Решение № 370 от 11.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Ямбол, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330102318 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от Т. И. И. от гр.Я, чрез ***.Б. Й., срещу „Кредисимо“ ЕАДгр.С и „Ай Тръст” ЕООД, в която се твърди, между между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 31.12.2024 г. Кредиторът е предоставил заем в размер на 7500 лв., който заемателят се е задължил да погаси в срок до 24 месеца.

Уговорен е годишен лихвен процент - 52 %. Годишният процент на разходите /ГПР/ е отразен като 66.37 %. Общата сума за връщане е 12328.43 лв. За да бъде отпуснат кредитът, длъжникът е сключил договор за поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД, на което дължи допълнително възнаграждение като поръчител, невключено в ГПР по договора за кредит, поради което последният е недействителен заради неточно посочено ГПР, а договорът за поръчителство – нищожен като сключен във връзка с недействителния договор. Сочи се, че едноличен собственик на капитала на дружеството "Ай тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД кредитор на длъжника по договора за кредит. Излагат се доводи за свързаност на юридическото лице – поръчител и кредитора, както и за заобикаляне на ограниченията в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до оскъпяване на кредита за потребителя отвъд законоустановения максимум. Касае се за разход, който е известен изначално на кредитора, не е включен в изчисляването на ГПР, посочен в размер, по-нисък от реалния, което води до недействителност на договора за заем. Според ищеца, договорът е недействителен на осн. чл.22 ЗПК, като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Освен това се касае за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 от ЗЗП, заблуждаваща търговска практика, тъй като размерът на ГПР се явява различен от посочения в договора. Поради тази причина от съда се иска да бъдe прието за установено спрямо ответника, че Договор за потребителски кредит №*** от 31.12.2024 г., 1 сключен между Т. И. И. и „Кредисимо“ ЕАД е недействителен, а Договор за предоставяне на поръчителство от 31.12.2024 г., сключен между Т. И. И. и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *** е нищожен. Претендират се и направените по делото разноски.

В с.з. ищeцът не се явява. Исковете се поддържат от процесуалния представител с писмена молба.

В срока за отговор ответниците оспорват исковете като неоснователни. Възраженията си основават на фактите, че договорите отговарят на законовите изисквания. ГПР включва единствено договорната възнаградителна лихва, но не следва да се прибавя към него възнаграждението за поръчител. Сключването на договор за поръчителство не е било задължително. На кредитора не е било известен при сключване на кредитния договор размерът на възнаграждението на поръчителя. Дори и да се приеме, че е налице свързаност между дружествата-ответници, това не води до недействителност на договорите, а евентуално на клаузата за заплащане на възнаграждение на поръчителя. Наличието на недействителност на договора за поръчителство не води до недействителност на договора за кредит. Предявен е насрещен иск при условията на евентуалност на основание чл. 23 ЗПК за заплащане на чистата стойност на кредита, представляваща главница в размер на 3705,17 лв., респ. 1894, 42 евро, изчислена като разлика от предоставената сума по договора за кредит и заплатените от длъжника вноски, ведно със законната лихва от предявяване на иска.

В срока за отговор на насрещната искова молба ответникът признава осъдителния иск за сумата 3705,17 лв. Счита, че с признанието е реализирал хипотезата на чл. 78 ал.2 от ГПК, че не е станал причина за завеждане на иска.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно сключването на Договор за потребителски кредит № №*** г., сключен между „Кредисимо“ АД и ищеца, с Приложение №*** към него, за сумата от 7500 лв., със срок на договора -24 месеца и брой на погасителните вноски -24, като лихвеният процент по кредита е 52 %, а ГПР – 66.37 %. Общият размер на плащанията е 12328.43 лв.

Налице е погасителен план, съдържащ 24 вноски с последна дата на плащане 10.01.2027 г..

