Решение № 3241 от 10.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3241 гр. Пловдив, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20215330105727 по описа за 2021 година

Ищецът П. П. Г., ЕГН ********** от гр. ****, ул. *****, представляван от адв. Е. Б., назначена му реда на ЗПП е предявил срещу ответника “ИЗОЛА П.” ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ****, представлявано по пълномощие от адв. В. Б. И. иск по член 213 от КТ за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за недопускане до работа в размер на 5000 лева за периода 5.08.2020г. до 5.02.2021г., ведно със зак. лихва върху тази сума от 5.04.2021г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че има сключен трудов договор с ответниковото дружество от **** г. , като ищецът е следвало да постъпи на работа на *** г.

Твърди се, също така, че на ****г. ищецът не е бил допуснат до работното си място от ***** на обект „*****“, където ищецът е работил като ********, като му било заявено, че е уволнен.

Ищецът сочи, че заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение не му била връчвана. Излага, че за тези обстоятелства сезирал Инспекцията по труда гр.

П., а от техен отговор установил, че пред инспекцията от работодателя му била представена заповед за прекратяване на ТПО с № **** г., която ищецът отрича да е получавал и подписвал, с оглед на което претендира обезщетение за недопускане до работа за периода 07.08.2020 г. до 07.02.2021 г. в размер на общо 5000 лв.

От отговора на ответника, който е постъпил в срок става ясно, че искът се оспорва както по основание, така и по размер.

Твърди се, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със заповед № **** г., поради което ищецът не може да претендира обезщетение за недопускане до 1 работа.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства – трудов договор № ******г. се установява, че ищецът е започнал работа по ТПО с ответника, считано от 8.07.2020г. на ****** работник. Представена е също така заповед за прекратяване на ТПО № ****г., от която е видно, че като основание за прекратяване на ТПО между ищеца и ответника е посочен член 325, ал. 1, т. 4 от КТ – поради завършване на определена работа. Така посоченото основание е общо и за прекратяването не се дължи предизвестие. В заповедта за прекратяване фигурира подпис на служителя Г., който обаче е бил оспорен от ищеца.

За установяване неистинността на положения в заповедта подпис е изготвено заключение с в.л. М. С., от което се установява, че подписът не е положен от ищеца.

Налага се извода, че заповедта за прекратяване на ТПО не е била връчена на ищеца, респ. не е получена от ищеца, с оглед на което ТПО към 5.08.2020г. не е било прекратено. Следва да се приеме на осн. член 335, ал. 2, т. 3 КТ, че моментът на прекратяване на ТПО е моментът, в който ищецът е получил писменото изявление на работодателя за прекратяване на ТПО, който момент е настъпил на 20.01.2021г., денят в който ищецът е получил заповедта и е узнал нейното съдържание, след като същата му е била изпратена за сведение от Инспекцията по труда гр. П., за което по делото е налице признание от ищеца и са приложени писмени доказателства. Следва да се подчертае, че от ищеца не е предявен иск за оспорване на законността на уволнението, а и срокът за такова оспорване е изтекъл, с оглед на което съдът приема, че заповедта за прекратяване на ТПО е влязла в сила.

От разпитаните свидетели на ответника и ищеца К. Д. и И. Я. се установява, че след като е бил освободен от работа на 5.08.2020г. ищецът не е посещавал повече ********, както и че не е бил недопускан до работа.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по член 213 от КТ следва ищецът да установи, че се е явявал на работа в процесния период, но не е бил допуснат до работа от длъжностни лица на работодателя му.

От събраните доказателства по делото се установява, че след издаването на заповедта за прекратяване на ТПО ищецът не се е явявал на работа. Недопускането до работа предполага явяването на работника в мястото му на работа, каквото безспороно ищецът не установи в настоящото производство, с оглед на което искът му като недоказан и неоснователен подлежи на отхвърляне.

Ответникът претендира разноски по делото, но не доказва да е извършил такива, поради което разноски не му се следват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. Г., ЕГН ********** от гр. ****, ул. *****, представляван от адв. Е. Б., назначена му реда на ЗПП против ответника “ИЗОЛА П.” ООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. **, ул. „*****, представлявано по пълномощие от адв. В. Б. И., иск по член 213 от КТ за заплащане на обезщетение за недопускане до работа в размер на 5000 лева за периода 5.08.2020г. до 2

5.02.2021г., ведно със зак. лихва върху тази сума от 5.04.2021г. до окончателното й изплащане, като недоказан и неоснователен.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.

Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3