Протокол № 592 от 25.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 592 гр. Пазарджик, 23.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500523 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподателят – ищец И. К. Ц. не се явява, редовно призован. За него се явява адвокат П. К. М., редовно упълномощена от първата инстанция.

Представя договор за правна защита и съдействие и за настоящата.

За жалбоподателят – ответник „ВАТИЯ ХОЛДИНГ“ АД законен представител не се явява. За същите се явява юрисконсулт Д. Х. К., редовно упълномощена.

По хода на делото.

Адв. М. – Да се даде ход на делото.

Юрк. К. – Да се даде ход на делото.

Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С Решение №363/08.04.2022г., постановено по гр.д.№3536/2021г. по 1 описа на РС- Пазарджик е осъден „Ватия Холдинг“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изпълнителния директор ***, да заплати на И. К. Ц., ЕГН ********** от с.***, на основание чл.128, т.2 от КТ, дължимото му нетно трудово възнаграждение за месец май 2020г. в размер на 487,55лв. и дължимото му нетно трудово възнаграждение за месец юни 2020г. в размер на 42,31лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 12.01.2021г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за заплащане на трудово възнаграждение за месец юни 2020г. за разликата над 42,31лв. до предявения размер от 88лв.

Отхвърлен е предявения от И. К. Ц., ЕГН ********** от с.***, против „Ватия Холдинг“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изпълнителния директор ***, иск с правно основание чл.215, ал.1 от КТ, за заплащане на командировъчни пари за месец май 2020г. в размер на 1232лв. и за месец юни 2020г. в размер на 274лв., като до размера от 528,07лв. за месец май 2020г. и до размера от 52,81лв. за месец юни 2020г., отхвърлен е иска поради погасяване чрез прихващане със сумата от 580,88лв.част от сумата от 797,01лв., представляваща авансово заплатени на ищеца и невъзстановени на ответника суми за непредвидени разходи, съгласно Заповед №2/13.03.2020г., на изпълнителния директор на „Ватия Холдинг“ АД, а за разликата над 528,07лв., за месец май 2020г. до предявения размер от 1232лв. и над 52,81лв. за месец юни 2020г. до предявения размер от 274лв. е отхвърлен иска, като неоснователен.

Осъдена е „Ватия Холдинг“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изпълнителния директор ***, да заплати на И. К. Ц., ЕГН ********** от с.***, на основание чл.224, ал.1 от КТ, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 19 работни дни за 2019г. и 2020г., в размер на 137,61лв., като е отхвърлен иска за разликата над 137,61лв. до размера от 353,82лв., като погасен чрез прихващане със сумата от 216,21лв.- част от сумата от 797,01лв., представляваща авансово заплатени на ищеца и невъзстановени на ответника суми за непредвидени разходи съгласно Заповед №2/13.03.2020г. на изпълнителния директор на „Ватия Холдинг“ АД, а за разликата над 353,82лв. до предявения размер от 514,71лв. е отхвърлен иска, като неоснователен.

Осъдена е „Ватия Холдинг“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на 2 управление: гр.***, представлявано от изпълнителния директор ***, да заплати на И. К. Ц., ЕГН ********** от с.***, на основание чл.78, ал.1 от КТ, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 128,54лв.

Осъдена е „Ватия Холдинг“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изпълнителния директор ***, да заплати по сметка на Районен съд- Пазарджик държавна такса в размер на 100лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 64,27лв.

Осъден е И. К. Ц., ЕГН ********** от с.***, да заплати на „Ватия Холдинг“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1113, район „Изгрев“, комплекс ЕСТЕ, ул. „Самоков“ №28И, представлявано от изпълнителния директор ***, на основание чл.78, ал.3 и 8 от ГПК разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 111,44лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 148,58лв.

Постановено е, на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. К. Ц., чрез пълномощника му адв.П. М..

Със същата се обжалва решението, в частта му с която са отхвърлени исковите претенции, относно дължимото обезщетение за командироване за м.май 2020г. в размер на 580,88лв. и за неизползван отпуск за 2019г. и 2020г. в размер на 216,21лв. поради погасяване чрез прихващане със сумата от общо 791,01лв., приета от съда за авансово заплатени на ищеца суми за непредвидени разходи по Заповед №2/13.03.2020г. на работодателя.

Оплакванията в тази насока са основно, че неправилно е извършено съдебно прихващане, което както е възразено и по рано по дело /първото ос.з./, не следва да се извършва поради липса на изискванията по чл.104 и чл.104 от ЗЗД, вземанията да са ликвидни и изискуеми.

Визира се, че от една страна, съдът правилно е приел, че посочените суми за командировъчни и неизползван отпуск за 2019г. и 2020г. са дължими на ищеца с оглед данните по делото, но неоснователно приема, че са погасени поради прихващане. В тази насока излага подробни съображения. Въз основа на същите счита, че районния съд неправилно е извършил съдебно прихващане на установените за дължими суми със сумата от 797,01лв., 3 поради липса на законовите предпоставки, затова и че ответникът следва да заплати дължимите суми.

