Решение № 4446 от 11.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4446 гр. С., 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20211100106266 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 247, ал.1 ГПК.

С разпореждане № 2655 /27.06.2023г. постановено по гр.д.№1630/2023г. на САС, делото е върнато на СГС, с указание за преценка и евентуално допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №1153 от 08.03.2023г. относно началната дата, от която е отхвърлена претенцията за законна лихва.

Отбелязано е, че съдът е сезиран с искане за законна лихва, считано датата на деликта - 29.12.2020г., която дата е посочена от съда в доклада и обстоятелствената част на решението. В диспозитива на решението обаче съдът е отхвърлил претенцията за лихва от 29.05.2020 г. до 05.05.2021г.

На страните е дадена възможност за становище, като в указания срок по чл.247 ал.2 ГПК, ищецът Д. Т., чрез адв. С. Н. депозира становище, че началната дата на законната лихва е коректно определена.

Ответникът не е взел становище.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на явна фактическа грешка.

Съгласно чл. 247, ал.3 ГПК при искане за поправка на явна фактическа грешка в съдебния акт съдът призовава страните в открито съдебно заседание, когато прецени това за необходимо. В настоящия случай съдът намира, че не е налице необходимост от призоваване на страните във връзка с произнасянето и по двете искания, поради което последното следва да се извърши в закрито съдебно заседание.

По същество:

Видно от мотивите на решение №1153 от 08.03.2023 г. постановено по делото, че на л.1 от съдебния акт, съдът е разгледал претенцията на ищеца за законна лихва считано от датата на деликта 29.12.2020г., като по-нататък в мотивите – на л.11 е формирал воля, че отговорността на ответника за законна лихва възниква от изпадането му в забава на 06.05.2021г., от която дата акцесорната претенция е приета за основателна. Прието е, че момента от който вземането за лихва става изискуемо е 1 изтичане на тримесечния срок от депозиране на претенцията пред застрахователя.

Формирана е воля, че претенцията за законна лихва за останалия претендиран период е неоснователна.

В диспозитива обаче, поради техническа грешка претенцията за лихва за забава е отхвърлена от 29.05.2020 г. до 05.05.2021г.

Налице е разминаване между формираната воля на съда, намерила израз в мотивите на настоящото дело и обективираната в диспозитива на решението, което разминаване следва да бъде преодоляно чрез допускане поправката на явна фактическа грешка в диспозитива на решението.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав, РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1153 от 08.03.2023г. постановено по гр.д.№6266 /2021г. на СГС, ГО, I-7 състав, в диспозитива на решението, КАТО в първи абзац вместо:

“ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“****, да заплати на Д. А. Т. ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.“****, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 30 000 /тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП настъпило на 29.12.2020 г., по вина на водача на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва считано от 06.05.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен, както и иска за лихва за забава, за периода от 29.05.2020 г. до 05.05.2021г., като неоснователен.

ДА СЕ ЧЕТЕ :

„ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“****, да заплати на Д. А. Т. ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.“****, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 30 000 /тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП настъпило на 29.12.2020 г., по вина на водача на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва считано от 06.05.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен, както и иска за лихва за забава, за периода от 29.12.2020 г. до 05.05.2021г., като неоснователен.

Настоящото решение може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

След изтичане срока по чл.247, ал.4 ГПК, делото да се изпрати незабавно на САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3