Разпореждане № 1252 от 22.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1252 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Кюртова като разгледа докладваното от Росица Кюртова Частно търговско дело № 20265300900221 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.51, ал.1 от Закон за арбитража (загл. изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) във връзка с чл.404 и сл.ГПК.

Образувано е по молба на „ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ЕООД, ЕИК 115755582, гр.Пловдив, представлявано от Г.И.Ц., чрез пълномощник адв.М. Б., за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение против СД“ГЛОБАЛ М.И, С., Б. И СИЕ“, ЕИК 208044335, седалище и адрес на управление *****, представлявано от Т.С.М.., и против С. Т. М., ЕГН **********, от *****.

Към молбата са приложени решение от 13.01.2025 г. на арбитражен съд при Асоциация „Български арбитражен съд“, с което в полза на молителя са присъдени вземания за сумата 100 000 лв. – главница по договор за паричен заем от 25.11.2024 г.; сумата 40 000 лв. – договорна лихва върху заемната сума; и сумата 160 000 лв. – договорна неустойка за забава за периода от 30.11.2024 г. до 03.12.2024 г.; удостоверение от арбитражния съд за връчване на решението и други документи, удостоверяващи връчване на препис от решението на страните по арбитражното дело. С последваща молба от 21.04.2026 г. е представен и препис от договора за заем, цитиран в арбитражното решение.

Молбата е родово и местно подсъдна на Пловдивския окръжен съд съгласно чл.51, ал.1 ЗА и чл.405, ал.3 ГПК, с оглед седалището и постоянния адрес на длъжниците. По същество, съдът намира, че молбата е неоснователна по следните съображения:

Според чл.19, ал.1 ГПК арбитражно споразумение по потребителски договор е недопустимо. Съответно арбитражно решение по потребителски спор е нищожно – чл.47, ал.2, т.3 ЗА. В конкретния случай се установява, че споразумението е уговорено в договор за заем, сключен с посоченото в молбата събирателно дружество. Същевременно, след справка в търговския регистър се установява, че съдружници в дружеството са пет физически лица, като самото събирателно дружество е регистрирано на 04.11.2024 г. – по-малко от месец преди сключване на същия договор (договорът е сключен на 25.11.2024 г.). Видно е, че 1 събирателното дружество не е обявявало годишни финансови отчети за търговска дейност.

От служебно известни на съда данни по т.д.№141/2025 г. на ОС Пловдив се установява, че дружеството не е извършвало търговска дейност, а заемните средства са разходвани за погасяване лични задължения на съдружниците – отговор на молба по т.д.№141/2025 г. с вх.

№28200/08.08.2025 г.

Съгласно §13, т.1 ДР ЗЗП „Потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В конкретния случай, независимо, че заемополучателят е регистриран като търговец, същият включва в членския си състав физически лица, които не са извършвали търговска или друга професионална дейност и които по техни признания са уползотворили заемните средства за свои потребителски нужди. Един от длъжниците по арбитражното решение е „потребител“ по смисъла на §13, т.1 ДР ЗЗП. Ето защо, съдът намира, че е налице забрана за уговаряне на арбитражна клауза, спорът не е арбитрируем и арбитражното решение е нищожно (В този смисъл Решение №57/17.05.2024 г. по т.д.№2418/2022 г. на ВКС, І т.о.), поради което въз основа на същото не може да бъде издаден желаният изпълнителен лист.

На следващо място, следва да се отбележи, че в представения договор не е уговаряна възнаградителна лихва и неустойка, каквито са присъдени с арбитражното решение, нито е уговаряно спорове във връзка с дължимостта на такива вземания да се разрешават пред арбитраж. На молителя е указано да представи сключени допълнителни споразумения или анекси към договора за заем, но такива не се представят. Ето защо, по отношение на тези акцесорни вземания няма арбитражно споразумение и възможност за издаване на изпълнителен лист по реда на ЗА. Следва да се отбележи също така, че арбитражно решение по арб.д.№34/2024 г. на посочения арбитражен съд, е било представяно и по горецитираното т.д.№141/2025 г. на ПОС, но там решението е с различно съдържание, като не включва като солидарно задължено лице физическото лице С. Т. М., поради което възникват сериозни съмнения в автентичността на представения към настоящата молба документ. В обобщение съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.51 ЗА и искането следва да бъде оставено без уважение. За това,

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ЕООД, ЕИК 115755582, гр.Пловдив, представлявано от Г.И.Ц., чрез пълномощник адв.М. Б., за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение против СД“ГЛОБАЛ М.И, С., Б. И СИЕ“, ЕИК 208044335, седалище и адрес на управление *****, представлявано от Т.С.М.., и против С. Т. М., ЕГН **********, от *****, за сумата 100 000 лв. – главница по договор за паричен заем от 25.11.2024 г.; сумата 40 000 лв. – договорна лихва върху заемната сума; сумата 160 000 лв. – договорна неустойка за забава за периода от 30.11.2024 г. до 03.12.2024 2 г.; и за сумата 11 040 лв. – разноски в арбитражното производство.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му на молителя.

На основание чл.51, ал.3 ЗА електронно копие от настоящото разпореждане, след влизането му в сила, да се изпрати на министъра на правосъдието.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

3