Решение № 184 от 17.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. П., 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.слав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Ани Харизанова при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от В.слав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500162 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №1072 от 03.10.2022г. постановено по гр.д.№20215220102941, по описа на съда за 2021г., Е ОСЪДЕН „С.“ ЕООД, ЕИК-130169509, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „Ч.Х.“№1, представлявано от управителя К.Н.В., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.200 от КТ във връзка с чл. 201, ал. 2 КТ, на В. Б. М., ЕГН********** от гр.Д.М., ул. „С.“№11, сумата от 6000лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобство и дискомфорт, причинени на В. Б. М., ЕГН********** вследствие на претърпяна на 08.04.2021г. в района на депо за битови отпадъци, находящо се в землището на с. Б., общ. П. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на трудовата злополука /08.04.2021г./ до окончателното й изплащане, като Е ОТХВЪРЛЕН предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука в останалата им част - над присъдените размери от 6000лв. до претендираните 1 размери от 30000.лв. /тридесет хиляди лева/ , представляващи частичен иск от целия в размер на 70 000лв.

ОТХВЪРЛЕН Е предявения от В. Б. М., ЕГН-********** от гр.Д.М., ул.

„С.“№11, срещу „С.“ ЕООД, ЕИК-130169509, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул. „Ч.Х.“№1, представлявано от управителя К.Н.В., иск с правно основание чл.200 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 50лв. /петдесет лева/ , представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на В. Б. М., ЕГН-********** вследствие на претърпяна на 08.04.2021г. в района на депо за битови отпадъци, находящо се в землището на с. Б.,общ. П. трудова злополука.

ОСЪДЕН Е „С.“ЕООД, ЕИК-130169509, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул. „Ч.Х.“№1, представлявано от управителя К.Н.В., да заплати на адвокат П. Д. К., ЕГН- ********** от САК- П., със съдебен адресгр. С., ул. „Л.“№1,ап.9, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 285.82 лв.

ОСЪДЕН Е В. Б. М., ЕГН-********** от гр.Д.М., ул. „С.“№11 ДА ЗАПЛАТИ на „С.“ ЕООД, ЕИК-130169509, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул. „Ч.Х.“№1, представлявано от управителя К.Н.В., сторените разноски по производството съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно в размер на 1720.72лв , на основание чл.78,ал.3 ГПК.

ОСЪДЕН Е „С.“ ЕООД, ЕИК-130169509, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул. „Ч.Х.“№1, представлявано от управителя К.Н.В. , ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на РС - П., сумата в размер на 240 лева , представляваща държавна такса върху уважения размер от иска, както и сумата от 43,93 лева за приетата съдебномедицинската експертиза, съразмерно на уважената част от исковете.

С определение №178 от 19.01.2023г. постановено по същото дело в производство по чл.248 от ГПК, е изменено решение №1072 от 03.10.2022г. постановено по делото, в частта за разноските, като е увеличен размера на определеното адвокатско възнаграждение, с което ответникът „С.“ ЕООД, ЕИК-130169509, със седалище и адрес на управление-гр.П., ул.„Ч.Х.“№1, представлявано от управителя К.Н.В., е осъден да заплати на адв. П. Д. К., ЕГН-********** от САК-П., от 285.82лв на

391.20лв. Допълнено е решението в частта за разноските като е осъден „С.“ ЕООД, ЕИК-130169509, 2 със седалище и адрес на управление - гр.П., ул. „Ч.Х.“№1, представлявано от управителя К.Н.В. , да заплати на В. Б. М., ЕГН-**********, от с.Д.М., сторените разноски в производството съразмерно с уважената част от исковете в размер на 13.97лв на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят-ищец В. Б. М. чрез пълномощника си адв. П. К. от САК обжалва решението в отхвърлителните му части. Счита, че претенцията за обезщетение на неимуществените вреди на ищеца за претърпените болки и страдания вследствие на телесните увреждания, е уважена в изключително занижен размер, който не съответства на претърпените от него морални вреди и е в противоречие с принципа на справедливост и не може да репарира в този си размер нанесените вреди от морално естество. Присъдената сума не съответствала и на съдебната практика като неправилно било прието от съда съпричиняване в обема на 70% претендирано от ответника.

По въпроса за допуснати процесуални нарушения в жалбата се поддържа, че част от доказателствения материал, касаеща получените от пострадалия увреждани е бил напълно игнориран от съда както и представените документи в цялост и ангажираните свидетелски показания. Не се споделя извода на първоинстанционния съд, че наличието на съпричиняване поради непоставен предпазен колан е обсъдено от съда без ответникът да е заявил подобно възражение в отговора на исковата си молба или на по-късен етап от делото и без от негова страна да са направени такива доказателствени искания в тази насока. Счита, че е налице произнасяне от съда свръх петитум. Съдът при възприемането на СМЕ не е коментирал дали възприема извода на вещото лице, че счупването на три ребра е лека телесна повреда, който въпрос бил от съществено значение, като позовавайки се на ППВС №3 от 27.09.1979г. по н.д.№6/1979г., счита, че в случая е налице средна телесна повреда, а не лека при три счупени ребра. Не ставало ясно дали съдът е приел изводите на СМЕ, че ако се извърши операция, ищецът би се възстановил на пълно при всички положения.

