Решение № 3466 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3466 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20241100513285 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 3774/01.03.2024 г., постановено по гр.д. № 36276/2023 г. на Софийски районен съд, 180 състав, съдът е признал за установено, че Р. С. Б., ЕГН **********, дължи на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 4393,34 лева, представляващи стойността на доставената, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г. до топлоснабден имот с аб. № 203331, представляващ ап. № 40, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва от 31.03.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 420,67 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 20.03.2023 г., сумата от 24,31 лева, представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 31.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17161/2023 г. на СРС, 180 състав. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения срещу Р. С. Б., ЕГН **********, иск за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия за горницата над сумата от 420,67 лева до пълния предявен размер, както и иска за сумата от 4,21 лева, представляващи мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. – 20.03.2023 г.

С горепосоченото решение съдът е признал за установено, че И. В. М., ЕГН **********, дължи на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 1098,34 лева, представляващи стойността на доставената, но незаплатена 1 топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г. до топлоснабден имот с аб. № 203331, представляващ ап. № 40, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва от 31.03.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 105,17 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 20.03.2023 г., сумата от 6,08 лева, представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 31.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17161/2023 г. на СРС, 180 състав. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения срещу И. В. М., ЕГН **********, иск за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия за горницата над сумата от 105,17 лева до пълния предявен размер, както и иска за сумата от 1,05 лева, представляващи мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. – 20.03.2023г.

Със същото решение съдът е признал за установено, че Ц. В. П., ЕГН **********, дължи на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 1098,34 лева, представляващи стойността на доставената, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г. до топлоснабден имот с аб. № 203331, представляващ ап. № 40, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва от 31.03.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 105,17 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 20.03.2023 г., сумата от 6,08 лева, представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 31.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17161/2023 г. на СРС, 180 състав. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения срещу Ц. В. П., ЕГН **********, иск за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия за горницата над сумата от 105,17 лева до пълния предявен размер, както и иска за сумата от 1,05 лева, представляващи мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. – 20.03.2023 г.

На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК съдът е осъдил Р. С. Б., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 1044,74 лева, представляващи разноски по заповедното и първоинстанционното исково производство.

На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК всяка от И. В. М., ЕГН **********, и Ц.

В. П., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 261,18 лева, представляващи разноски по заповедното и първоинстанционното исково производство.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на Р. С. Б., ЕГН **********, сумата от 5,46 лева, представляващи разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на всяка от И. В. М., ЕГН **********, и Ц. В. П., ЕГН **********, по 1,37 лева, представляващи разноски по делото.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК 130036512.

С Определение № 247/06.01.2026 г. по гр.д. № 36276/2023 г. на СРС, 180 състав, съдът е оставил без уважение молбата на Р. С. Б., ЕГН **********, И. В. М., ЕГН **********, и Ц. В. П., ЕГН **********, за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

2

Срещу уважителната част на първоинстанционното решение е постъпила съвместна въззивна жалба от ответниците Р. С. Б., И. В. М. и Ц. В. П.. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на обективни закони. Твърди се, че отмяната на норми по съдебен ред има обратно действие.

Поддържа се, че самата методика за изчисление на топлинната енергия противоречи на основни норми и обективни закони. Поддържа се, че вещото лице се е произнесло по правни въпроси, които са от компетентността на съда. Поддържа се, че разходите за ползване на съсобствената вещ са в тежест на лицето, което е ползвало вещта, а не на всички съсобственици. Твърди се, че няма писмен договор, в който ответниците да са изразили насрещно волеизявление към ищцовото дружество. Сочи се, че липсват доказателства за това абонатната станция да е узаконена от ДНСК. Твърди се, че няма данни за инсталираните отоплителни тела. Твърди се, че в случая липсва годен уред за търговско измерване и поради това няма какво да се разпределя. Излагат се подробни съображения, че ищцовото дружество е направило технологичните разходи възможни.

Твърди се, че дори всички вентили на радиаторите да са затворени, то по формулата пак ще се начисли топлинна енергия, която не е реално отдадена. Поддържа се, че не може да се определи реално ползваната топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела. Излагат се съображения, че в общите условия на ищцовото дружество се съдържат неравноправни клаузи. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ противоречи на ЗЗП. Заявява се, че е неправилно твърдението на СРС, че не е необходимо общите условия да се приемат от потребителите. Поддържа се, че СРС не е съобразил, че измервателният уред не е поставен на границата на етажната собственост, а на различно място. Твърди се, че според практиката на ВАС е недопустимо да се начисляват лихви по прогнозни сметки. Твърди се, че липсват доказателства за това ответниците да са се съгласили да извършват авансови плащания. Твърди се, че няма доказателства потребителят да е приел максималната цена, определена от КЕВР за продажба на топлинна енергия на битови клиенти.

Твърди се, че след като няма договор и няма определена пазарна цена, то топлинната енергия трябва да се определя по цената на електрическата енергия на свободния пазар. Поддържа се, че изготвените по делото експертизи не доказват доставеното количество топлинна енергия. Излагат се подробни съображения за допуснати нарушения на правото на ЕС. Твърди се, че погрешно СРС е приел, че ответниците са собственици на имота. Поддържа се, че ответниците не са нито собственици, нито ползватели на имота. Поддържа се, че е представен препис-извлечение от акт за граждански брак между лица, различни от ответницата Р. С. Б. и починалия й съпруг В. И.Б.. Твърди се, че представеният препис-извлечение касае съвсем различни хора.

Сочи се, че ЗЖСК е специален закон и в него стриктно е описано как се съставят разпределителни протоколи, респ. как се придобива правото на собственост. Твърди се, че с окончателния разпределителен протокол не се придобива правото на собственост.

Поддържа се, че ЖСК „****” не е прекратена. Поддържа се, че правото на собственост се придобива с издаването на нотариален акт, а в случая не са налице предпоставките за това. Сочи се, че няма приета окончателна цена за имотите в бл. 5, въпреки че е представен по делото разпределителен протокол от общо събрание на ЖСК. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в уважителната му част и отхвърляне на исковете в цялост. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София” ЕАД.

Третото лице помагач – „Техем Сървисис” ЕООД, не взима становище по жалбата.

Срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е постъпила 3 съвместна частна жалба от Р. С. Б., И. В. М. и Ц. В. П.. Твърди се, че обжалваното определение на СРС е неправилно. Заявява се, че e създадена порочна практика да се назначават технически експертизи по въпроси, които не са спорни и които не изискват специализирани експертни познания. Поддържа се, че експертизи в случая са извършени по отменена методика и в противоречие с обективните закони. Сочи се, че експертиза е извършена по данни, които не фигурират по делото. Твърди се, че вещото лице се произнася по правни въпроси. Поддържа се, че юрисконсултите по делата са се легитимирали само с пълномощно, без да представят доказателства за юридическата си правоспособност. Предвид изложеното се моли да се отмени обжалваното определение.

В установения за това срок е постъпил отговор на частната жалба от „Топлофикация София” ЕАД. Поддържа се, че жалбата е неоснователна, поради което се моли същата да бъде оставена без уважение.

По въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

СРС е сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност съдът приема следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Разпечатката съдържа 37 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/849338fe-d055-40b8-a781-cce2a9220e50