Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 213 от 26.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3139/2025
Вид
Решение № 213
Подписан
26.02.2026
В сила
20.03.2026
Състав
Елена Димитрова Герцова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.178, ал. 1, т.7 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Пловдив, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. И.а като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330203139 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-010706 от 23.12.2024г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор Пътна Полиция Пловдив, с което на К. Х. К., ЕГН **********, на основание чл.178, ал.1, т.7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена "Глоба" в размер на 2000 лева, (с равностойност в евро - 1022.58 евро) за извършено административно нарушение по чл.60 ал.5 пр.

19 от

Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците.

Жалбоподателят К. Х. К., в жалбата си оспорва наказателното постановление /НП/ и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като излага аргументи за липса на дадена правилна правна квалификация на нарушението, както и липса на ясна фактическа обстановка, при която е извършено нарушението. Релевира и маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В съдебно заседание не се явява, не се и представлява.

Въззиваемата страна - Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор Пътна Полиция Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В молба-становище сочи доводи за неоснователност на жалбата и пледира НП да бъде потвърдено. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения.

1

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е било издадено против К. Х.

К., ЕГН ********** за това, че на 07.12.2024 г. в 12:02 часа, в ГР.ПЛОВДИВ на УЛ.БОРИС ПЕТРОВ като Длъжностно лице, България, при обстоятелства: Гр.

Пловдив, кв. Прослав, ул. Борис Петров до номер 46, в качеството си на собственик на фирма Кабел Дизайн ООД с ЕИК 160082584 с адрес Гр.

Пловдив, ул. Александър Стамболийски номер 91 извършва следното нарушение : 1 Като длъжностно лице не е взело мерки да обезопаси и сигнализира участъка на строително ремонтни /изкопни/дейности в обхвата на пътя, съгласно чл. 60 ал. 5 - пр. 19 от Наредба номер 3 от 16.08.2010 г. Липсват пътен знак А23, табела с текст "Премини на отсрещният тротоар" Т17 и ограничителна табела С 4.4 съгласно одобрен проект.

Прието било, че жалбоподателят А. е извършил:

1. длъжностно лице не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствия на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат бд, с което виновно е нарушил чл.178, ал. 1, т.7 от ЗДвП.

За така установеното, свидетелят К.И.Ц. – мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив съставил АУАН Серия GA № 3354605 от 07.12.2024г. на К. Х. К., в присъствието на двама свидетели. АУАН бил подписан без възражения от К., като писмени възражения в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили.

Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното Наказателно постановление с идентично фактическо описание и правна квалификация на деянието като за нарушение на чл.60, ал.5 - пр. 19 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците на основание чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП му е наложена глоба от 2000 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства – свидетелските показания на актосъставителя Л. И. Д., които съдът кредитира като обективни, достоверни, непротиворечиви, в синхрон с писмени доказателства.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че не се установява по безспорен и категоричен начин от страна на К. Х. К. да е осъществен състава на вмененото му административно нарушение по чл.60, ал.5 пр.

19 от

Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и 2 улиците

От обективна страна безспорно се установява, че на 07.12.2024 г. в 12:02 часа, в гр.Пловдив на ул. „Борис Петров“ до номер 46 са се извършвали строително ремонтни /изкопни/ дейности. Тези обстоятелства са надлежно отразени както в съставения АУАН, така и в издаденото наказателно постановление.

Независимо от това, съдът намира, че са налице съществени основания за отмяна на оспореното наказателно постановление, поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които пряко засягат правото на защита на наказаното лице.

Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл.60, ал.5 от Наредба №3 Краткотрайните работи на двулентов двупосочен път (улица) се сигнализират с пътни знаци, с гъвкави ограничители (С21) и с предупредителни постове със стоп-палки (С25). А в случаите, когато краткотрайните работи се извършват в средата на пътното платно на улица, те се сигнализират съгласно приложения № 22, 23 и 24. Тази норма е приложима при дейности, осъществявани върху самото платно за движение.

За разлика от нея, чл.60, ал.4 от същата наредба /В случаите, когато краткотрайните работи се извършват върху банкета или тротоара на двулентов двупосочен път или улица, те се сигнализират съгласно приложения № 19, 20 и 21./ регламентира изрично хипотезата на извършване на работи върху тротоар или банкет, като препраща към различни приложения относно изискуемата сигнализация, включително приложение №19.

От събраните по делото доказателства, в това число показанията на актосъставителя, както и приложеният снимков материал безспорно се установява, че изкопните работи са били извършвани върху тротоарна площ, а не както е посочено в НП - върху платно за движение. Самият актосъставител заявява, че „разкопаваха тротоара“, като това обстоятелство се потвърждава и от фотоматериалите по административнонаказателната преписка, които ясно визуализират изкоп по дължината на тротоарна площ. Не се твърди, нито се доказва извършване на дейности в средата на пътното платно на 07.12.2024г. около 12:02 часа, в гр.Пловдив на ул. „Борис Петров“ до номер 46.

