Решение № 34 от 14.01.2020, Районен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 34 / 14.01.2020 година, гр. Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар

Михаела Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2978 по описа за 2019 година, взе предвид следното:

Предявени са на 07.10.2019 г. от И.Г.С. с

ЕГН ********** ***; против Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ – Хасково, с адрес в гр. Хасково, бул. „България“ № 85, представлявана от директора ст.комисар А.Ц.Г.

– обективно съединени искове с правни основания чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2 от ЗМВР; и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че през периода 07.10.2016 г. - 07.10.2019 г. е полагал труд като мл. инспектор/ ст.полицай при РПУ- Хасково към ОДМВР – Хасково, като според Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ бил държавен служител. За това им правоотношение приложими били следните норми - чл. 176, чл. 187 ал. 1, ал.З, ал.5 т.2 и ал.9, чл. 178 ал.1 т.З; както и следните нормативни актове - Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018 г., издавани от министъра на вътрешните работи. Всяка от тях уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.З ал.З и в трите наредби били идентични, според които - при работа на смени възможно било полагането на труд и през нощта между 22 и 6 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В предишната Наредба № 8121з-407 от 2014 г., изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22 и 6 ч за отчетния период се умножава по 1,143 - чл.31 ал.2. В следващите наредби изрична регламентация за преизчисляване липсвала. Това обаче не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана щяла да е и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), респ. чл.9 ал.2 от същата. Според тази норма, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Това било основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 през исковия период.

За периода 07.10.2016 г. - 07.10.2019 г. ищецът работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа, като полагал 9 или 10 такива смени месечно. Той положил общо 3456 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143, възлизал на 3 950 часа.

Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 494 часа, които работодателят- ответник не му заплатил и следвало да бъде допълнително заплатен. През исковия период ищецът получавал различно основно месечно възнаграждение - около 660 лв. през 2016 г. и 2017 г., 800 лв. през 2018 г., завишено с 10 % през 2019 г. Имайки предвид нормата на чл.186 ал.6 от ЗМВР, че извънредният труд се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, и факта, че протоколите от положен нощен труд от ищеца се намирали при ответника и в РПУ- Хасково, предявеният главен иск с правно основание чл. 178 ал.1 т. 3, вр. чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР, бил в приблизителен размер 2 964 лв., а точният му щял да се изчисли от съдебно-счетоводна експертиза по делото.

За периода 07.10.2016 г. - 01.01.2017 г. ищецът положил 336 часа нощен труд, които преобразувани с горепосочения коефициент ставали 384 часа или 48 часа извънреден труд, за които задължението на ответника било в размер на 288 лв.

За периода 01.01.2017 г. - 01.01.2018 г. ищецът положил 1 272 часа нощен труд, които преобразувани с горепосочения коефициент ставали 1 453 часа или 181 часа извънреден труд, за които задължението на ответника било в размер на 1 086 лв.

За периода

01.01.2018 г. - 01.01.2019 г. – 1 208 часа нощен труд, 1 380 часа приравнени и нови 172 часа извънреден труд, като задължението на ответника било в размер на 1 032 лв.

За периода

01.01.2019 г. - 07.10.2019 г. положените часове нощен труд били 640 часа, които приравнени към дневния такъв били 731 часа или нови 91 часа извънреден труд, за които ответникът дължал възнаграждение в размер на 546 лв.

Или за целия исков период ищецът положил общо 3 456 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 3 950 часа или 494 часа извънреден труд, за които работодателят-ответник му дължал допълнително възнаграждение в размер на 2 964 лв.

Ответникът дължал и лихва за забава на ищеца върху дължимите суми, от момента в който са станали изискуеми, а именно в общ размер на 384,99 лв. Съгласно чл.186 ал.З от ЗМВР, работното време на държавните служители, работещи на 12- часови смени се изчислявало на тримесечен период. В този смисъл ответникът изпаднал в забава от месеца, следващ отчетния тримесечен период, или както следва:

- За периода м.10 - м.12.2016 г. - на 30.01.2017 г. с дължима лихва до момента на депозиране на исковата молба в съда от 42,37 лв.

- За периода м.01 - м.03.2017 г. – на 30.04.2017 г. с дължима лихва от 62,41 лв.

- За периода м.04 - м.06.2017 г. – на 30.07.2017 г. с дължима лихва от 56,01 лв.

- За периода м.07 - м.09.2017 г. – на 30.10.2017 г. с дължима лихва от 49,55 лв.

- За периода м.10 - м.12.2017 г. – на

30.01.2018 г. с дължима лихва от 43,08 лв.

- За периода м.01 - м.03.2018 г. - на 30.04.2018 г. с дължима лихва от 39,80 лв.

- За периода м.04 - м.06.2018 г. - на 30.07.2018 г. с дължима лихва от 32,88 лв.

- За периода м.07 – м.09.2018 г. – на 30.10.2018 г. с дължима лихва от 25,88 лв.

- За периода м.10 – м.12.2018 г. – на 30.01.2019 г. с дължима лихва от 18,88 лв.

- За периода м.01 – м.03.2019 г. – на 30.04.2019 г. с дължима лихва от 9,92 лв.

