Решение № 12 от 15.01.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Добрич, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20233230200993 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. А. У. .... от гр. Д. против Наказателно постановление № 1717а-68 от 26.07.2023 г., издадено от Началника на Първо РУ Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗкрД/, на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗкрД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното от фактическа страна:

На 22.06.2023 г. около 23.10 ч. от СОТ .... е получен сигнал, че група младежи са се опитали да ограбят магазин. На място са били изпратени св. Е.

Д. С. и св. Й. А. Й. - сл. на Първо РУ Добрич, които извършили проверка на място и установили самоличността на младежите и се оказало, че част от тях 1 били непълнолетни – в т. ч. и Р. Р. У. Лицето било отведено в полицейското управление, където била извикана и майка му – жалбоподателката Д. А. У..

С оглед установеното в хода на проверката, а именно, че У. като родител е оставила непълнолетното си дете без придружител на обществено място след 22 ч., св. С. образувал административно-наказателно производство срещу нарушителя, като в нейно присъствие й съставил АУАН, в който квалифицирал установеното като административно нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗкрД.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното НП № 1717а-68/26.07.2023 г. от Началника на Първо РУ Д., с което на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗкрД на жалбоподателката било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

В законоустановения срок Д. У. депозирала жалба против издаденото НП.

В хода на съдебното производство била изискана справка с данни за образувани възпитателни дела по отношение на непълнолетния Р. Р. У., видно от която спрямо него е било образувано възпитателно дело за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК /грабеж/ и му е била наложена мярка по чл. 13, т. 5 от ЗБППМН /работа с обществен възпитател/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на приложените и приети по делото писмени доказателства: Жалба с рег. № 15376/04.09.2023 г.- 2 л.; Копие на Удостоверение за наследници с изх. № 2353/06.06.2022 г. издадено въз основа на Акт за смърт № 0085/31.07.2013 г.; Копие на фиш за РЗ на Д. А. У.; НП № 1717а-68/26.07.2023 г.; Акт № 1717а-68/26.07.2023 г., Серия АД, бл. № 263099; Докладна записка; Становище с рег. № 1717р-10283/29.08.2023 г.;

Писмо с рег. № 171700-6812/07.11.2023 г. ведно с данни за образувани възпитателни дела по отношение на непълнолетния Р. Р. У.

Анализът на гореописаните доказателства навежда съда на следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗЗкрД, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗЗкрД, ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

Видно от обжалваното НП, У. е привлечена към административна отговорност за нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗкрД.

2

Съдът споделя доводите на жалбоподателката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото й на защита.

Това е така, защото от легалния прочит на цитираните разпоредби на ал.

3 и ал. 4 от ЗЗкрД е видно, че с тях законодателят установява задължения за родителите, настойниците, попечителите и други лица, полагащи грижи за дете и то чрез въвеждане на ограничения, при посещението на деца в обществени места след 22.00 часа. Но в двете алинеи са очертани две отделни хипотези, каквото разграничение се прави и в санкционната разпоредба на чл.

45, ал. 3 от ЗЗД - Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал.

4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.

Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

От съдържанието на АУАН и НП се установява, че са налице две отделни нарушения, при което неправилно наказващият орган е наложил едно общо наказание за тях, нарушавайки императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, изискваща за всяко отделно нарушение да се налага отделно наказание.

Разбира се, няма пречка нарушенията да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление, но при отделно определени наказания за всяко едно от нарушенията, което в случая не е сторено.

Като е обобщил в едно описаните в Акта и в НП факти и обстоятелства относно две нарушения, наказващият орган в нарушил както правото на защита на наказаното лице, така и възможността на съда да прецени дали са осъществени елементите на всяко от визираните нарушения.

Така формулирана обвинителната теза и направеното словестно описание на нарушението от една страна, а от друга, посочената с цифри правна квалификация, води до невъзможност за привлечения към отговорност субект да се защити и да разбере, за какво нарушение всъщност е привлечен да отговаря - че не е придружавала детето след 22 ч. на обществено място /задължение по чл. 8, ал. 3 от ЗЗкрД/ или не е осигурила друг възрастен за негов придружител след 22 ч. на обществено място /задължение по чл. 8, ал. 4 от ЗЗкрД/.

Ето защо, съдът приема, че нарушението по своето естество е от категорията на съществените процесуални нарушения, които не могат да бъдат преодолени и санирани в хода на административно-наказателното производство от страните с последващи действия и изявления и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

3

Все във връзка с дадената правна квалификация на нарушението съдът намира за необходимо да коментира още, че правилната квалификация за този вид административно нарушение следва да е по текста на чл. 45, ал. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал. 3 или във връзка с чл. 8, ал. 4 от ЗЗкрД. А този извод следва с оглед на факта, че нормата на чл. 45, ал. 3 от ЗЗД се явява едновременно материално-правен закон и санкционна норма, доколкото съдържа в себе си както диспозиция, очертаваща признаците на нарушението, така и санкционна част.

Съдът намира за нужно да отбележи, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че жалбоподателката е м.

/родител/ на Р. Р. У.и на посочената в АУАН и НП дата и място непълнолетният й син /роден на ..../ е бил на обществено място /в гр. Д., бул.

„...“ № ../. Като майка обаче У. нито е придружавала непълнолетния си син, нито е осигурила пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч.

Наред с това обаче следва да се отбележи, че органите на държавната администрация, именно защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на административно-наказателната отговорност.

При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на нарушителя.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно трябва да бъде отменено поради констатираните с решението си съществени процесуални нарушения, които не могат да се санират едва във въззивното производство.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя не е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1717а-68 от 26.07.2023 г., издадено от Началника на Първо РУ Добрич, с което на Д. А. У. .. .... от гр. Д. за нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗкрД/, на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗкрД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава 4 дванадесета от

Административно-процесуалния кодекс пред

Административен съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5