Решение № 322 от 15.12.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Перник, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело № 20241700100682 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Образувано е по искова молба на Г. В. В., ЕГН **********, адрес: *** , срещу застрахователно дружество “БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, с искане да му се присъди обезщетение за неимуществени (80 000 лв. - осемдесет хиляди лева) и имуществени ( 5 595.00 лв. - пет хиляди петстотин деветдесет и пет лева) вреди, претърпени от ПТП по вина на застрахован в ответното дружество водач на лек автомобил.

І. Фактите , от които страните черпят правата си:

На 22.12.2023 г., около 07:55 ч., в общ. ***, на ПП1-6 КМ. 62, надлез „***“ настъпил пътен инцидент, при който трето на спора лице , И.В., водач на МПС марка „Ауди“, модел „А3“, с per. № ***, загубила контрол над управляваното от нея ППС , навлиза в лентата за насрещно движение и реализира удар с МПС марка „Тойота“, модел „Корола Версо“ с държавен контролен номер ***, управлявано от ищеца Г. В.. На неизвестно разстояние зад този автомобил се движи друг такъв , „ Тойота „ модел „Ярис Версо“ , който също не успява да спре и удря автомобила на ищеца отзад , ексцентрично и леко косо.

Произшествието било посетено от органите на МВР. За пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***, според който виновен за настъпване на процесния пътен инцидент е водачът на ППС марка „Ауди“, модел „А3“, с per. № ***, валидно застраховал гражданската си отговорност при ответника , със застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗД “БУЛ ИНС” АД, със застрахователна полица № ***, валидна от 02.04.2023 г. до 01.04.2024 г.

Веднага след случилото се ищеца бил откаран по спешност в МБАЛ „***“ АД, гр.

***, където му били проведени консултации с неврохирург, лабораторни изследвания и образни изследвания и е поставена окончателна диагноза „ тежка компресионна 1 фрактура на Л2 прешлен“ . Изписан бил с мнение за корсет - лумбостат и провеждане на МРТ на лумбален отдел в планов порядък. Продължил възстановяването си в домашни условия, със спазването на строг постелен режим. Наложило се проследяване на състоянието му, като за извършените за целта на 30.01.2024 г. и на 23.04.2024 г., томографии, той заплатил общата сума от 480 лв., за които били издадени фактурите №

***, № *** и № *** от дата 23.04.2024г. При томографиите, било установено: на ниво L2 - деформация на тялото на прешлена от клиновиден тип с редукция на обема в предна половина и херниране на диска към горна дискална повърхност;

Фрагментиране на предно-горния ръб на тялото на прешлена; Нискостепенно проминиране на диска L1-2 дорзално, и поради този травматизъм, движенията му били силно ограничени, поради което завъртането в леглото било невъзможно, а всяко движение - съпътствано с допълнителна болка. По предписание на лекарския екип В. следвало да носи лумбален колан, за който заплатил 115 лв. , за които била издадена фактура № *** Наложило се извършването на оперативно лечение, изразяващо се в инсулфиране на костен цимент до изпълване на тялото на прешлена. Въпреки известен положителен ефект върху състоянието на кръста на ищеца от интервенцията , болките и слабостта продължили. Всичко изложено довело до трайна негативна промяна в начина на живот на ищеца, който имал постоянна нужда от помощ и съдействие на близките, която на свои ред довело до чувство за безпомощност и малоценност и занижаване на самооценката, притеснение. Предвид професията му на автомонтьор, той не може да се върне на работа , тъй като тя изисква активни физически действия, с повдигане на тежести и постоянно използване на кръста. Изпитвал страх от шофиране.

Оценил е претърпените от него неимуществени вреди на сумата от 80 000 лева.

По лекия автомобил Тойота , модел „Корола версо „ *** също настъпили щети от произшествието , като стойността на ремонта надхвърлила 70 % от стойността на автомобила, 5000 лева ( по преценка на ищеца ) . Ищецът твърди, че този автомобил не е вече годен за движение.

Изложено е още, че В. подал пред ответника искане за изплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, по който била образувана преписка по щета с с вх. № ОИ-28756/12.01.2024 г. (допълнена с молба с вх. № ОИ- 900963/20.11.2024 г. ).

Въпреки че предвиденият тримесечен срок за произнасяне от страна на ответника изтекъл, плащане не постъпило. С оглед казаното, иска се от съда решение , с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв. ( осемдесет хиляди лева) неимуществени вреди и 5 595.00 лв. ( пет хиляди петстотин деветдесет и пет лева) имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя – 12.01.2024г до окончателното изплащане на вземането.

Предвид изложените от ищеца факти , водят се два обективно и субективно съединени осъдителни иска с правно основание в чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането. Исковете са имплицитно допустими като осъдителни и независимо от липсата на отправена срещу застрахователя претенция по щета над размера от 60000 лева , доколкото обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост .

Ответния застраховател ги оспорва като недопустими и като неоснователни , отговора му на исковата молба е подаден в срок. Отрича се доказателствената годност на представените по делото писмени доказателства. Въведено е възражение за недопустимост на иска за обезвреда на неимуществените вреди, като се твърди, че заведената при ответното дружество претенция по щета е с максимален размер от 60 000 лева за неимуществените вреди, а пред съда се претендират 80 000 лева. Размер от 2

80 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди се приема и за несправедлив с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД ; отричат се всички елементи на сложния състав на чл.

432 ал. 1 от КЗ и се прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който управлявал автомобила без поставен предпазен колан. Оспорва се твърдението за стойност на унищожения автомобил „Тойота“ от 5000 лева , която стойност се намира за завишена. Моли се исковете да бъдат отхвърлени .

