Решение № 2187 от 29.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2187 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Ивета Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100512644 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „С. 2003“ЕООД срещу решение № 20135529/08.06.2021г. постановено по гр.д. № 79682/2018г. по описана Софийски съд , I г.о., 26 състав в частта, с което са уважени предявените срещу него от ЕТАЖНА

СОБСТВЕНОСТ „Р.Л.“ с адрес: гр. Банско, ул. ******* искове:

-по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.38 ал.1 вр. чл.50 ал.2 т.1 и чл.51 ал.1 от ЗУЕС за общата сума от 1190 евро, представляваща неплатени такси за поддръжка и управление на общите части на сградата и за фонд „ремонт и обновяване“ за периода 01.09.2014г. – 31.08.2015г. и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 24.07.2018г. по ч. гр.д. № 43359/2018г. по описа на Софийски районен съд, I г.о., 26 състав;

-осъдителни искове с правно основание чл.38 ал.1 вр. чл.50 ал.2 т.1 и чл.51 ал.1 от ЗУЕС за общата сума от 1370,00 евро, представляваща неплатени такси за поддръжка и управление на общите части на сградата и за фонд „ремонт и обновяване“ за периода 01.09.2016г. – 31.08.2017г.; както и в частта за присъдените с осъдителен диспозитив разноски в заповедното производство и първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е постановено при нарушение на процесуалния и материален закон. Навеждат се възражения, че производството е недопустимо, поради липса на надлежно представителство на ищеца.

Счита, че е налице нередовност на исковата молба и като се е произнесъл по такава, 1 първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. Прави възражение, че собствените му самостоятелни обекти в ЕС не се ползват, поради което и на основание чл.51 ал.2 от ЗУЕС не дължи плащане на претендираните суми. Прави възражение, че ЕС нито е поддържана, нито са правени ремонти и обновявания, което е друго основание за недължимост на претендираните суми. Излага съображения за неправилно определяне на дължимите суми за поддръжка и ремонт и обновяване, респективно – погасяването им по давност.

В срок по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемата страна – ЕС е депозирала писмен отговор, с който оспорва доводите във въззивната жалба като неоснователни, твърди, че обжалваното решение е допустимо и правилно и счита, че следва да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите в жалбата за недопустимост на решението, поради липса на надлежно представителството на ЕС и съответно такава учредена в полза на процесуалният представител на същия и произнасяне на съда по нередовна искова молба, настоящият състав счита, че следва да се направи уточнението:

Не могат да бъдат споделени оплакванията на въззивника, че исковете срещу него са предявени при липса на представителна власт на ищеца.

Видно от решение по т.3 от протокол от ОС на ЕС проведено на 08.08.2016г. за председател на управителния съвет на процесната ЕС е преизбрана Д.Б..

Тълкуването на разпоредбите по чл.23 ал.3 и ал.4 от ЗУЕС направено от въззивниците, не съответства на смисъла и духа на закона.

Съгласно чл. 23 ал. 4 изр. 1 ЗУЕС председателят на управителния съвет /управителят, а при съобразяване на чл. 19 ал. 8 ЗУЕС – лицето, с което е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представлява етажните собственици в съда/ представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете: 1) предявени срещу тях във връзка с общите части, както и 2) предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС. Съгласно чл. 23 ал. 4 изр. 2 ЗУЕС по искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет /управителят/ представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. С чл. 23 ал. 5 ЗУЕС е предвидено, че всеки собственик 2 може да участва в делото, по което управителят представлява собствениците. Съпоставката на тези разпоредби с правилата по глава Пета на ГПК налага извод, че чл. 23 ал. 4 ЗУЕС се явява специален закон досежно регламентацията на процесуалното представителство на етажните собственици. Във връзка с воденето на определени видове дела, касаещи облигационни права или задължения на етажните собственици, чл. 23 ал. 4 изр. 1 ЗУЕС регламентира представителство по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет /управителя/ или лицето по чл. 19 ал. 8 ЗУЕС произтича от избора по чл.

19 ал. 2 ЗУЕС, респ. – от договора, сключен с лицето по чл. 19 ал. 8 ЗУЕС.

По делото няма данни за отмяна по реда на чл. 40 ЗУЕС на решението по т.7 от протокол от ОС на ЕС проведено на 09.08.2013г., като направените възражения за незаконно свикано и проведено, респективно взето решение, неуведомяване на ответника като етажен съсобственик и неприсъствието му на ОС, както с цитираното по протокол от 08.08.2016г. решение, така и всички останали, за което са представени протоколи от проведени ОС в процесния период, са ирелевантни и не следва да бъдат осъждани, тъй като:

ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на решенията на ОС, но същевременно ограничава със срок възможността да се иска отмяна на нищожните или незаконосъобразните решения, като е неприложим принципът нищожност да може да се установява безсрочно. Извън срока по чл. 40 ал. 1 ЗУЕС лицата, които поначало са обвързани от взетите решения, не могат да искат тяхната отмяна, а на още по-силно основание това не може да стане чрез възражение в настоящото производство. Целта на нарочния иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, лимитиран във времето, е да стимулира етажният собственик активно да участва и контролира провеждането на общите събрания, а от друга страна цели и стабилитет на вече взетите решения, тъй като те обикновено засягат функционирането на цялата ЕС, а не само правната сфера на конкретен собственик и в този смисъл законът не е дал превес на правата на последния, респективно на ответника, отчитайки интересът на общността. Ирелевантно е дали ответниците са били надлежно уведомено за взетите решения, тъй като този факт е относим единство към преценката за спазването на едномесечния преклузивен срок за предявяването на иска за оспорване взетите решение на ОС на ЕС. При липсата на позитивно съдебно решение по чл. 40 ал. 1 ЗУЕС, единствено в което производство съдът е компетентен да прецени тяхната законосъобразност, взетите решения на ОС се стабилизират и следва да бъдат изпълнявани, като е недопустимо последващ съдебен контрол, какъвто ответниците целят да бъде осъществен в настоящото производство, съответно инцидентно позоваване на пороци на същите /в подкрепа на изложеното - решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС, решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС/.

Предвид горното, както исковата молба, така и заявлението по чл.410 от ГПК са подадени от легитимирана страна – надлежно упълномощен процесуален представител от председателя на УС на ЕС- л.16-17 от делото на СРС, съответно обжалваното решение е постановено при наличие на всички абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на производството.

Досежно наведените доводи за недопустимост на обжалваното решение, поради нередова искова молба, настоящият състав намира следното:

3

Недопустимо е решението, постановено при липса на някоя от изрично и изчерпателно предвидените в закона процесуални предпоставки (каквато е вкл. нередовността на исковата молба) или наличие на процесуална пречка за възникване или надлежно упражняване правото на иск. Исковата молба е нередовна, когато не отговаря на изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 127 и 128 ГПК. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК съдът е длъжен да даде указания за отстраняване на нередовностите чл. 129 ал. 2 ГПК, като при неизпълнение на същите – да върне исковата молба на основание чл. 129 ал. 3 ГПК. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК, ВКС /запазило в тази част действието си и при ГПК от 2007г. вр. т.5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Във връзка с дадени от първоинстанционнит съд указания с разпореждане № 18463/21.01.2019г., ищецът е депозирал молба уточнение от 13.02.2019г., с която изрично е уточнил претенциите си по основание и размер – както предявените по реда начл.422 от ГПК, така и осъдителните, за които няма пречка да бъдат предявени по условията на обективно кумулативно съединяване. Във връзка с наведени доводи в съдебно заседание за неяснота на претенцията и предоставена от съда възможност за детайлна конкретизация на претендираните суми спрямо всеки собствен на ответника обект в ЕС е депозирана още една уточнителна молба – л.103-107 от делото на СРС, и съобразно която е допуснато уточнение и изменение на петитума на исковете – чл.214 ал.1 от ГПК – протоколно определение от 10.02.2022г.

Предвид гореизложеното, както и при служебна проверка на редовността на исковата молба, настоящият състав счита, че същата е редовна, поради което не е основание за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството на соченото основание.

Досежно наведените доводи за неправилност на обжалваното решение, настоящият състав намира следното:

Първоинстанционният със е сезиран с обективно кумулативно искове, както следва:

-по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.38 ал.1 вр. чл.50 ал.2 т.1 и чл.51 ал.1 от ЗУЕС за общата сума от 6766,25 евро, представляваща неплатени такси за поддръжка и управление на общите части на сградата и за фонд „ремонт и обновяване“ за периода 01.11.2012г. – 30.08.2015г. и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 24.07.2018г. по ч. гр.д. № 43359/2018г. по описа на Софийски районен съд, I г.о., 26 състав;

-осъдителни искове с правно основание чл.38 ал.1 вр. чл.50 ал.2 т.1 и чл.51 ал.1 от ЗУЕС за общата сума от 1370,00 евро, представляваща неплатени такси за поддръжка и управление на общите части на сградата и за фонд „ремонт и обновяване“ за периода 01.09.2016г. – 30.08.2017г.

Решение №20135529/08.06.2021г. постановено по гр.д. № 79682/2018г. по описана Софийски съд , I г.о., 26 състав, в В ЧАСТТА, с което са отхвърлени предявените от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ „Р.Л.“ и с адрес: гр. Банко, ул. ******* срещу „С. 2003“ЕООД 4 с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Павлово, бул. ******* искове с правно основание чл.50 ал.2 т.1 и чл.51 ал.1 от ЗУЕС искове по реда на чл.422 от ГПК, като необжавано, е влязло в сила.

Общото събрание на етажните собственици е компетентно да приема годишния бюджет за приходите и разходите и да одобрява годишните отчети на управителния съвет /управителя/ – чл. 11 ал. 1 т. 4 ЗУЕС , както и да приема план и решения за извършване на ремонти, обновяване, реконструкции, преустройства, подмяна на общи инсталации и оборудване и други дейности в общите части на сградата, включително и по изпълнение на предписаните мерки в техническия паспорт, или на други предписания на компетентните органи, както и да одобрява годишния отчет на управителния съвет /управителя/ за изпълнението му – чл. 11 ал. 1 т. 8 вр. чл.48 ал.1 ЗУЕС.