Решение № 211 от 19.06.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Варна, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000212 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение

№186/31.05.23г. съдът е отменил решение

№124/14.12.2022г., постановено по т.дело №26/2022г. по описа на Окръжен съд -Добрич в частта, в която са отхвърлени исковете на И. Й. Т., ЕГН ********** и Г. Й. Н., ЕГН **********, двамата от гр.Добрич, срещу ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, София, за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от всеки от ищците в резултат от смъртта на тяхната майка З Г И, починала при ПТП на 07.05.2020г. в гр.Добрич, за разликата над 100 000 лева до претендираните от тях по 120 000 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковете до окончателното изплащане на задължението както и в частта на присъдените на застрахователя разноски, като вместо това постановил осъждането на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, София, да заплати на И. Й. Т., ЕГН ********** и Г. Й. Н., ЕГН **********, двамата от гр.Добрич, допълнително сумата от по 20 000 лева до претендираните от всеки от тях по 120 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищците от смъртта на тяхната майка, настъпила при ПТП на 07.05.2020г. в гр.Добрич, ведно със законната лихва върху главниците, считано от завеждане на исковете на 21.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението. С решението си съдът е потвърдил решение №124/14.12.2022г., постановено по т.дело №26/2022г. по описа на Окръжен съд –Добрич, в останалата обжалвана част, в която ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, София, е осъдено да заплати на И. Й. Т., ЕГН ********** и Г. Й. Н., ЕГН **********, двамата от гр.Добрич, обезщетение 1 за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка, настъпила при ПТП на 07.05.2020г., причинено от товарен автомобил Форд Транзит с ДК №ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по риска Гражданска отговорност в ответното дружество, за разликата над 80 000 лева до присъдените 100 000 лева, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението както и в частта, в която на всеки от ищците е присъдена мораторна лихва, изчислена върху главница от 120 000 лева, за периода от 14.07.2020г. до 21.02.2021г.

Видно от исковата молба, по която е образувано т.дело №26/2022г. на ДОС, акцесорният иск за лихва е бил предявен, считано от 14.07.20г., но до завеждане на иска, което е сторено не на 21.02.21г., а на 21.02.22г. Посочената погрешно дата на предявяване на иска в първоинстанционното решение е възпроизведена и във възивната жалба на И. Т. и Г. Н.. Изчислената от съда мораторна лихва в размер на законната за периода от 14.07.20г. до предявяване на иска на 21.02.2022г. възлиза именно на размера на предявената претенция от 19 600 лева. /по този начин е отразен периода на мораторната лихва и в разпоредителното определение на ВнАС на л.53/ Във връзка с постъпила молба за издаване на изпълнителен лист по невлязло в сила въззивно решение, въззивният състав констатира допусната в решението очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно посочване датата на предявяване на исковете по чл.432 КЗ – вместо 21.02.2022г. в диспозитива на въззивното решение е посочено погрешно 21.02.2021г.

На основание чл.247 ГПК, съдът може и по своя инициатива да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки, които представляват несъответствие между формираната и изразената в диспозитива на съдебния акт, воля. В мотивите на акта си съдът е посочил, че върху допълнително присъдените суми, представляващи обезщетение за неимуществени вреди /по 20 000 лева за всеки от въззивниците към присъдените им по 100 000 лева/, се дължи и законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане.

Решението на ДОС, в частта, в която е бил уважен иска за мораторна лихва, считано от 14.07.20г. до предявяване на иска не е било обжалвано, а посоченият от съда размер от 19 600 лева съответства именно на законната лихва, изчислена за посочения период 14.07.20г. до завеждане на иска на 21.02.2022г., изчислено върху присъдената главница от по 120 000 лева на всеки. Независимо от така формираните мотиви, в диспозитива на акта си въззивният съд погрешно е посочил в диспозитива на решението си както словната част „от завеждане на исковете“, така и погрешно посочена дата 21.02.21, вместо 21.02.2022г., датата на образуване на исковото производство пред ДОС. С цел да се избегне несъответствието /независимо, че периодът е посочен и със словна част/ както и да се осигури изпълнение на решението, съдът

РЕШИ:

2

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение №186/31.05.2023г., постановено по в.т.дело №212/2023г. на Апелативен съд –Варна в следните части: в осъдителната част, където след текста относно законната лихва върху главниците, считано от завеждане на исковете на…, да се чете 21.02.2022г. както и в частта, в която се потвърждава първоинстанционното решение по т.дело №26/2022г. на ДОС, за мораторна лихва върху главницата от по 120 000 лева, да се чете: за периода от 14.07.2020г. до 21.02. 2022г./завеждане на исковете/, на основание чл.247 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС по реда за обжалване на решението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3