Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 204 от 12.06.2026, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 312/2026
Вид
Решение № 204
Подписан
12.06.2026
В сила
03.07.2026
Състав
Христо Руменов Митев

Цитирани разпоредби

  • чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 буква "В" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 51 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Ловеч, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Административно наказателно дело № 20264310200312 по описа за 2026 година От събраните по делото доказателства /гласни и писмени/ съдът приема следната фактическа обстановка:

В хранителен магазин, находящ се в гр. Л., бул. „Б.“ №** стопанисван от жалбоподателя „ИБ Л.“ ООД имало два броя фискални принтера регистрирани в НАП. В посочения търговски обект на 23.12.2025г. дневният отчет № 0167962/23.12.2025г на единия касов апарат показал наличност в размер на 4224,65 лева. Дневният отчет № 0062113/23.12.2025г на другия касов апарат показвал наличност в размер на 1727,18 лева. Фактическата наличност на парични средства в брои в двете каси била 1695,01 лева. Била налице отрицателна разлика от отчетените и действително налични парични средства в размер на 4256,82 лева. Тази разлика се дължала, на това че от касовите апарати, на същата дата 23.12.2025г. били взети суми в общ размер на 4256,82 лева, за заплащане на получена стока от доставчици на магазина.

Сумите взети от касовите апарати за заплащане на получената стока, не били извадени от касовата наличност.

На 05.01.2026г. бил издаден АУАН с № F865418/л.13/, въз основа на който на 25.02.2026г. бил издаден обжалваният електронен фиш /л.9/.

Съдът прие горната фактическа обстановка, след извършване на следния доказателствен анализ на събраните по делото доказателства/ писмени и гласни/.

Видно от договор за наем /л. 16/ магазинът бил стопанисван от „ИБ Л.“ ООД.

Това, че единият касов апарат показвал наличност от 1727,18 лв., а 1 другият касов апарат показвал наличност от 4224,65 лева, се доказа от вложените по делото дневни отчети № 0062113/23.12.2025г и № 0167962/23.12.2025г. /л. 50/

От свидетелските показания на В. В. В., Н. П. П. и П. Г. П.,на които съдът дава вяра, като пълни ясни и непротиворечиви, се установи: При извършена проверка служителите на НАП преброили наличните парични средства в касите на магазина, които били в по – малък размер от отразеното в дневния отчет. Същото се подкрепя от протокол за извършена проверка в обект /л. 18/. Това, че действителните налични парични средства, в брой, в двете каси били в общ размер на 1695,01 лева е видно от протоколи на парични средства в касата към момента на започване на проверката /л. 48 и л.

49/

Това, че разликата между отчетени и действителните парични средства се дължи на служебно не изведени суми от касите, за заплащане на стоки получени на 23.12.2025г., се доказва от вложените фактури /от л. 25 до л.47/.

ПО ПРАВОТО:

По отношение на процесуалните предпоставки за законосъобразност на обжалвания акт:

Относно акта за установяване на административното нарушение:

Съставен е от материално компетентен орган В. В. инспектор по приходите изрично оправомощен със Заповед № 3- ЦУ-875., т. 2.1 Изготвен е от лице, за което не са били налице основания за отвод по чл.

37, ал. 3 ЗАНН.

Издаден е в срока по чл. 34, ал. 1 буква „В“ от ЗАНН – нарушението е открито на 23.12.2025г. АУАН е съставен на 05.01.2026г. Изготвен е в присъствието на представител на нарушителя и двама свидетели, поради което са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Съдържа всички необходими реквизити на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е описано по дата, време, място на извършване, с описание на действията, с които от обективна и субективна страна е нарушена посочената правна норма. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го е подписал и получил препис от него.

Относно наказателното постановление:

Издадено е от материално и териториално компетентен орган Началник на отдел Оперативни дейности Велико Търново, Д-я Оперативни дейности в ГД Фискален контрол на НАП, оправомощен със Заповед № 3- ЦУ-875., т. 2.1 Изготвено е от лице, за което не са били налице основания за отвод по чл. 51 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено в законоустановения 2 шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

Описанието на нарушението дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него.

Съдът намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По отношение на материалните предпоставки за законосъобразност на обжалвания акт:

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., извън случаите на продажби или сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство се регистрира задължително чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

В настоящия случай безспорно е установено, че от касовата наличност не е била служебно изведена сумата от 4256,82 лева. От касите, за заплащане на получена стока, била взета посочената по горе сума, като това не е надлежно регистрирано във фискалното устройство. С това действие от обективна и субективна страна е осъществено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18.

За извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18, от юридическо лице, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, във връзка с ал. 1 и чл.

118 от ЗДДС, се предвижда наказание имуществена санкция в размер на от 511,29 евро до 2045,17 евро.

Административно наказващия орган не е изложил конкретни съображения защо налага имуществена санкция в размер 550 евро.

Предвид това санкцията следва да бъде определена в минимален размер от 511,29 евро. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска налагане на наказание под предвидения най – нисък размер, с оглед на което изложеното в тази насока се явява неоснователно.

Относно приложимостта на „маловажен случай“ по чл. 28 от ЗАНН:

За да се приеме, че има маловажен случай на административно нарушение, следва от данните по делото категорично да се установява, че е налице правонарушение, което се отличава с липса или незначителност на вредните последици и по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид.

Процесното нарушение не се отличава от останалите такива от същия вид. Размерът на касовата разлика от 4224,65 лева, не е малък. Същевременно макар и разликата да е отрицателна, това не намалява тежестта на нарушението. Нарушената норма има цел осигуряване на постоянна 3 съпоставимост за нуждите на фискалния контрол. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток и осъществяване на финансовия контрол. В този смисъл Решение № 12459 от 7.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4709/2021 г.

Следва да се отбележи, че воденето на множество проверки срещу жалбоподателя, не представяла законово основание за отмяна на обжалвания акт, нито го освобождава от задължението му да спазва на данъчното законодателство.

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде изменено като се намали размерът на наложената имуществена санкция на минимално предвидената от 511,29 евро, като в останалата си част оспореният акт следва да бъде потвърден.

По разноските:

Предвид изхода на делото на административнонаказващия орган, следва да бъдат определени разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 5 вр. ал. 4 ЗАНН вр. чл. 27е НЗПП. Размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда, а не от АНО, поради това не е необходимо да се заявява конкретен размер на възнаграждение, ако това бъде сторено, то се явява напълно ирелевантно.

Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, това че се е провело е едно открито съдебно заседания намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 66, 47 евро.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 876760-F865418/25.02.2026г. на Началник на отдел Оперативни дейности Велико Търново, Д-я Оперативни дейности в ГД Фискален контрол на НАП, с което на „ИБ Л.“ ООД ЕИК:

**********, седалище и адрес на управление: гр. Л., бул. „Б.“ №** е наложена имуществена санкция за размер на 550 евро на основание чл.185, ал.2,изр.2-ро във вр. чл.185, ал.1, предл. 2-ро от ЗДДС за извършено нарушение на чл.118 от ЗДДС - неизпълнение на задължението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 550 / петстотин и петдесет/ евро, на 511,29 евро / петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

876760F865418/25.02.2026г. на Началник на отдел Оперативни дейности Велико Търново, Д-я Оперативни дейности в ГД Фискален контрол на НАП в останалата част.

ОСЪЖДА „ИБ Л.“ ООД ЕИК: ********** да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 66, 47 евро/ шестдесет и шест евро и 4 четиридесет и седем евроцента/ разноски сторени в НАХД № 312/2026 на ЛРС за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 5