Решение № 375 от 22.07.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 321/2022
- Вид
- Решение № 375
- Подписан
- 22.07.2022
- В сила
- 11.03.2024
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 511, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 375 гр. Пловдив, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:
Славейка Ат. К.а
Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 2022***1000321 по описа за 2022 година за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 214 от 06.12.2021г., постановено по т.д. № 545 по описа за 2020г. на ОС Пловдив, с което е осъдено Сдружение „НББАЗ“, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр. С. ***, Р. С., бул. Г. И. № *, ет. * да заплати следните обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от Е.
И. Б., Н. М. Б. и М. М. Б., вследствие на травматичните увреждания, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на 25.06.2015 год. на път ****** км. 92+*** източно обходен път на гр. Пловдив, причинено виновно и противоправно от водача на л.а.
„М.“ с белгийска регистрация, рег. № ********, както следва: на Е. И. Б., ЕГН **********, от гр. К., о. К., ул. Н. Й. В. № **, сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.08.2020 год. до окончателното плащане; на Н. М. Б., ЕГН **********, с адрес гр. К., о. К., ул. Н. Й. В. № **, сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.08.2020 год. до окончателното плащане; на М. М. Б., ЕГН **********, с адрес гр. К., о. К., ул. Н. Й. В. № **, сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.08.2020 год. до окончателното плащане.
Решението е обжалвано от ответника Сдружение „НББАЗ“, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр. С. ***, Р. С., бул. Г. И.
1
№ *, ет. *, представляван от адв. Т.Я. с твърдения за недопустимост, евентуално за неправилност, поради нарушения на материалния и процесуален закон и поради необоснованост, а искането отправено до въззивния съд е обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, евентуално присъдените обезщетения намалени. Претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ищците, в т.ч. и от конституираните законни наследници на починалия в хода на производството Е. И. Б., ЕГН ********** и заличен като страна, а именно Н. М. Б. ЕГН **********, В. ЕМ. Б. ЕГН ********** и М. Б. ЕГН **********, представлявани от адв. Ф.С., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е съдебно решение в обжалваната осъдителна част да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с установените по делото обстоятелства. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по активно субективно съединени искове на Е. И. Б., ЕГН **********, Н. М. Б., ЕГН ********** и М. М. Б., ЕГН ********** срещу Сдружение „НББАЗ“, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр. С.
***, Р. С., бул. Г. И. № *, ет. * с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ / отм./ вр. с чл. 282, ал.3 КЗ /отм./ във вр. с § 22 от ПЗП на КЗ, обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015г.. Твърденията в исковата молба, на които са основава иска се свеждат до следното: на 25.06.2015г. около 10:30 часа ищците пътували в л.а. „А. А*“ с рег. № ******** на път ІІ – 56, км. 92 +*** – източно обходен път на гр. Пловдив, когато автомобилът им бил ударен челно в неговата лента за движение от л.а. „П. 4“ с рег. № ********, управляван от КПК. Твърдят, че за станалото ПТП е било образувано НОХД № ****7г. по описа на РС Пловдив, по което е постановена присъда, стабилизирана след проведен инстанционен контрол, приключил в хода на образуваното вече производство, с която К. К. е признат за невинен за станалото ПТП, при което са причинени средни телесни повреди на повече от едно лица, поради което и не се подържа иска срещу застрахователя на гражданската отговорност на К.. Сочат, че в хода на разследването било установено, че л.а. „М.“ с белгийска регистрация с рег. № ******** e съпричастен към настъпилото ПТП, по отношение на което и при извършена проверка в белгийското бюро е установено, че е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ в „Prevoyance and Voorzong“ с № на полицата ******** и № на зелена карта ********. Именно този факт, според ищците обосновава пасивната материално правна легитимация на предпочитания ответник - НББАЗ, тъй като ПТП – то е причинено от автомобил с регистрация в ЕС, притежаващ зелена карта и с приложението на чл. 282, ал.5 вр. с чл. 226, ал.1 КЗ /отм./. Ищците твърдят още, че в съответствие с чл. 288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ Г. ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка „ГО“ за имуществени и неимуществени вреди, когато ПТП-то е настъпило на територията на РБ и е причинено от неидентифицирано МПС, поради което и на 24.06.2020г. са отправили писмена претенция до ГФ за доброволно изплащане на обезщетение за причинените им увреждания, по която са образувани съответните щети. Сочат, че вследствие претърпяното ПТП са им причинени травматични увреждания, довели до болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени.
Твърдят, че на ищеца Е. И. Б. било причинено счупване на основата на пета предноходилна кост на левия долен крайник и охлузвания на гръдния кош. В деня на произшествието бил 2 приет в УМБАЛ „СГ“ ЕАД с много силни болки областта на корема, гърдите и крака. Била му поставена гипсова обувка за срок от 30 дни. Поради продължаващи болки в крака и засилване на отока, посетил болница в гр. Измир, Турция, където препоръчали поставяне на шина. И към настоящия момент мястото на счупването било чувствително и спорадично се появявала болка. Все още не можел да се отърси от шока, който преживял, обземало го безпокойство, когато се налагало да пътува.
