Определение № 153 от 28.03.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Монтана, 28.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Е. Кралева като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20231600500068 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 247 от ГПК във вр с чл. 415, ал. 5 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на Р. П. против определение на МРС от 15 февруари 2023 г. по ч. гр. д. № */2022 г., с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължениепо чл. 410 от ГПК и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят Р.П. твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно.

Съдът е приел, че не е бил предявен установителният иск по чл. 422 от ГПК, затова е приложил разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК, но в действителност не са били налице предпоставките за това. П. е завел в срок иска за установяване съществуването на вземането, за което е била издадена заповедта за изпълнение. Изтъква, че както заповедното така и исковото производство се разглеждат от един и същи съдия, следователно на съда е било известно наличието на вече образувано производство по чл. 422 от ГПК.

Ответникът по частната жалба „В.“ ООД в писмен отговор взема становище за неоснователност на частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Изтъква, че чл. 415 от ГПК не въвежда допълнителни задължения на заповединя съд по проверка дали установителният иск по чл. 422 от ГПК е надлежно предявен. Задължение на самия заявител е било да представи доказателства за това. След като не го е сторил, то МРС е действал законосъобразно като е обезсилил заповедта.

Като доказателства по делото са приложени заверени преписи от искова молба по гр. д. № *2023 г. на МРС, както и от разпореждане на съда и от молба от Р. П. по същото дело.

1

Съдът обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с приложените доказателства и приема за установено следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 274 от ГПК, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е основателна.

По заявление на Р. П. МРС е издал по ч. гр. д. № */2022 г. заповед за изпълнение на парично задължение срещу „В.“ ООД. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта, поради което МРС е указал на заявителя, че може да заведе иск за установяване съществуването на вземането в едномесечен срок. Съобщението до Р. П. е било връчено чрез пълномощника му адв. Е. Ц. на 5 януари 2023 г.

Видно от приложения заверен препис от искова молба заявителят е предявил иска по чл. 422 от ГПК пред МРС на 3 февруари 2023 г. – в едномесечния срок по чл.

415, ал. 4 от ГПК.

С обжалваното определение № 207/2023 г. МРС е приел, че по ч. гр. д. № */2022 г. липсват доказателства за подаване на искова молба, затова е обезсилил заповедта за изпълнение и е прекратил заповедното производство.

Съгласно действащата редакция на чл. 415, ал. 5 от ГПК заявителят, освен че трябва да заведе установителния иск с едномесечен срок от получаване на съобщение от съда, той трябва и да представи доказателства за това пред заповедния съд. В случая заявителят Р. П. не е изпълнил това свое задължение. Въпреки това постановеното оределение е незаконосъобразно.

Действително съдът не е задължен да извърши проверка дали исковата молба с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 от ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й, но като изключение от това правило следва да се приеме случаят, когато съдът по заповедното производство е извършил съдопроизводствени действия по предявения в срок иск.

От приложените преписи от исковата молба от 3 февруари 2023 г. и от разпореждането на съда по нея е видно, че докладчикът по исковото и по заповедното производство е един и същи. В този случай фактът на предявяването на иска е бил служебно известен на заповедния съд и е следвало да бъде съобразен съгласно чл. 155 от ГПК (в този смисъл определение № 111 от 25.01.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3917/2022 г.). При надлежно заведен иск с предмет вземането, за което е била издадена заповедта по чл. 410 от ГПК, не са били налице условията за обезсилване на заповедта и прекратяване на поризводството по ч. гр .д. № */2022 г.

МОС намира, че определението за обезсилване на запведта за изпълнение следва да бъде отменена като незаконосъобразно.

На основание горното МОС

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 207/15.02.2023 г. по ч. гр. д. № 2463/2022 г. по описа на Районен съд – Монтана.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3