Видно от Договор за предоставяне на поръчителство от 31.12.2024 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца, поръчителят се е задължил спрямо длъжника да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговоря пред него солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по същия договор (чл.1 ал.1). За поемане на тези задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено съгласно чл. 8 ал.1 в Приложение №*** към договора – в общ размер 4099.60 лева, дължимо за целия период на действие на договора за кредит на месечи вноски, дължими на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по т.II.1, с краен падеж като този по договора за кредит- 10.01.2027 г., с разсрочване на 2 вземането на 24 вноски. В точка т.I.4 от приложението е посочен погасителният план по кредита. Съгласно Раздел IV, чл. 8, ал. 4 на Договора за предоставяне на поръчителство ответникът има право да заплаща възнаграждението на поръчителя по банкова сметка на „Ай Тръст“ или на „Кредисимо“, или по начините, установени в договора за кредит.

Съгласно чл. 8, ал. 5, „Кредисимо“ е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задълженията за плащане от ответника на възнаграждението, както и на всички други вземания на поръчителя. В случай че платената сума не е достатъчна да погаси изискуемите задължения, се погасяват с приоритет задълженията към „Ай Тръст“. Договорът за поръчителство между страните е сключен въз основа на Раздел III, чл.12 от ОУ - когато е посочено в заявлението, че кредитополучателят ще предостави обезпечение -или във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или като сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Не е спорно, че неплатената част от главницата по кредита е в размер на 3705,17 лв., респ. 1894,42 евро. Представена е справка от кредитора за платените суми.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са първоначално обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове с правно осн. чл. 124 ал.1 ГПК вр. чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и чл. 146 от ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Разпоредбата на чл. 138 ал.1 от ЗЗД урежда договора за поръчителство, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнение на неговото задължение, а според ал.2 поръчителството може да съществува само за действително задължение, включително за бъдещо и за условно задължение.

Съгласно чл. 11, ал. 1 т.10, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №***начин. Съгласно ал.4 на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.

Разпоредбата на чл. 22 о т Закона за потребителския кредит урежда недействителност на договора за кредит при неспазване на изискванията на изброените правни норми, между 3 които и чл. 11, ал. 1, т. 10.

Договорът за кредит в случая е написан ясно и разбираемо, посочени са всички основни елементи на сделката –размера на главницата, фиксираната възнаградителна лихва, общата сума за погасяване, включваща главница и лихва, броят и периодичността на вноските, падежа им (съгласно погасителния план), годишния процент на разходите като размер и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му, посочени в Общите условия.

В случая са налице обстоятелствата, обсъдени в т. 6 и 7 от задължителното за съдилищата на основание чл. 633 ГПК, постановено по преюдициално запитване Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело C-337/23, с което е прието (по т. 6), че член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата на понятието "годишен процент на разходите", както и по т. 7, в която е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48, трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Безспорно, в договора между поръчителя и длъжника уговореното възнаграждение на поръчителя, формирано от 24 вноски, е общо 4099.60 лв., което надхвърля половината от главницата по договора за кредит. В същото време ГПР по договора за кредит е 66.37 %., при възнаградителна лихва от 52 %. Договорите за кредит и поръчителство са сключени на една и съща дата и поръчителството е предвидено в самата кредитна сделка, т.е. съобразно доводите в решението на СЕС, сключването на договор за поръчителство е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, като разходите за поръчител водят до увеличаване на общия размер на дълга и попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", следователно в обхвата на понятието "годишен процент на разходите". Безспорно е, че договореното възнаграждение на поръчителя не е включено в ГПР. При това положение е налице обсъдената от СЕС хипотеза, при която, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48 разходи, нейните разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски. Неговата нищожност води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. При включване на възнаграждението за предоставяне на поръчителство при изчисление на ГПР, той би бил в размер, значително надвишаващ петкратния размер на 4 законната лихва по чл. 19, ал. 4 ЗПК. По този начин уговорката за ГПР в договора за кредит се явява нищожна на основание по чл. 19, ал. 5 ЗПК, според който, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

С постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 50086 от 21.12.2023 г. по т. д. № 1027/2022 г., І т. о. на ВКС е прието, че установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. ВКС се е позовал на задължителните указания по тълкуването на Директива 2008/48 в решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, както и на цитираната в решението предходна практика на СЕС, въз основа на които е постановил, че преценката за неравноправност и поради това - за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на посочените ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.