Решение № 143 от 29.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Пловдив, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330205574 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 13-2300292 от 04.09.2023г. издадено от Д.С.Т., на длъжност *** на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.

Пазарджик, с което на „ОГИТОП“ ЕООД, ЕИК: **********, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), за нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят, „ОГИТОП“ ЕООД , в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Б., излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски по делото.

Въззиваемата страна, Директора на Дирекция „Инспекция потруда“ – Пазарджик чрез процесуалния си представител юрк. Ш. в съдебно заседание, взема становище за основателността на жалбата. Моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 12.09.2023г., а жалбата е подадена на 26.09.2023г., с вх. № 23108212 на Дирекция ИТ гр. Пазарджик), от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът, като се запозна с приложените и събрани по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните, и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за неговото изменение по следните съображения:

Съгласно кампания за проверки в строителството, относно уреждане на правните отношения между работник и работодател, служители на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пазарджик, сред които и свид. Ф. А. А., на длъжност „главен инспектор“, били командировани да извършват проверки на територията на град Пловдив.

На 24.04.2023г. същите извършили проверка на обект, представляващ „СМР в жилищни сгради УПИ 238.109-I, за обществено обслужващо и жилищно застрояване по ПУП-ПРЗ“, находящ се в местност „Прослав“, район „Западен“ гр. Пловдив, стопанисван от дружеството-жалбоподател „ОГИТОП“ ЕООД, ЕИК: **********. На място бил заварен да работи, изграждайки вътрешна зидария – лицето, разпитано в качеството на свидетел Л. З. А., ЕГН: **********, облечен с работно облекло (нефирмено). В разговор и в писмен вид на място, в декларация по чл.402 от КТ, свид. А. декларирал собственоръчно, че работи в „ОГИТОП“, на „Пещерско шосе № 116“ от „1 месец“, на длъжност „работник“, с работно време „8 до 5“, почивни дни „събота“, почивки в работния ден „от 12.13“, трудово възнаграждение „780“, както и че е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Към момента на проверката не бил представен какъвто и да било договор за правоотношението между дружеството-жалбоподател и свид.

А., по повод на работата, която бил заварен да извършва.

Предвид установеното на място от контролните органи, с оглед спазване на трудовото законодателство и здравословните и безопасни условия на труда спрямо дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател, проверката продължила до 22.05.2023г. и с преглед на фирмената документация в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пазарджик. В хода на същата, на 27.04.2023г., вместо трудов договор, за свид. Л. А. бил представен граждански договор № 1 от 18.04.2023г. Направена била и справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, регистър на трудовите договори, където не били открити данни за сключен трудов договор между страните.

На 22.05.2023г. бил съставен Протокол ПР2315110/ 22.05.2023г. за извършена проверка, в която били описани всички установени нарушения по КТ на дружеството-жалбоподател, вкл. и процесното такова.

Въз основа на установеното от контролните органи, било прието, че на 24.04.2023г. в гр. Пловдив, на обект, представляващ „СМР в жилищни сгради УПИ 238.109-I, за обществено обслужващо и жилищно застрояване по ПУП-ПРЗ“, находящ се в местност „Прослав“, район „Западен“ гр. Пловдив от страна на дружеството - работодател е допуснат до работа като „работник“ Л. З. А., ЕГН **********, при установени елементи на трудово правоотношение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма, поради което срещу „ОГИТОП“ ЕООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 13-2300292/ 22.05.2023г., с който 2 актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ.

Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал обжалваното НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по административната преписка и събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

На първо място, съдът съобрази, че съгласно чл. 416, ал. 1 КТ редовно издаденият по реда на КТ АУАН има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В процесния случай констатациите в АУАН не само, че не се опровергават, но и се затвърждават от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

Отразеното в АУАН изцяло съответства на показанията на актосъставителя, разпитан в качеството на свидетел, Ф. А. А., който категорично потвърждава авторството на акта и направените в него констатации. Обяснява, че попълването на декларацията по чл.402 от КТ от страна на свид. А. е станало самостоятелно от работника, без да бъде осъщестявана каквато и да било принуда спрямо него от страна на контролните органи. Свид. А. категорично заявява, че на място е установил технически специалист, който се представил като ръководещ работата на обекта и предвид наличния трудов договор, относно последния.

