Решение № 130 от 23.07.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Варна, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20263000500184 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „Одисейстил“ ООД и „Калипсо ДВ“ ООД, чрез процесуалния им представител адв. Н., против решение № 1406/19.12.2025 г., постановено по гр. д. № 587/2024 г. на ОС – Варна, с което са:

1/. отхвърлени предявените от въззивниците против „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че дружествата са собственици на ¾ ид. ч., при квоти ¼ ид. ч. за „Одисейстил“ ООД и ½ ид. ч. за „Калипсо ДВ“ ООД, на недвижим имот, находящ се в гр.

Варна, ЗПЗ, бул. „********* *********“ № ***, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по КК 16 636 кв. м. и на ¾ ид. ч., при същите квоти, от построените в него сгради, в степен на завършеност

„груб строеж“

– СГРАДА

ЗА

ЕНЕРГОПРОИЗВОДСТВО тип БКТП 20/0.4 kv с идентификатор *** и застроена площ от 20 кв. м., и АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛОВОДНА СГРАДА с идентификатор ***, застроена площ от 144 кв. м., и осъждане на ответното дружество да им предаде владението върху описаните поземлен имот и сгради;

2/. уважени предявените против „Одисейстил“ ООД, „Калипсо ДВ“ ООД и „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД искове на главно встъпилото лице – „Солар ЕС“ 1

ЕООД по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато в отношенията между страните, че „Солар ЕС“ ЕООД е собственик на гореописаните ПИ и две сгради, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 34, том ІІІ, рег. № 5507, д. № 396/2024 г. на нотариус с рег. № 480.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения – ангажираните по делото доказателства не са обсъдени в цялост и във връзка едно с друго, не са събрани относими и своевременно поискани доказателства, както и не са обсъдени всички наведени възражения срещу претендираните от ответното дружество и „Солар ЕС“ ЕООД права, в резултат на които нарушения са направени неправилни и необосновани изводи по съществото на спора. С аргументи по същество, позоваване на материалния закон и цитирана съдебна практика, се оспорва изводът на първоинстанционния съд за настъпило вещнопрехвърлително действие на постановлението за възлагане досежно процесните имоти и за последващото им придобиване от главно встъпилото лице като противоречащи на материалния закон.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и уважаване на исковете по чл. 108 ЗС, съответно отхвърляне на исковете на „Солар ЕС“ ЕООД.

В срока по чл. 263 ГПК са постъпили писмени отговори и от двете насрещни страни – „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД и „Солар ЕС“ ЕООД, които с подробни аргументи срещу оплакванията на въззивниците оспорват въззивната жалба като неоснователна.

В с.з. въззивната жалба се поддържа.

„Солар ЕС“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, също поддържа изложеното в подадения писмен отговор.

За да се произнесе по спора, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Исковото производство е образувано по предявени от въззивниците „Одисейстил“ ООД и „Калипсо ДВ“ ООД против „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото им на собственост, при квоти ¼ ид. ч. за „Одисейстил“ ООД и 2/4 ид. ч. за „Калипсо ДВ“ ООД, върху описаните в решението недвижими имоти – ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна и построените в него сгради, в степен на завършеност „груб строеж“ – сграда за енергопроизводство, заснета като самостоятелен обект с идентификатор *** и административна сграда с идентификатор