Във връзка с прието от съда съпричиняване, се поддържа, че исковият съд неправилно е кредитирал в цялост показанията на свидетелите на ответника както и ги е тълкувал неточно, като не е обсъдил възможна заинтересованост на свидетелите; неточно посочване, че някой от свидетелите е присъствал на мястото при настъпване инцидента, каквото 3 присъствие последните отричали /св.Ц. и Ц./. Подложени са в жалбата на критичен анализ и несъответствията в показанията на двамата свидетели, взаимната им противоречивост относно механизма и причината за преобръщането на камиона. Спорен бил въпроса и относно провеждането на инструктаж на ищеца М.. По същия начин са коментирани и свидетелските показания на свН.. Акцентира се и на въпроса за това дали ищецът е бил или не с поставен колан, който би предпазил ищеца от уврежданията, като отново се акцентира, на липсата на възражения от ответника за съпричиняване на резултата от ищеца. Цитира се съдебна практика по въпроса за съпричиняването и начина на зачитане на съответния процент при допринасяне на пострадалия за настъпилия резултат. Акцентира се на показанията на свидетелите и за други случаи на обръщане на камион като инцидент и настъпила злополука и че след като работодателят не е осигурил безопасни условия на труд, не може да се приеме, че злополуката се дължи на груба небрежност, като според жалбоподателя пострадалият е предприел действия в интерес на предприятието, по обичайно практикувания начин и така както му е било наредено от работодателя. Коментира, че в хипотеза при която работодателят допуска постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна работа не може да се прилага института на „грубата небрежност“ тогава когато има трудова злополука и че в този случай работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението не следва да се намалява. Според жалбоподателя съдът не е обсъждал свидетелските показания относно факта за особени обстоятелства, относно наличието на кал и недостатъчна заравненост на мястото на инцидента, които са оказали влияние за настъпването на злополуката. Излагат се съображения какво точно са установили св.Ц., Ц.,Н., Ц. относно терена, здравината му и атмосферните условия и времето на мястото на инцидента, неяснотата относно мястото на изсипване на товара. Необсъдено било и писменото доказателство към отговора на исковата молба-писмено обяснение от ищеца за извършените от него действия предхождащи и съпътстващи обръщането на целия камион, както и обясненията на св.Г. Ц.. Отчита се и факта, че ищецът е бил едва за втори ден на работа на обекта и че предвид специфичните изисквания за равен терен, които не са били налице, и допълнителните усложнения от сравнително кална земя под камиона и кал върху камиона, и моли да се приеме, че не е налице съпричиняване от пострадалия ищец, 4 защото за настъпването на инцидента са способствали други фактори.

На следващо място съдът неправилно кредитирал САТЕ, като неоспорена от страните. Жалбоподателят посочва, че АТЕ е оспорена с молба от 12.05.2022г. като необоснована и изготвена на база субективни данни /показания на разпитани свидетели на ответника/ и че неправилно съдът приел, че процесното МПС е било технически изправно към момента на злополуката, предвид липсата на извършен технически оглед на автомобила след злополуката за установяване повреда в системите за саморазтоварване на автомобила, като в същност огледът е извършен след повече от година от вещото лице, което нямало как да установи техническото му състояние към момента на злополуката. Коментирано е противопоставянето на ищеца на прилагане по делото на снимков материал, който да използва САТЕ, поради несъбирането им по правилата на ГПК. Съдът необсъдил възраженията на ищеца по изслушаната СТЕ, надлежно оспорена с писмена молба от 01.09.2022г. и при неотчитане на заключението на експерта за възможна предварителна манипулация на датата и часа на устройството, отразяващо се и на снимките, като се навежда извода за липса на безспорни данни кога и в какъв час са правени снимките на които се базира и САТЕ и СТЕ-и дали преди изготвяне на снимките не е извършвана манипулация и по камиона относно затварянето на капака му. Неправилно било прието от съда, че на ищеца е бил извършен начален инструктаж по безопасност и е запознат с инструкциите за безопасна работа при управление на товарен автомобил и за безопасна работа при товаро-разтоварна дейност с автомобили и ремаркета, за което е подписал служебна бележка №6/07.04.2021г.Твърди се, че цитираната служебна бележка касае само началния инструктаж по безопасност и здраве при работа на 07.04.2021г. и че съгласно приложената към отговора на ИМ Инструкция за безопасна работа при управление на товарен автомобил от 01.04.2020г., няма данни да е връчена на ищеца и той да се подписал, че е запознат с нея. Поради което били несъстоятелни възраженията на работодателя в отговора на ИМ за нарушени чл.126 т.7 от КТ и чл.126 т.10 от КТ, респективно нарушения по т.4.7 и по т.4.12 от Инструкцията. Коментира се съдържанието на отговора на ИМ от работодателя, в който липсвало твърдения работникът да се е запознал с нея, да му е била връчена и той за това да се е подписал. Нямало и подадено възражение от работодателя в отговора, че ищецът е нарушил конкретни 5 нейни /от Инструкцията/ разпоредби. Коментиран е и Правилника вътрешния трудов ред от 2020г. на „С.“ ЕООД без доказателства да е връчван на ищеца, и той да се е подписал, че е запознат с него. Не била му връчена и заповедта на работодателя за утвърждаването на Правилника и за запознаване на работниците с нея. Акцентира се в тази връзка, че не е доказано от работодателя наличие на съпричиняване от страна на пострадалия работник, предвид противоречивите свидетелски показания и дадени от част от тях като заинтересовани лица; липсата на доказателствена стойност на снимковия материал като несъбран по реда на ГПК; че двете експертизи САТЕ и СТЕ са базирани на свидетелски показания и снимки на ответника, при недоказано процесното МПС да е било технически изправно към датата на инцидента, и без безспорни данни за датата и часа на съставянето на снимките. Изводът на жалбоподателя е, че дори да се приеме неправилност на работника, то той е в такъв нисък обем, и че изобщо не следва да се отчита и да се отразява на размера на обезщетението. Цитира се съдебна практика по въпроса. Следва изрично да се отбележи от въззивната инстанция, че такива доводи за непроведен инструктаж, за невръчени инструкции и правила, за технически неизправно МПС-товарния автомобил, няма заявени с исковата молба от ищеца.