Въпреки това наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.60, ал.5, като едновременно е посочил приложение №19, което е относимо към различна алинея. Всичко това създава несъответствие между фактическите констатации и приложената материалноправна норма. Констатираното разминаване не представлява формална неточност, а съставлява неправилно приложение на материалния закон, тъй като е ангажирана административнонаказателна отговорност по правна норма, несъответстваща на установената фактическа обстановка. Съдът не разполага с правомощие да коригира правната квалификация на деянието, доколкото подобна намеса би довела до изменение на предмета на обвинението и би накърнила правото на 3 защита на санкционираното лице. Съгласно утвърдената съдебна практика, ангажирането на отговорност по правна норма, несъответстваща на установената фактическа обстановка, представлява неправилно приложение на материалния закон и обуславя отмяна на наказателното постановление.

Наред с изложеното, съдът намира, че са налице и съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство, пряко засягащи правото на защита на наказаното лице.

Съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат точно и ясно описание на мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Нито в АУАН, нито в НП са описани в пълнота обстоятелствата, при които е извършено деянието, в частност конкретното място на извършване на ремонтните дейности и тяхното обезопасяване. В случая не е посочено точно в коя част на пътя е извършено деянието – на платното, на тротоара, нито пък е индивидуализиран конкретният участък от пътя. Посочването, че дейностите са извършвани „в обхвата на пътя“, не преодолява нормативното разграничение между платно и тротоар, въведено в Наредба № 3, и не позволява на санкционираното лице да разбере в какво точно се състои твърдяното нарушение. Подобна неяснота накърнява правото на защита, тъй като санкционираното лице не може да разбере в какво точно се състои твърдяното нарушение. Административнонаказателният акт следва да съдържа пълно и ясно описание на фактическите обстоятелства, което в случая не е сторено

В настоящият случай, Съдът намира още едно самостоятелно основание за отмяна на процесното НП. От доказателствата по делото не се установява качеството на санкционираното лице К. Х. К. като субект, на който нормативно е вменено задължението, предмет на твърдяното нарушение, поради което и липсва съставомерност на деянието и основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Същата съгласно чл.178, ал.1, т.7 ЗДвП изисква установяване, че лицето притежава качеството на длъжностно лице и носи конкретно задължение да предприеме мерки за сигнализация и обезопасяване на съответния участък.

В процесното наказателно постановление лицето К. Х. К. е посочено като „собственик на фирма“ и едновременно като „длъжностно лице“, без да са изложени каквито и да било фактически или правни основания за този извод. От приложената по делото справка от Търговския регистър се установява, че вписаните управители на дружеството са различни лица, а санкционираното лице не фигурира като негов законен представител.

Административнонаказващият орган не е установил по какъв начин, лицето е придобило качеството на носител на задължението за сигнализация – дали като възложител, управител, технически ръководител или друго лице с нормативно вменено задължение. Изводът на актосъставителя, че се е „обърнал към собственика“, представлява субективна констатация, но не и доказателство за правен статус. От събраните по делото доказателства не се установява подобен правен статус, нито е посочено въз основа на какъв 4 нормативен акт лицето К. Х. К. е носител на задължението.

В допълнение на горното в депозираното от въззивваемата страна молба-становище се посочва, че в обжалваното НП е реализирана административно наказателната отговорност спрямо упълномощеното да представлява дружеството Кабел Дизайн ООД лице за обекта. Дори да се приеме, че това твърдение е правилно, то по делото липсват каквито и да било доказателства в посока да докажат каква всъщност длъжност изпълнява санкционираното лице К. Х. К., в това число и пълномощно, от което да е видно, че има правата да представлява дружество Кабел Дизайн ООД.

Всичко гореизложено обуславя извод, че ангажиране на административнонаказателната отговорност на К. Х. К. за приетото за извършеното нарушение на чл.60, ал.5 от Наредба № 3 от 16 август 2010 г.е неправилно и незаконосъобразно.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената глоба в размер от 2000 лева, следва да бъде с равностойност евро, а именно 1022.58 евро, което само по себе си не представлява и изменение на санкцията.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 24-1030-010706 от 23.12.2024г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор Пътна Полиция Пловдив, с което н а К. Х. К., ЕГН **********, на основание чл.178, ал.1, т.7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена "Глоба" в размер на 1022.58 /хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента / евро за извършено административно нарушение по чл.60 ал.5 пр.