***, и за предаване владението върху притежаваните ид. ч. от същите имоти.

Така предявените искове са основани на твърдения, че въззивниците се легитимират като собственици на процесния ПИ, ведно с построените в него 2 сгради – склад за строителни материали, склад за метални изделия, сграда за енергопроизводство тип БКТП 20/0.4 kv, административно деловодна сграда, открит склад за инертни материали с изграден бетонов възел, както и всички останали подобрения и приращения в имота, на основание извършени в тяхна полза разпоредителни сделки. С нот. акт № 109, том І, рег. № 5156, н. д. № 105/2006 г. „Одисейстил“ ООД, „Одисейстрой“ ООД, „Одисейтранс“ ООД и „Калипсо ДВ“ ООД са закупили при равни квоти /по ¼ ид.ч./ от имота, а с нот. акт № 59, том ІІІ, рег. № 5637, н. д. № 456/2010 г. „Одисейтранс“ ООД е продало на „Калипсо ДВ“ ООД придобитата ¼ ид.ч. В резултат на тези сделки се твърди, че „Одисейстил“ ООД е собственик на ¼ ид. ч. от ПИ и построеното, а „Калипсо ДВ“ ООД – на ½ ид. ч. от същото. Посочено е, че за задължения на въззивниците са били образувани изп. д. № 569/2016 г. срещу „Одисейстил“ ООД и изп. д. № 340/2017 г. срещу „Клипсо ДВ“ ООД, двете по описа на ЧСИ Д., съединени за общо изпълнение, в хода на което след проведена ПП на притежаваните от тях ид. ч. от процесния имот за купувач е обявено ответното дружество „Феникс - ЗПЗ“ ООД и в полза на което е издадено възлагателно постановление от 11.09.2020 г. Твърди се, че „Феникс ЗПЗ“ ЕООД е бил присъединен взискател по изп. д. № 596/2016 г. за вземания срещу „Одисейстил“ ООД, цедирани му от взискателя “Кейрос“ ЕООД по договори за цесия от 01.03.2018 г. и 02.03.2018 г., за които вземания са били издадени ИЛ по ч. гр. д. № 2536/2018 г. на РС – Варна /50 000 лева/ и ИЛ по ч. гр. д. № 2648/2018 г. на РС – Варна /50 000 лева/. С влезли в сила решения по предявени искове по чл. 422 ГПК /т. д. № 158/2023 г. и т. д. № 157/2023 г./ вземанията по двата ИЛ са отречени, поради което се твърди, че „Феникс ЗПЗ“ ЕООД е привиден кредитор на „Одисейстил“ ООД и съобразно приетото с ТР № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС издаденото постановление за възлагане няма вещнопрехвърлително действие, т. е. ответното дружество не е придобило права на собственост върху продадените ¼ ид. ч. от имотите на „Одисейстрой“ ООД. Изложени са твърдения, че „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД се явява привиден кредитор и по отношение на „Калипсо ДВ“ ООД, тъй като последното няма задължения към него, погрешно в изготвено от ЧСИ разпределение е бил посочен като такъв на основание договор за цесия.

Именно защото не е кредитор на това дружество неправилно е участвал в публичната продан за неговите ид. ч. без внасянето на задатък, а като привиден кредитор не е придобил и притежаваните от „Калипсо ДВ“ ООД ид. ч. /уточнителна молба от 23.04.2024 г./. С уточнителна молба от 24.06.2024 г. са наведени твърдения за несъществуване въобще на вземане в полза и на първоначалния взискател по изп. д. № 340/2017 г. – „Кейрос“ ЕООД, предвид постановено обезсилване на издаден по ч. гр. д. № 2647/2018 г. в негова полза изпълнителен лист, което е още един аргумент, че по изп. д. № 340/2017 г. липсва изпълняемо право и „Феникс - ЗПЗ“ ООД не е кредитор.

Въз основа на горното се твърди, че осъществяваното от „Феникс - ЗПЗ“ ООД владение на собствените на въззивните дружества ид. ч. е без основание, поради което са предявени и исковете за осъждането му на основание чл. 108 3

ЗС относно притежаваните общо ¾ ид. ч. от процесния ПИ и две от построените в него сгради, а именно – сграда за енергопроизводство с идентификатор *** и административна сграда с идентификатор *** /по отношение на описаните в исковата молба складове е налице десезиране съгласно молба от 11.04.2024 г. и постановено прекратително определение, а относно ответника по исковете – вж. уточнителна молба с вх. № 17834/10.07.2024 г./.