И двете страни претендират присъждане на сторените разноски.

ІІ. Фактите, които съдът е установил, и логическите връзки между тях:

В случая , относими по смисъла на чл. 153 от ГПК са следните факти – наличието на пътнотранспортно произшествие , включително точно описание на механизма на настъпването му , техническите причини за същото , вида и обема претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, противоправно поведение на виновния водач, причинноследствена връзка между това поведение и вредите, както и наличието на валидна към датата на ПТП застраховка „гражданска отговорност на водачите“, сключена от виновния водач с ответното дружество. Ищецът доказва настъпването на ПТП и неговия механизъм, претърпените вреди – като вид, обем и стойност ( за имуществените ) , както и заведената при ответното дружество преписка по щета с искане за изплащане на обезщетение. Ответника следва да докаже възражението си за съпричиняване.

Не се спори по това , че водачът на ППС марка „Ауди“, модел „АЗ“, с per. № *** е с валидно застрахована при ответника гражданска отговорност , обективирана в застрахователна полица № ***, валидна от 02.04.2023 г. до 01.04.2024 г.; съдът го е отделил като такова с нарочно определение в доклада по делото. Останалите факти са спорни.

Установява се от приложения на л.9 констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***, подкрепен от разпита на съставилия го служител на МВР , че на същата дата 22.12.2023г , около 07.55 часа , че участник в ПТП под № 1 , посочен като И.В. , „ съобразява скоростта си с пътните условия ( мокра настилка ) , губи контрол върху управляваното МПС и реализира ПТП с участник 2 ( посочен като Г. В. ) и участник 3 , който на свой ред удря ищеца .

Според заключението на автотехническата експертиза , събрана за изясняване на механизма на произшествието , то протича при следната последователност : Лек автомобил „Ауди” с държавен контролен номер *** се движи от Радомир към Кюстендил, като в района на км. 62 + , при мокра и износена настилка и лед по нея , водача на този автомобил губи контрол върху него и се отклонява наляво , като навлиза в лентата за насрещно движение. В същото време, на разстояние от 15 метра в тази лента се намира лек автомобил „Тойота” , модел „Корола Версо”, с държавен контролен номер ***, който се движи с около 55 кв / час. Предвид разстоянието между двата автомобила, водача на лекия автомобил „Тойота „ няма техническа възможност да предприеме действия за ефективно спиране и между двата автомобила настъпва челен кос удар, при почти пълно припокриване между предвите части на автомобилите. След удара, лекия автомобил „Тойота Корола Версо „ спира при по – пряк ъгъл спрямо оста на пътя. Пак по същото време , зад него се движи лек автомобил „Тойота „ модел „ Ярис версо „, който също не успява да спре и се удря в предния автомобил.Удара е заден , ексцентричен и леко кос , при ниска скорост на движещия се автомобил.

Местопроизшествието е било посетено от съставилото протокола в рамките на компетенците си длъжностно лице от състава на МВР, при което протокола представлява официален свидетелстващ документ в целостта си и съдът го кредитира.

Освен от автотехническата експертиза, част от констатациите в него са потвърдени и 3 от свидетелските показания , и съдът кредитира не само протокола, но и експертизата, и дадените от свидетелите показания.

Отново от заключението на вещото лице се установява , че пазарната стойност на лекия автомобил „Тойота” , модел „Корола Версо”, с държавен контролен номер *** към датата на произшествието е 4582.43 лева , като стойността на отстраняване на щетите по него е надхвърляла значително 70 % от пазарната стойност на автомобила.

Съдът кредитира заключението като компетентно и обективно изготвено.

С оглед наведеното от ответното дружество възражение, че всъщност протокола за местопроизшествието не съдържа констатации за несъобразяване с пътните условия от страна на И.В. или за друго противоправно нейно поведение, трябва да се каже , че очевидно при съобразяване на участник 1 с пътните условия, ПТП не би възникнало.

Затова , като съпостави протокола със записаното в експертизата като механизъм на настъпването, съдът приема, че липсата на отрицание е печатна грешка в протокола, следователно има причинено по вина на трето лице пътнотранспортно произшествие . Разпитан е като свидетел посетилия произшествието служител на МВР, който посочва , че произшествието се е случило на надлез „***”, било е с участие на повече от два автомобила „ верижно „ , като при заледен път , единия автомобил напуска лентата си за движение и се блъска в управлявания от В. такъв. Съдът кредитира тези показания . Така или иначе , за водача на лекия автомобил Тойота , модел „Корола версо „ *** удара е бил непредотвратим, дори при своевременно активиране на спирачната уредба.

Установява се от показанията на свидетеля В. , съпруга на ищеца , че на дата 22.12.2023г , той претърпял пътнотранспортно произшествие на надлез „*** „ в района на едноименното село , в което те живеели ; веднага след произшествието бил закаран в болницата в ***, където бил прегледан , било установено счупване на прешлен на гръбначния стълб и бил изписан с препоръки за домашно лечение и поставяне на лумбален колан; претърпял интензивни болки, бил почти неподвижен, не можел да върви без чужда помощ . За период от два месеца и половина не могъл да се самообслужва , включително да се храни без чужда помощ . Тъй като увредения прешлен започнал да се руши, било му препоръчано да се „ направи операция за да го запълнят „ , и такава била извършена в гр. Пазарджик . След операцията бил седем месеца на домашно лечение , приемал болкоуспокоителни , сънувал кошмари с катастрофата , будел се от страх и тревога .