Решение № 257 от 08.05.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20238002102864 по описа за 2023 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 386 от 27.03.2023г. постановено по гр.д.

№ 3218/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 263067 от 13.05.2021г. по гр.д. № 11606/2018г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от СД „ХИК-91-Пацев с-ие” срещу „Исма” ЕООД, И. П. С. и И. Л. С. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК за установяване, че правото на собственост върху изнесения на публична продан имот по изп. дело № 20179210403369 по описа на ЧСИ С. П., а именно: първи и два частични административни етажа от сграда с идентификатор ***, находяща се в [населено място],[жк], [улица], със застроена площ от 2644 кв.м., не принадлежи на „Исма” ЕООД - длъжник в изпълнителното производство.

В касационната жалба на ищеца СД „ХИК-91-Пацев с-ие”, подадена чрез адв. Г., се поддържа неправилност на решението поради нарушения на материалния закон. Застъпва се тезата, че правата на кредитора, чието вземане е обезпечено с възбрана, не са абсолютни; те се реализират с проданта на вещта по предвидения в закона ред, вкл. чрез универсално принудително изпълнение по ТЗ. След като паричната равностойност на имота е реализирана, то обезпеченият кредитор има право да получи част от тази равностойност.

Счита, че проданта по чл. 717 и сл. ТЗ не може да се приравни на обикновено отчуждаване от носителя на субективното вещно право и затова еднаквото приложение на режима на възбраната (непротивопоставимост на правата на приобретателя) в двата случая е 1 невъзможно и несправедливо. Съдът е отказал да съобрази правилото на чл. 717н ТЗ, а чрез него интересът на кредитора е максимално удовлетворен, а придобитите от купувача в проданта права са максимално стабилизирани. Според касатора това правило следва да се приложи и спрямо обезпеченият с възбрана кредитор, който не е кредитор по несъстоятелността. Той следва да бъде уведомен за извършваната продажба и да му бъде заделена сума от проданта, равна на обезпеченото вземане, която да му се изплати при представяне на изпълнителен лист. По този начин обезпеченият кредитор ще е удовлетворен, а купувачът няма да придобие по-големи права от своя праводател. В случая правото на обезпечения кредитор да инициира продан и да се удовлетвори от получената цена е реализирано в производството по несъстоятелността, т.е. правата на кредитора по съществувалото в нега полза обезпечение са реализирани и с осъществяването на проданта са погасени.

Ответниците И. Л. С. и И. П. С. представят отделни писмени отговори, изготвени от пълномощника им адв. К. М., които са с идентично съдържание. Оспорват жалбата.

Претендират разноски.

Ответникът „Исма“ ЕООД чрез пълномощника адв. М. намира жалбата за основателна.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 3078 от 18.06.2024г. на основание чл.

280, ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси: 1/подлежи ли на спиране на основание чл. 638 ТЗ изпълнително производство, образувано не от кредитори на несъстоятелния длъжник, а от кредитори на праводател на този длъжник, в полза на които е вписана възбрана, преди имотът да е придобит от несъстоятелния длъжник; 2/приложимо ли е правилото на чл.

717н ТЗ по отношение на продаден в несъстоятелността недвижим имот, възбранен в полза на трето лице за дълг на праводател на несъстоятелния длъжник; 3/какъв е обхватът на противопоставимите на длъжника права по смисъла на чл. 717з, ал.2 ТЗ, които могат да бъдат противопоставени и на купувача; включват ли се в тях правата на кредитор на праводател на длъжника, в полза на когото преди откриване на производството по несъстоятелност е вписана възбрана върху продадения в несъстоятелността имот.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по иск по чл. 440 ГПК, предявен от СД„ХИК-91-Пацев с-ие” срещу „Исма” ЕООД, И. П. С. и И. Л. С. за установяване, че първият ответник, като длъжник в изпълнително производство, не е собственик на недвижими имоти, върху които е насочено изпълнението за удовлетворяване вземане на взискателите И. П. С. и И. Л. С.. Ищецът СД „ХИК-91-Пацев с-ие” твърди, че е собственик на имотите, върху които е насочено изпълнението, които е придобил в откритото производство по несъстоятелност на „Моникс имоти 14” ЕООД. Счита, че наложената по-рано обезпечителна мярка възбрана върху имотите не му е противопоставима на основание чл. 638, ал. 1 и ал. 4 ТЗ, респ. чл. 717з, ал.

1 ТЗ.

От фактическа страна е безспорно установено следното:

На 08.08.2013г. е вписана възбрана върху спорния имот по персоналната партида на собственика „Исма” ООД за обезпечаване на предявени от ответниците - физически лица И.

2

П. С. и И. Л. С. срещу дружеството искове по чл. 125, ал. 3 ТЗ, във вр. с чл. 129, ал. 1 ТЗ.

