Разпореждане № 805 от 16.07.2025, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 805 гр. Перник, 16.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500396 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1022 от 21.11.2024 г., постановено по гр.д. № 5138/2022 г., Районен съд – гр. П. е признал за установено по отношение на З. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., че И. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. *** не е собственик на 2300/54138 ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент № 79, с площ от 65,50 кв.м., заедно с избено помещение № 22, с площ от 5,5 кв.м., и 0,58 % идеални части от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. П., ул. ***, а по КККР: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., ул. ***, * и с предназначение: жилище - апартамент, брой нИ. на обекта едно, с площ по документ - 65,50 кв.м., и прилежащи части: избено помещение № 22, с площ от 5,25 кв.м., и 0,58 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху терена, при граници/съседни самостоятелни обекти в сградната: на същия етаж - самостоятелни обекти с идентификатори ***.* и ****, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор ****, над обекта самостоятелен обект с идентификатор ****; и граници на избено помещение № 22: от север коридор, от изток - коридор, от запад – мазе № 90 и от юг - апартаменти от вход „Д", като обектът попада в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, за която част сделката дарение обективирана в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *** г. не е породила своя 1 вещнотранслативен ефект, като отхвърля иска за разликата над 2300/54138 ид.ч. до 8/36 ид.ч. допуска съдебна делба между З. И. К., И. С. А. и Д. С. С., върху следния недвижим имот: апартамент № 79, с площ от 65,50 кв.м., заедно с избено помещение № 22, с площ от 5,5 кв.м., и 0,58 % идеални части от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, разположе,н в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. П., ул. ***, а по КККР: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със заповед № РД18-91 от 13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., ул. ***, * и с предназначение: жилище - апартамент, брой нИ. на обекта - едно, с площ по документ - 65,50 кв.м., и прилежащи части: избено помещение № 22, с площ от 5,25 кв.м., и 0,58 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху терена, при граници/съседни самостоятелни обекти в сградната: на същия етаж - самостоятелни обекти с идентификатори ***.* и ****, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор ****, над обекта -самостоятелен обект с идентификатор ****; и граници на избено помещение № 22: от север коридор, от изток - коридор, от запад – мазе № 90 и от юг - апартаменти от вход „Д", като обектът попада в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при следните делбени квоти от правото на собственост:

- за ищцата З. И. К. – 15746/54138 ид.ч. от правото на собственост;

- за ответницата И. С. А. – 30519/54138 ид.ч. от правото на собственост;

- за ответницата Д. С. С. – 7873/54138 ид.ч. от правото на собственост.

С решението Районен съд – гр. П. се е произнесъл и досежно разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от И.

С. А., чрез адв. Б. В., с която се навеждат твърдения, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, и в противоречие с представените доказателства. Сочи се, че за да постанови своето неправилно решение районният съд е приел, че съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една имуществена общност, при който всеки един от съсобствениците получава собственост върху реална част от общата дотогава вещ или отделни права на собственост върху всяка една от отделните вещи в състава на досегашната собственост от множество обекти. В продължение се сочи, че решаващият съд е приел за безспорно обстоятелството за сключен граждански брак между И.н Крумов В. и Станка Славчова В.а, като по време на брака само И.н В. е закупил процесния недвижим имот, като допълва, че така възприетото от съда не намира подкрепа и не се установява от други ангажирани от ищцата и втория ответник доказателства. Излагат се подробни съображения като се твърди за безспорно 2 установено, че след смъртта на съпруга си именно С. В. е останала да живее в имота, като никой друг от съсобствениците не е продължил да владее и ползва имота.

Допълва, че нито ищцата, нито нейната племенница са пребИ.вали в имота и не са заявявали претенции след смъртта на общия наследодател и до смъртта на съпругата му през 2020 г. Допълва, че в настоящия случай са изминали много повече от 10 години, като за този период единствено С. В. е владяла явно, необезпокоявано и непрекъснато. На следващо място се отбелязва, че не става ясно от какъв документ и на какво основание Районен съд – П. е посочил знаменател стойност от 54138 ид.ч. и приемайки ги за 100% или 1, върху която стойност формира идеалните части на отделните лица. Счита, че съдът изобщо не се е съобразил първоначално заявените претенции на ищцата относно идеалните части за които тя претендира да е наследила от своя баща, като допълва, че изобщо не е изследвано обстоятелството, че И. А. е придобила и съответната идеална част от своя баща /съпруг на дъщерята на общия наследодател И.н В. и С. В./. Релевират се подробни доводи въз основа на които се твърди, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи и е постановил неправилен съдебен акт. В продължение се сочи, че от смъртта на И.н В. на 07.10.1994 г. и до 06.02.2017 г. са изминали повече от 24 години, през който период преживялата съпруга необезпокоявано е продължавала да ползва и владее процесния имот, а нейната дъщеря З. К. не е предприемала каквито и да било действия за осуетяване на това правно и фактическо положение. Сочи се, че оспорено в отговора на исковата молба е твърдението на ищцата, че е имала право на общо 5/18 ид.ч., а не на 1/6 ид.ч., позовавайки се на грешка приета от администрацията на общината, като допълва, че самата молителка не е възразила по никакъв начин след смъртта на баща си, че притежава не 1/6, 5/18 ид.ч., като се прави възражение, в случай, че съдът приеме, че не е притежавала повече от описаните в исковата молба такИ. до пълния размер от 4/6 ид.ч., че преживялата съпруга на И.н В. е придобила по давност дяловете и именно на това основание се е разпоредила с тях в полза на внучката си. По отношение исковата претенция за делбата на имота - препраща към вече изложените доводи и заявява, че оспорва същия по отношение заявените от молителката като нейна наследена идеална част - 5/18 идеални части. Счита, че в настоящото производство страни следва да са единствено З. И. К. и И. С. А., като исковата претенция спрямо ответника Д. С. С. е недопустима, респ. неоснователна и тя следва да се заличи като страна в производството, тъй като реално същата не притежава идеални части от процесния имот и това се установява от представените по делото писмени доказателства. На следващо място досежно подадената от ищцата втора молба с уточнение касателно иска за делба и по заявените в нея факти и обстоятелства, а и доводи и становище заявява, че същите се оспорват изцяло въз основа на вече изложените доводи. Оспорва се изцяло изложеното и относно определяне и начина на това определяне на претендираните квоти в съсобствеността 3 на процесния апартамент, като и видно от първоначално заявените квоти на молителката и двете ответници - за И. А. - 27/48 ид. части, за З. К. - 14/48 ид части и за Д. С. - 7/48 ид. части в първоначалната искова молба и по молбата уточнение - за И. А.