Алтернативно, в случай, че не се приемат доводите за неправилност на прихващането се твърди, че не се доказа сумата от 797,01лв. да е преведена на ищеца, като служебен аванс за непредвидими разходи по заповед, както погрешно е възприето в обжалваното решение, с оглед на което дори и да е възможно прихващане, липсва законосъобразно основание за това.

Приема се, че не са взети под внимание подробни изложени в тази насока съображения, нито са коментирани от съда в решението. В този смисъл се и излага същите.

Визира се, че в случай, че се приеме от съда, че не е доказан произхода на сумата от 797,01лв., като служебен аванс за непредвидими разходи, то и получените суми от ищеца не подлежат на връщане, нито на прихващане.

Ответникът не е доказал тезата си, като сумите, които съдът счита, че са погасени чрез прихващане, са дължими от ответника за което той следва да бъде осъден.

Искането е да постановяване на решение в този смисъл.

В останалата част се моли, да се потвърди решението на първата инстанция, като правилно, обосновано и законосъобразно.

Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „Ватия Холдинг“ АД, чрез пълномощника му юриск.Д. К..

Твърди се, че подадената жалба е неоснователна и като такава се моли същата да се остави без уважение. В този аспект се излагат подробни съображения в насока неоснователност на изложените в същата възражения.

Искането е да се потвърди решението в неговата обжалвана част.

Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от „Ватия Холдинг“ АД, представлявано от изпълнителния директор ***, чрез пълномощника му юриск.Д. К.. В нея се заявява, че се обжалва изцяло Решение №363/08.04.2022г., постановено по гр.д.№536/21г. по описа на РСПазарджик.

Твърди се, че неправилността на решението, произтича от противоречието му с материалния закон, необосноваността му и допуснатите 4 с него нарушение на съдопроизводствените правила.

Визират се данни от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на съдебно- счетоводната експертиза. В този аспект се сочи, че в заключението в т.10 и т.11, вещото лице е посочило, че сборът от начисленото трудово възнаграждение на ищеца за месеците май и юни 2020г. и начисленото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е общо в размер на 1348,70лв. и след приспадане на следващите се удръжки, общо 221,81лв. за двата месеца и на получените и невъзстановени аванси за непредвидими разходи в размер на 329,81лв., която му е възстановена по банков път на 23.07.20202г.

Сочи се, че в съдебно заседание, проведено на 10.12.2021г., вещото лице е заявило, „че към настоящия момент, дружеството не дължи никакви суми на ищеца“.

Твърди се, че решението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

Визира се, че в приетото и ценено от съда заключение на вещото лице се установява, че дължимите на ищеца суми за командировъчни пари за месец лай и юни 2020г. в общ размер на 580,88лв. са изцяло платени на ищеца.

Като е приел, че с оглед приложимата разпоредба на чл.31, ал.1 от НСКСЧ, общо дължимите на ищеца командировъчни са в размер на 1161,76лв., и че на са му изплатени част от тях в размер на 580,88лв., съдът е постановил решение в противоречие с материалния закон.

Твърди се, че решението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.272 от КТ, поради което е незаконосъобразно.

Сочи, че същото е и необосновано. В този смисъл се сочи, че съдът е неправилно е приел, че с насрещното вземане на ответника в размер на 797,01лв. следва да се прихване изцяло от дължимото от ответника вземане за командировъчни пари, вместо да извърши компенсация с присъдените суми за трудово възнаграждение.

Въз основа на изложените съображения и събрани по делото доказателства се моли да се отмени обжалваното решение.

5

Моли се за присъждане на направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В уточнение с вх.№15762/02.08.2022г. подадена от „Ватия Холдинг“ АД е посочено, че в изпълнение на разпореждане на съда от 15.06.2022г. се уточнява, че се обжалва решението изцяло, така както е посочено във въззивната жалба.

В срок е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба от И. К. Ц., чрез пълномощника му адв.П. М..

Искането в същия е да се остави без уважение подадената въззивна жалба срещу решението на първата инстанция, като неоснователна и недоказана.

Сочи се, че твърденията в уточнителната молба към въззивната жалба, че се обжалва цялото решение противоречат с подробно изложените в жалбата съображения против решението на първата инстанция, поради което се приема, че жалбата се явява необоснована.

Излагат се доводи в неоснователност на наведените в последната възражения. Моли се да се има предвид съображенията изложени в подадената въззивн жалба от И. К. Ц..

Претендират се разноски.

С подадените въззивни жалби и писмени отговори не са направени доказателствени искания.

Адв. М. – Поддържам въззивната жалба. Оспорвам тази на насрещната страна. Нямам доказателствени искания.