С подадения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД е оспорило исковете с възражения за тяхната неоснователност, а по отношение на иска за предаване владението на сграда с идентификатор *** /сграда за енергопроизводство/ и като недопустим. Твърди се, че досежно тази сграда е висящ съдебен спор с правно основание чл. 108 ЗС, предявен само от „Калипсо ДВ“ ООД против „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД, по който се претендира, че ищецът е собственик на всичките ¾ ид. ч. от тази сграда, поради което липсва правен интерес от предявения за нея в настоящия процес от „Одисейстил“ ООД иск против „Феникс - ЗПЗ“ ООД. Сочи се, че ответното дружество не е пасивно легитимирано да отговаря по предявените искове предвид извършеното от него разпореждане с имотите в полза на „Солар ЕС“ ЕООД и предаване на владението върху тях, както и с оглед воденото от представляващия двете ищцови дружества иск по чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС относно същите имоти. По същество се оспорват твърденията, че „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД е бил привиден кредитор на „Одисейстил“ ООД, навеждайки доводи за симулативност на производствата по чл. 422 ГПК и приложимост на защитата по чл. 17, ал. 2 ЗЗД, тъй като към датата на сключване на договорите за цесия с „Кейрос“ ЕООД е действал добросъвестно. Счита, че разрешенията на ТР № 4/2017 г. са неприложими за отношенията му с „Одисейстил“ ООД, както и че по силата на реализираната публична продан валидно е придобило права на собственост в размер на възложените му ¾ ид. ч. от процесните имоти, прехвърлени впоследствие на „Солар ЕС“ ЕООД, което дружество се сочи, че ги владее към настоящия момент.

На основание чл. 225 ГПК първоинстанционният съд е допуснал главно встъпване на „Солар ЕС“ ЕООД, претендиращо самостоятелни права върху процесните имоти и е приел за разглеждане предявените от него против двете страни по главния спор искове за признаване за установено в отношенията му с тях, че е едноличен собственик на същите, на основание сключен между него и „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 34, том ІІІ, рег. № 5 507, д. № 396/2024 г. на нотариус с рег. № 480. В исковата молба са изложени твърдения, че праводателят му е бил собственик на продадените имоти, надлежно придобити от него по силата на реализираната публична продан досежно ¾ ид. ч., а останалите по договор за покупко-продажба. Излагат се подробни твърдения за симулативност на водените съдебни производства по чл. 422 ГПК между цедента „Кейрос“ ЕООД и длъжника

„Одисейстил“

ООД, за нищожност и

4 непротивопоставимост на постановените по тях решения на праводателя му „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД, сключил договорите за цесия много преди завеждането на тези дела и за неоснователност на твърденията на първоначалните ищци, че праводателят му е бил привиден кредитор/привиден взискател по двете изпълнителни дела и за неприложимост на разрешенията по т. 1 от ТР № 4/2017 г.

С подаден писмен отговор по предявения от главно встъпилото лице иск за собственост „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД е признал претендираните от „Солар ЕС“ ЕООД права на собственост.

„Одисейстил“ ООД и „Калипсо ДВ“ ООД са оспорили иска на главно встъпилото лице като недопустим, евентуално неоснователен. Считат, че за предявяването му липсва правен интерес доколкото извежда правата си от своя праводател – ответника „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД, който не оспорва същите, поради което и не са налице предпоставките за главно встъпване, а защита е следвало да бъде реализирана чрез участието му като подпомагаща страна. По същество оспорват претендираните права на собственост до размер на ¾ ид. ч., за които твърдят, че притежават на основание и при квоти, преповтаряйки доводите и аргументите, изложени в тяхната искова молба. Оспорват твърденията за симулативност на съдебните процеси относно цедираните вземания. Вън от това оспорват правата на собственост върху двете процесни сгради и с възражения, че същите не са предмет на сключения между „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД и „Солар ЕС“ ЕООД договор за покупко-продажба.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено по надлежно предявени искове, при наличието на изискуемите се процесуални предпоставки, респ. липсата на отрицателни такива, обуславящи допустимостта на производството, в това число и с оглед поддържаните във въззивната жалба оплаквания.

Разпечатката съдържа 37 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8494fc1e-6630-4e44-9117-2b86d5909162