- 21/36 ид. части, за З. К. - 10/36 ид. части и за Д. С. - 5/36 ид. части се установяват коренно стойностите на претендираните квоти и правното основание на което се позовава молителката за да твърди същите. Оспорва се изцяло твърденията на молителката по отношение заявените претенции, като се твърди, че същите не намират подкрепа в нито един представен от нея документ, а освен това и в закона. Не на последно място се сочи, че правото и на претенция по отношение на дяловете и различното им разпределение при заявените условия е погасено отдавна по давност и не следва да се взема предвид. Счита, че следва да се допусне делбата при квоти: за И. С. А. - 5/6 идеални части и за З. И. К. - 1/6 идеална част, като третото лице Д. С. С. следва да се заличи като страна в производството, а ако не се стори това то спрямо същата претенцията следва да се счита неоснователна и се твърди, че тя няма права на собственост съсобственост в процесния имот следователно не може да бъде страна в производството по делба. Въз основа на изложените съображения се моли съда за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което правилно да бъдат изчислени идеалните части съобразно разпоредбите на ЗН и правата на собственост основани на съответно приложените по делото доказателства за това. Заявява, че поддържа изцяло изложеното в отговора на исковата молба, в отговора на частната жалба, становищата и пледоарията пред първата инстанция. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от З. И. К., чрез адв. Е. А., с който се оспорва въззивната жалба. Твърди се, че направените с нея оплаквания са неоснователни. Излага подробни съображения, че за да постанови решението си, районният съд е проследил придобИ.нето на имота в патримониума на наследодателя И.н В.. Допълва, че грешката в изчисленията, в резултат на която съдът приема, че С.

В. не е могла да се разпореди с 2300/54138 ид.ч. от имота наместо с 13446/54138 ид.ч., които не са били нейна собственост засяга само уважената част на отрицателния установителен иск, но не променя дяловете на съсобствениците в предявения иск по делба, които намира за правилно определени. Счита, че обстоятелствата относно придобИ.нето на семейното жилище на И.н В. и С. В. са установени по безспорен начин от предоставените писмени доказателства. Сочи, че твърдението за придобИ.не по давност на дяловете на останалите сънаследници от С. В., не намира подкрепа във фактите, като излага подробни доводи в тази насока. Твърди, че за да бъде налице промяна на основанието, то действията, с които собственикът манифестира 4 намерението си да свои чуждите идеални части трябва да са адресирани и до тях и да бъдат възприети от тях. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде потвърдено уважаването на отрицателния установителен иск и същевременно да бъде изменено решението в частта, че прехвърлителката С. В. не е могла да се разпореди с 13446/54138 ид.ч. наместо 2300/54138 ид.ч. Прави се искане за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба и от З. И. К., чрез адв. Е. А., с който постановеното от първата инстанция решение се обжалва в частта му касаеща уважената част на отрицателния установителен иск против ответницата И. А. и разпределената с оглед на нея отговорност за разноски. По подробно изложени доводи се твърди, че разликата, съставляваща уважената част на иска следва да е 13446/54138 ид.ч., а не 2300/54138 ид.ч. Допълва, че макар да са допуснати грешки в изчисленията, довели до неправилност на решението по отношение на частично уважения с него отрицателен установителен иск, по иска за делба, съдът правилно е допуснал делбата при квоти: 15746/54138 ид.ч. на З. К., 30519/54138 ид.ч. за И. А. и 7873/54138 ид.ч. за Д. С.. На следващо място се навеждат твърдения, че грешката в изчисленията променя и отговорността за разноските, произтичаща от изхода на спора. Въз основа на изложеното се моли постановеното от първата инстанция решение да бъде изменено относно уважената част на отрицателния установителен иск, като се признае, че С. В. не е могла законосъобразно да се разпореди с 13446/54138 ид.ч. от процесния апартамент. Моли решението да бъде изменено и в частта за разноските, като се вземат предвид и сторените в настоящото производство разноски от ищцата. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.