На 12.11.2013г. (след налагане на възбраната) недвижимият имот е продаден от „Исма” ООД на „Моника Комерс” ЕООД. На 27.08.2014г. този приобретател е прехвърлил собствеността на „Моникс имоти 14” ЕООД. На 28.04.2017г. е открито производство по несъстоятелност на приобретателя „Моникс имоти 14” ЕООД по т.д. № 23/2017г. по описа на Окръжен съдХасково. На 01.08.2017 г. е постановено Решение за обявяване в несъстоятелност на „Моникс имоти 14” ЕООД по реда на 710 ТЗ, по което е постановена на обща възбрана на основание чл. 715, ал.1 ТЗ от същата дата. На 26.09.2017 г. съдът по несъстоятелността е издал Постановление № 7, влязло в сила на 06.10.2017г., с което е възложил процесния имот на ищеца СД „ХИК-91-Пацев с-ие”.

Производството по обезпечения от И. П. С. и И. Л. С. срещу „Исма” ООД иск е приключило с влязло в сила решение, с което исковете им са уважени и въз основа на издаден на 18.09.2017 г. изпълнителен лист ответниците - физически лица са образували изпълнително дело срещу длъжника „Исма” ООД пред ЧСИ Ст. П. за принудително удовлетворяване на изпълняемото право, част от което е било обезпечено чрез налагане на обезпечителната мярка възбрана на спорния имот. Извършен е опис на недвижимия имот, въпреки възраженията на ищеца и е насрочена публична продан, която е обявена за нестанала. Впоследствие изпълнителното дело е спряно като обезпечение на настоящия иск въз основа на обезпечителна заповед от 09.08.2019 г.

При тези факти решаващият съд е възприел, че спорът е съсредоточен първо върху това дали възбраненият имот по искане на ответниците - физически лица е идентичен с този, който е придобит от ищеца с Постановлението за възлагане № 7/26.09.2017 г., издадено от съда по несъстоятелността и второ върху това дали предходно наложената възбрана върху придобития от СД „ХИК-91-Пацев и сие” имот, като обезпечение на предявените от И. П. С. и И. Л. С. срещу длъжника по изпълнението „Исма” ЕООД искове, е противопоставима на кредиторите на несъстоятелността, респ. на купувача по извършената в производството по несъстоятелност публична продан.

По първия спорен въпрос съдът е установил, че според техническата експертиза в поземлен имот *** са изградени две самостоятелни сгради: цех, понастоящем с идентификатор *** и пристройка към цеха, понастоящем с идентификатор ***. Възбраната е наложена върху сграда с идентификатор *** и тя обхваща всички самостоятелни обекти вътре в сградата, вкл. и тези, обособени към 29.10.2013г., след налагане на възбраната. Горното е видно и от Постановлението за възлагане № 7/26.09.2017 г., издадено от съда по несъстоятелността, на което самият ищец основава легитимацията си. В него са отразени старите идентификатори на имотите, както и фактът, че цехът за ксероксни барабани е в поземлен имот с пл. № *. В устните си обяснения вещото лице пояснява, че двете сгради са представлявали една сграда с идентификатор *, като сградата с идентификатор * е на две нива; обезпечителната заповед от 2013 г. касае сградата, която по КК е нанесена с идентификатор ***, която е предмет и на постановлението за възлагане в полза на ищеца.

При тези изводи е направен положителен извод за наличие на идентичност между възбранения имот и придобития от ищеца с постановлението за възлагане.