- За периода м.04 – м.06.2019 г. – на 30.07.2019 г. с дължима лихва от 4,21 лв.

Общият размер на дължимата сума по предявения акцесорен иск била в размер на 384,99 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за периода на забавата от 30.01.2017 г. до датата на подаване на иска в съда.

Предвид изложеното, в т.ч. след изменението на исковете по искане на ищеца в открито съдебно заседание, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати за главница сумата от 3 413,65 лв. за периода 07.10.2016 г.

– 07.10.2019 г. и за обезщетение за забава сумата от 398,30 лв. за периода от 30.01.2017 г. до датата на предявяване на иска; ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по делото разноски. Това искане се поддържа в открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ищеца.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените искове за допустими, но по същество – за неоснователни, като се иска отхвърлянето им изцяло. Ищецът бил държавен служител, по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР при ОДМВР-Хасково, РУ – Хасково, като заемал длъжността „ст.полицай“ през процесния период и до момента. Неоснователни били твърденията му за неправилно изчисляване на работното му време, в резултат на което бил ощетен, като не му бил изплащан положен извънреден труд. През исковия период ответникът се съобразявал със законовите и подзаконови нормативни актове, регламентиращи реда и начина за полагане, отчитане и заплащане на положения извънреден труд от държавните служители. Ищецът не сочел и конкретните случаи или заповеди, в изпълнението на които е положил претендирания незаплатен му извънреден труд. Ищецът не сочел доказателства за иска си, в нарушение на чл.154 от ГПК. Невярно било ищцовото твърдение, че при отчитането на нощния труд, ответникът неправилно превръщал нощните часове в дневни такива, което довело до натрупване на допълни часове незаплатен извънреден труд. Приложение намирали – чл.179 от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з- 908/02.08.2018 г. и заповед на министъра на вътрешните работи, регламентиращи заплащането на положения труд за времето от 22 до 6 часа. Така приложение намирал специалният ЗМВР, а не общите разпоредби на КТ. Ето защо, искането за експертиза следвало да се отхвърли. Уважаването на процесния иск щяло да постави ищеца в привилегировано положение, в сравнение с другите държавни служители и с работещите по трудово правоотношение, доколкото за положения труд от 22 до 6 ч, реално щели да му се изплатят две възнаграждения. Искът бил недоказан по основание и размер. Не ставало ясно, на каква база е изчислявана цената на иска, не се представяли доказателства за наличието на претендирания извънреден труд. Не се сочело и на какво основание се претендира мораторна лихва и от коя дата следва да се начислява. Искането за присъждането й било неоснователно и недоказано. Исковата молба била бланкетна и неясна. Предвид изложеното, ответникът счита предявените искове за неоснователни и недоказани, като иска отхвърлянето им изцяло. Това си искане той поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощник – юрисконсулт, в т.ч. и в депозирана в заседанието писмена защита, като прави възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

По искане на ищеца, по делото бе назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по делото, както и с допълнително предоставени му от ответника документи. То е установило, че ищецът за периода 07.10.2016 г. – 07.10.2019 г. е полагал смени, както следва:

- 2016 г. – 32 броя смени с 8 часа нощен труд – общо 256 часа, с допълнително положен нощен труд в дните на президентските избори общо 17 часа; всичко общо 273 часа;

- 2017 г. – 156 броя смени с 8 часа нощен труд – общо 1 248 часа, с допълнително положен нощен труд в дните на парламентарните избори общо 8 часа; всичко общо 1 256 часа;

- 2018 г. – 151 броя смени с 8 часа нощен труд – общо 1 208 часа и

- 2019 г. – 88 броя смени с 8 часа нощен труд – общо 704 часа и 1 брой смяна с нощен труд 2 часа, всичко общо 706 часа.

Така за исковия период ищецът положил общо 3 443 часа нощен труд, който труд, преизчислен с коефициент 1,143, възлизал на 3 935,35 часа дневен труд, или с разлика от 492,35 часа, представляваща положен от ищеца извънреден труд, отчетен на тримесечия. На ищеца бил заплатен нощен труд в размер на положените часове, съгласно графика, и други допълнително положени часове за м.11.2016 г. и м.03.2017 г., със ставка от 0,25 лв./час. Но не било извършвано преизчисляване на този положен нощен труд с посочения коефициент за целия период и такъв не бил заплащан на ищеца. Вещото лице е съобразило разпоредбите на чл.187 ал.3 и ал.5 т.2 от ЗМВР. В случая положеният извънреден труд бил в допустимите граници по съответните тримесечия и следвало да бъде заплатен с 50 % увеличена среднодневна работна ставка, като възлизал на общ брутен размер от 3 413,65 лв. и нетен размер от 3 072,28 лв. Вещото лице сочи, че обезщетение за забава се дължало от първо число на месеца, следващ месеца за плащане, т.е. от първо число на втория месец след отчетното 3-месечие. То изчислява дължимото обезщетение за забава върху нетното възнаграждение за период 01.02.2017 г. – 07.10.2019 г., възлизащо на сумата от 398,30 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените искове: