Решение № 1945 от 03.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1945 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛА ЕМ. СПАСОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20251110209467 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 72, ал.4 ЗМВР, вр. чл. 145-178 от АПК.

Образувано е по жалба на В. Н. В. срещу заповед за задържане № 464зз-320 от 07.06.2025 година на полицейски орган - старши полицай в 01 група на 04 сектор към отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР nn, с която на основание член 72, ал.1, т.1 от ЗМВР на В. Н. В., ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „задържане под стража за срок от 24 часа“.

Жалбоподателят чрез адвокат Л. Б. - САК оспорва законността на задържането. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв.

В съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения, жалбоподателят се представлява от адв. Б., редовно упълномощен, който поддържа искането за отмяна на оспорената заповед за задържане по изложените в жалбата и в представени писмени бележки съображения. В тях се поддържа, че заповедта не съдържа надлежно посочване на фактически и правни основания за задържането и че тя не съответства на целта на закона.

Моли за присъждане на сторените от жалбоподателя деловодни разноски.

Ответникът – хх – полицейски служител в отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР, редовно призован, се представлява от юрк. хх, която оспорва жалбата и моли обжалваната заповед за задържане да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско такова. Допълнителни съображения са 1 развити в депозирани писмени бележки.

Съдът след като се запозна с материалите по административнонаказателната преписка намира за установено следното:

На 07.06.2025 г., около 12:20 часа, полицейските служители хх изпълнявали служебните си задължения като се придвижвали със служебен патрулен полицейски автомобил в гр. София, в района на 06 РУ-СДВР. На ул. „Беловодски път“ срещу № 28 спрели за проверка лек автомобил хх. Полицейските служители установили по представените им документи самоличността на водача – хх а и нейния спътник – синът й В. Н. В.. Органите на реда забелязали, че при извършването на проверката В. изглеждал силно притеснен, нервен и треперел. Те го попитали на какво се дължи притеснението му, на което В. отговорил, че в себе си държи електронен вейп, съдържащ синтетична марихуана, която щял да предаде доброволно. Полицейските служители докладвали на ОДЧ-60, след което изчакали пристигането на дежурна оперативна група от 06 РУ-СДВР. След пристигането на колегите им жалбоподателят предал доброволно посоченото вещество, за което бил съставен протокол за доброволно предаване. В. бил задържан и транспортиран до 06 РУ-СДВР.

За задържането хх - старши полицай в 01 група на 04 сектор към отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР издал обжалваната заповед за задържане № 464зз-320 от 07.06.2025 г., с която на основание член 72, ал.1, т.1 от ЗМВР на В. Н. В., е наложена ПАМ – „задържане под стража за срок от 24 часа“.

Във връзка със случая било образувано досъдебно производство № 915/2025 г. по описа на 06 РУ-СДВР, прокурорска преписка № 23300/2025 г. по описа на СРП за престъпление по чл.

354а, ал. 3 от НК –държане на високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително. В хода на разследването била изготвена експертна справка, посредством която било установено, че предаденото от жалбоподателката електронно устройство за пушене с прозрачен контейнер, съдържащ вискозна течност, която съдържала канабиноиди, като било посочено, че не е определено нетното тегло/обемното количество на течността, тъй като не било възможно нейното отделяне от първоначалната опаковка по механичен път.

С оглед така установените фактически обстоятелства с постановление на прокурор при СРП от 13.06.2025 г. било прекратено образуваното досъдебно наказателно производство, като било прието, че в случая е налице малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.

Заповедта за задържане е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, като съобразно разпоредбите на чл. 72, ал. 1 ЗМВР правомощие да задържат граждани имат полицейски органи, каквото качество издалият заповедта има по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С декларацията от 07.06.2025 г. е заявено запознаването с правото на 2 адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението.

Понятието "данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление. Действията на В. В. недвусмислено сочат на наличие на данни лицето да е извършило престъпление, защото същият е държал високорисково наркотично вещество без надлежно разрешително, което при извършената му проверка е предал на органите на реда.

Освен това, процесната заповед отговаря на изискването на член 74, ал.2, т.2 от ЗМВР, тъй като съдържа фактическите и правните основания за задържането на лицето и е посочено освен член 354а от НК, че задържането е извършено във връзка с „притежание на наркотични вещества“. Поради това се явяват неоснователни оплакванията на жалбоподателя за липса на посочване на фактически и правни основания на задържането.

Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ изпълнява легитимни цели – налице е обосновано подозрение за извършване на престъпление от задържаното лице, като се предотвратява и по-нататъшното извършване на продължената престъпна дейност, каквато е държането на наркотични вещества. С оглед на това не се споделят доводите на жалбоподателя за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона.

Ирелевантно за законосъобразността на ПАМ е обстоятелството, че впоследствие наказателното производство е прекратено на основание член 9, ал.2 от НК. При задържането на В. са били налице данни, че е извършил престъпление, което се потвърждава от приобщените по делото доказателства. Малозначителността на случая е правен въпрос по същество на наказателното производство и по никакъв начин не рефлектира на законността на задържането.

При този изход на делото, в полза на ответника се присъждат разноски за осъществено 3 процесуално представителство в размер на сумата от 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), съответстващи на 130,00 (сто и тридесет) лева, на основание чл. 37 ЗПП във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, Софийски районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА заповед за задържане № 464зз-320 от 07.06.2025 година, издадена от полицейски орган - старши полицай в 01 група на 04 сектор към отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР хх, с която на основание член 72, ал.1, т.1 от ЗМВР на В. Н. В. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „задържане под стража за срок от 24 часа“.

ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН **********, да заплати на СДВР сумата 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), съответстващи на 130,00 (сто и тридесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Да се връчи препис от решението на страните на основание член 138 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4