Изложеното в АУАН изцяло кореспондира и със събраните по делото писмени доказателства - декларация от свид. А., която съгласно изричната разпоредба на чл. 402 КТ е годно доказателство за отразените в нея обстоятелства при трудови спорове. Във връзка с декларацията по чл. 402 КТ следва да се отбележи, че съдът проведе и непосредствен разпит на свид. А., който след предявяването й категорично заяви, че декларацията е написана от него, удостоверена от неговия подпис на място по време на проверката. В показанията си свид. А. потвърждава посочените от него в декларацията трудови елементи – работно време, почивки, възнаграждение /получавано на седмица/. В допълнение сочи,че всички материали за работа са били осигурявани от самия обект, както и че работата му била наблюдавана и ръководена от конкретно лице на обекта, по спомени на длъжност „техник“.

Гаранция за достоверността на отразеното в декларацията в случая е наказателната отговорност за невярно деклариране, която се носи по силата на чл. 313 КТ.

Същевременно, част от посоченото в показанията на свид. А., се явява нелогично и противоречащо не само на представената декларация, но и на безспорно установената обективна действителност, подкрепена от кредитирания съвкупен доказателствения материал. Свид. А. напълно неубедително сочи, че нямал работно време и ходел на обекта, когато си поискал. Посоченото противоречи, дори на заявеното от самия него в същите показания, доколкото конкретизира точен часови диапазон за работно време и почивки в осъществяваната от него дейност. Съдът оцени с критичност и тази част от показанията на свид. А., в която сочи, че отразеното в декларацията му било на база преписаното от другите работници в техните 3 декларации, доколкото от една страна същият потвърди трудовите елементи в разпита си пред съда, а от друга страна противоречи на изцяло кредитираните показания на актосъставителя за доброволност и самостоятелност при попълването на документа от страна на работника. За констатираните противоречия, изолирани от доказателствата по делото и установената обективна истина, съдът съобрази и възможната заинтересованост на св. А., който, макар и в кратък период, е работил за дружеството.

Заявеното от свидетеля, че работил със собствени „нивелация“ (вероятно има предвид нивелир), кофа и чук, не променя установеното с всички елементи трудово отношение между работника и дружествотожалбоподател. Що се отнася до обстоятелството, отразено в декларацията - за получени копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор, разминаващо се със заявеното в показанията на свид. А., че нямал сключен трудов, а граждански договор, съдът намира, че това разминаване се дължи на объркването му и неяснотата в характера и правната природа на сключения спрямо него договор, като отново отчита и евентуалната му заинтересованост, още повече че декларацията е попълвана в момент, в който все още е работел за жалбоподателя и е логично запазването му на добрите отношения с последния.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От представените по делото доказателства се установява, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление, са издадени от териториално и материално компетентно лице, в съответствие с чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и съгласно оправомощителни заповеди – № 3-0450/20.04.2023г. и № 3-0693/15.08.2022г. на Изпълнителния директор на ИА ГИТ, като същото не се оспорва от жалбоподателя.

При извършената служебна проверка съдът не установи да са били допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, които да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на защита на жалбоподателя. Описаното в НП нарушение отговаря на посоченото в АУАН, като са посочени всички съставомерни признаци на нарушението.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 22.05.2023г., за нарушение, извършено на 24.04.2023г., а НП - на 04.09.2023г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. Що се отнася до възражението на жалбоподателя за ненадлежно връчване на НП, то това е въпрос, който касае допустимостта на жалбата, която съдът е приел да разгледа в полза на жалбоподателя.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, доколкото са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки за това постъпване на работника на работа по трудово правоотношение и липса на сключен писмен трудов договор.

4

В случая в АУАН и НП са описани и в хода на процеса се установи, че са налице всички елементи на трудовото правоотношение - място на осъществяване на трудова дейност - обект, представляващ „СМР в жилищни сгради УПИ 238.109-I, за обществено обслужващо и жилищно застрояване по ПУП-ПРЗ, находящ се в местност „Прослав“, район „Западен“ в гр.

Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 116, работно време - от 08:00 до 17:00ч., почивни дни - събота, почивки в работния ден – 12-13ч., уговорено трудово възнаграждение - 780 лв. По делото се установи,че работният процес при осъществяваната от свид. А. зидария се е наблюдавал и ръководел от технически специалист, който бил установен на място при служебната проверка от контролните органи. Същевременно не се установи да е бил сключен трудов договор със свид. А.. Установи се сключване на граждански договор № 1 от 18.04.2023г. между него и дружеството-жалбоподател, но същият единствено е целял да прикрие трудовото по характер правоотношение.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че както в теорията, така и в практиката, безспорно се приема, че въпреки някои прилики, трудовият договор и гражданският договор /в най-голяма степен договорът за изработка/ имат съществени разлики, които определят и различното им приложно поле.