3

По втория спорен въпрос съдът е приел, че правните последици на извършена публична продан на недвижим имот са ясно посочени в чл. 717з, ал. 2 ТЗ и чл. 496, ал. 2 ГПК, а именно, че купувачът придобива всички права, които длъжникът е притежавал върху имуществото, т.е. законът поставя възникването и обема на правата на купувача в зависимост от съществуването на правата на несъстоятелния длъжник. Ако длъжникът по изпълнението (вкл. и несъстоятелният длъжник) не е собственик на изнесената на публична продан недвижима вещ, купувачът не може да придобие това вещно право. По сходен начин е регламентирана и противопоставимостта на права върху обекта, предмет на индивидуалното (по ГПК) и на универсалното (по ТЗ) изпълнително производство - чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК („правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите”), респ. чл. 717з, ал. 2, изр. 2 ТЗ („правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника”). Макар и формално различието да касае лицето, на което правата на трети лица могат да се противопоставят - при индивидуалното изпълнително изпълнение по отношение на взискателите, а при универсалното изпълнително изпълнение по отношение на длъжника, законодателната идея е ясна: на купувача по изпълнението (индивидуално и универсално) могат да се противопоставят права на трети лица, които са придобили правата, предмет на публичната продан, от длъжника по изпълнението преди извършването на публичната продан, т.е. ако длъжникът е притежавал правото на собственост върху недвижимата вещ към момента на възбраната (обезпечителна или изпълнителна), купувачът ще придобие това вещно право на деривативно основание, като извършените продажби след този момент - доброволни или в изпълнително производство, вкл. и в универсалното, не са противопоставими на купувача по публичната продан и обратно правата на трети лица върху недвижимия имот, противопоставими на длъжника, остават противопоставими и спрямо лицето, на което впоследствие е възложен имота. В настоящия случай въз основа на наложената обезпечителна възбрана по силата на чл. 401 ГПК във вр. с чл. 452, ал. 1 ГПК всички действия на разпореждане с имуществото, послужило за обезпечение на претенциите на И. П. С. и И. Л. С., извършени след възбраната, са относително недействителни (непротивопоставими) спрямо обезпечените кредитори. Сключените сделки са действителни между страните, но не могат да бъдат противопоставени на тези кредитори. Поради това спрямо обезпечените кредитори се счита, че прехвърляне не е имало. Това се отнася и за разпореждането с възбранения имот, извършено с публичен акт с вещнотраслативно действие – постановление за възлагане, издадено от съда по несъстоятелността. По тези съображения съдът е намерил за неоснователен доводът на ищеца, че възбраната е непротивопоставима на кредиторите на несъстоятелността, респ. непротивопоставима на купувачите по публичната продан съгласно правилото на чл. 638, ал. 4 ТЗ. За да изясни действителната нормативна воля на законодателя съдът е извършил систематично, логическо и телеологично тълкуване както на тази правна норма, така и на нормативната цел на индивидуалното и универсалното изпълнително производство. Съдът е посочил, че съдебният изпълнител и синдикът са 4 изрично овластени от закона органи на публична власт, които при принудителното изпълнение на парично притезание (в производството по несъстоятелност винаги изпълняемото право е парично - арг. чл. 617, ал. 2 ТЗ) притежават правомощие да установят секвестируемите имуществени права на длъжника, да ги превърнат в пари (да ги осребрят) и събраната сума да я разпределят между кредиторите на длъжника - съобразно съществуващите привилегии. И макар една от основните цели на производството по несъстоятелност е насочена към обезпечаване справедливото удовлетворяване на кредиторите (в случай че е невъзможно да бъде оздравено предприятието на дружествотодлъжник), нормативните правила, уреждащи осребряването на длъжниковото имущество и в частност извършването на публичната продан с нейните материалноправни последици са сходни при индивидуалното и универсалното изпълнително производство. Тези два института според съда, разкриват значителни сходства, което представлява и нормативно основание да бъдат уредени по сходен начин. И двата органа на изпълнението - съдебният изпълнител и синдикът, осъществяват публични функции под контрола на съда (при индивидуалното производство опосредено - чрез жалба срещу неговите действия по реда на чл. 435 ГПК, а при универсалното, принципно, пряко - арг. чл. 659, ал. 2 ТЗ, чл. 716, ал. 2 ТЗ и пр.), като техните актове, които са влезли в сила (не са обжалвани или са потвърдени от съда), се ползват със стабилитета на публичния акт и тяхната действителност може да бъде оспорена по исков ред или инцидентно, само в изрично предвидените от закона случаи. Но тъй като публичната продан на недвижим имот е деривативен придобивен способ, купувачът черпи придобитите права от длъжника по реда на правоприемствата, поради което той не би могъл да има повече права от своя праводател. В този смисъл са правните норми, уредени в чл. 717з, ал. 2, изр. 2 ТЗ и чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК. Чрез тях по сходен начин е регламентирана противопоставимостта на права върху обекта, предмет на принудителното изпълнение по ГПК и по ТЗ (в производството по несъстоятелност) - чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК („правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите”), респ. чл. 717з, ал. 2, изр. 2 ТЗ („правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника”). Следователно, щом първата транслативна сделка - след наложената обезпечителна възбрана, е непротивопоставима на обезпечените кредитори (арг. чл. 401 ГПК, във вр. с чл. 452, ал. 1 ГПК и чл. 453, ал. 1, т. 3 ГПК), непротивопоставимо (относително недействително) е и последващото разпоредително действие, дори и то да представлява публичноправен акт - Постановление за възлагане, какъвто е настоящият случай. Приеме ли се обратното съждение, би се достигнало до извод, че при образуване на производство по несъстоятелност срещу длъжник, по отношение на когото обезпечените взискатели в индивидуалното изпълнително производство не са кредитори на несъстоятелността, предходната наложена възбрана няма да охранява техните права, което е в пряко противоречие с чл. 401 ГПК, във вр. с чл.452, ал.1 ГПК и чл. 453, ал.1, т.3 ГПК. Ето защо съдът е счел, че за решаването на спора не са приложими чл. 638, ал. 1 и ал. 4 ТЗ (в редакция преди изменението в ДВ бр. 66/2023г.). Обезпечените взискатели (с 5 предходно наложена възбрана) не са кредитори по несъстоятелността в образуваното срещу „Моникс имоти 14” ЕООД производство по несъстоятелност, поради което те нито биха могли да предявят своите обезпечени вземания (изпълняемите права в индивидуалното изпълнително производство) пред съда по несъстоятелността, нито да бъдат кредитори с приети вземания, респ. да участват в разпределението в производството по несъстоятелността или да обжалват актове на съда по несъстоятелността, както счита жалбоподателя.

Разпечатката съдържа 34 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8492c11d-b9ed-4d87-b27b-8ecb33618fee