Сочат, че на ищцата Н. М. Б. са причинени следните увреждания: контузия на главата и тялото с наличен кефалхематом /подкожна кръвна колекция/ дясно тилно; малка пукнатина на основата на черепа, установена при направените изследвания; травматичен оток и кръвонасядания на меките тъкани на лицето; контузия в областта на таза. В резултат на уврежданията претърпяла интензивни по сила и продължителност болки и страдания в областта на главата, гърдите и таза, а три месеца след произшествието продължавала да изпитва силни болки в гърдите, които се увеличавали при движение. По препоръка на лекарите приемала противовъзпалителни и болкоуспокояващи лекарства. Имало негативни последици върху емоционалното й състояние - чувствала се изнервена, слаба и зависима. Все още изпитвала страх и паника при мисълта за произшествието, сънувала кошмари, чувствала напрежение, когато пътувала.
Ищецът М. М. Б. твърди, че вследствие произшествието получил контузия на главата и тялото; счупване на три поясни прешлена с наличен умерен оток на гръбначния мозък в тази област. Повече от пет месеца изпитвал интензивни болки в областта на травмите, трябвало да спазва щадящ режим с ограничено физическо натоварване, наложило се ежедневно да приема болкоуспокояващи и близките му да поемат неговите задължения.
Изживял силен емоционален стрес, мислел постоянно за живота и здравето на съпругата си и на детето си, които пътували с него в автомобила. И понастоящем болките в кръста и гърба продължавали при определени движения, изморявал се много, а при по-продължително ходене или натоварване болката се засилвала.
Въз основа на изложените фактически твърдения ищците настояват съда да постанови решение, с което осъди предпочитания ответник Сдружение „НББАЗ“ да им заплати следните обезщетения, а именно в полза на Е. И. Б. сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.06.2017г. до окончателното плащане; в полза на Н. М. Б. сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.06.2017г. до окончателното плащане и в полза на М. М. Б. сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.06.2017г. до окончателното плащане.
При условията на евентуалност, в случай че главните искове спрямо Сдружение „НББАЗ“ бъдат отхвърлени, настояват да бъде ангажирана отговорността на Г. ф. за присъждане на същите по размер обезщетения в 3 полза на всеки от ищците.
Ответникът – Сдружение „НББАЗ“ е подал писмен отговор, с който навежда възражение за недопустимост на иска, тъй като не е спазено изискването на чл. 511, ал.3 КЗ, което е задължително условие за предявяване на иск пред съд. Евентуално навежда възражение за неоснователност на иска, поради изтичане на абсолютната погасителна давност, съгласно чл. 197 от КЗ/отм./ - пет години от датата на настъпване на застрахователното събитие. Не оспорва валидността на застрахователното правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор № ******** за л.а. „М.“ с белгийски регистрационен № ********, сключен с „Prevoyance and Voorzong“ с дата на валидност към датата на ПТП-то 25.06.2015г., вината на водача на същия този лек автомобил, както и механизма на ПТП-то, установен по НОХД № ****7г. по описа на РС Пловдив. Навежда възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат, като твърди, че ищците са пътували без поставени предпазни колани. Оспорва твърдяните да са настъпили за ищците неимуществени вреди, евентуално счита, че дори и да са налични такива, те се несъответни на заявените размери на обезщетенията. Оспорва и искането за присъждане на законна лихва, като счита, че не е изпаднал в забава, а дори и да се приеме, че е в забава, тя не е настъпила от 25.06.2017г.. Навежда възражение за погасяване по давност на лихвата за забава.
Ответникът – Г. ф. ул. Г. И., № *, ет. *, навежда възражение за изтекла погасителна давност, евентуално оспорва иска по основание и размер. Счита, че вина за настъпилото ПТП има водача на л.а. „М.“ и навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в пътуване на ищците без поставени предпазни колани.
В срока по чл. 372 ГПК не е постъпила допълнителна искова молба.
Настоящия въззивен състав, след като извърши проверка по реда на чл.
270 ГПК и съобрази наведените възражения от жалбоподателя, счете, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Неоснователни са възраженията на Сдружение „НББАЗ“ за това, че в случая не е налице една от процесуалните предпоставки за предявяване на иска, а именно неспазване на изискването на чл. 511, ал.3 КЗ, обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г. - предявена извънсъдебна претенция от пострадалите ищци до Бюрото. В конкретният случай се касае до настъпило застрахователно събитие на 25.06.2015г., по отношение на което е приложим § 22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., тъй като Бюрото действа не като компенсационен орган, а като представително национално бюро, което участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки. Затова и доколкото с оглед твърденията на ищците, а и това твърдение е установено, застрахователния договор на виновния водач, управлявал л.а. „М.“ с белгийски регистрационен № ******** е сключен с „Prevoyance and Voorzong“ с дата на валидност към датата на ПТП-то 25.06.2015г., то очевидно е изпълнена хипотезата на § 22 ПЗР на КЗ, обн. ДВ, 4 бр. 102 от 29.12.2015г., а именно застрахователния договор да е сключен преди влизане в сила на КЗ, обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г.. Изводът е, че искът е процесуално допустим, съответно постановеното по него първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Между страните няма спор, че на 25.06.2015г. е станало ПТП, при което ищците са пострадали като водач и пътници в лек автомобил „А. А*“, като вина за станалото ПТП има водача на лек автомобил „М.“, гражданската отговорност на който е била застрахована с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ в „Prevoyance and Voorzong“ с № на полицата ******** и № на зелена карта ********.