Решение № 661 от 02.10.2019, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 1063/2019
- Вид
- Решение № 661
- Подписан
- 02.10.2019
- В сила
- 25.10.2019
- Състав
- РАЛИЦА ЙОРДАНОВА РУСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.177 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ гр.Русе, 02.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Олга П. и в присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 1063 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.Г.С. ***, против
Наказателно постановление № 19- 0453- 000050 от 19.04.2019 г. на Началник РУ Сливо поле ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по чл.5 ал.ІІІ т.2 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.І т.4 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно с водещ аргумент недоказаност на вмененото нарушение.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.
От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 16.04.2019 г., в гр.Сливо поле, обл.Русе, по бул.”България” № 28, жалбоподателят бил спрян за проверка от св.П.П.-***.В хода на тази проверка срещу лицето бил съставен акт за нарушение № 952267, за извършено административно такова по чл.5 ал.ІІІ т.2 от ЗДвП, за това, че водачът управлява лек автомобил „Пежо” 301 с рег. № Р 2759 КВ, негова собственост, което превозно средство е спряно от движение.Въз основа на акта, при възприетата изцяло фактическа обстановка, било издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание.В производството пред въззивната инстанция жалбоподателят възразява по фактите, като твърди, че към датата на извършената проверка не е бил собственик на автомобила, който по силата на договор за покупко- продажба на МПС е прехвърлен на „БИ ВИ ЕС СТРОЙ” ЕООД със седалище гр.Русе.От страна на С. се твърди също така, че лекият автомобил не бил спрян от движение, а с прекратена регистрация.
Приетата за установена фактическа обстановка съдът намира за доказана от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 952267 от 16.04.2019 г., договор за покупко- продажба на МПС от 14.01.2019 г., Свидетелство за регистрация Част І, оправомощителна заповед, справка във връзка с прекратена регистрация на МПС, както и разпита на св.П., чиито показания следва да бъдат кредитирани изцяло като кореспондиращи фактологично с писмения доказателствен материал.
Правни изводи:
Жалбата, като депозирана от лице, притежаващо процесуална легитимация, е допустима.Разгледана по същество, е основателна.
Формално, в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Независимо от посоченото, по същество извършването на вмененото нарушение не е доказано.Разпоредбата на чл.5 ал.ІІІ т.2 от ЗДвП забранява на водача на МПС да управлява такова, което е спряно от движение.Безспорно установените по делото факти сочат, че автомобилът, който е управлявал жалб.С. към момента на проверката, не е бил спрян от движение, а с прекратена регистрация.В потвърждение на това са и показанията на актосъставителя, които от своя страна кореспондират с писмените доказателства, приложени в преписката.Очевидно след прехвърлителна сделка, нотариално удостоверена, лицето не е спазило срока на закона да промени чрез съответната служба регистрацията на конкретното МПС.Това бездействие предпоставя прекратяване на регистрацията на автомобила и е наказуемо като административно нарушение, но не в хипотезата на закона, която е възприета от актосъставителя и наказващия орган.Отделно, също безспорно установено е, че собственик на превозното средство е търговско дружество, а не физическо лице, както е посочено в обстоятелствената част на акта и постановлението. Посочените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че атакуваното наказателно постановление е необосновано, тъй като няма доказателства жалб.С. да е извършил вмененото му административно нарушение и като незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.
С тези мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 19- 0453- 000050 от
19.04.2019 г. на Началник РУ Сливо поле при ОДМВР Русе, с което на В.Г.С. ***, ЕГН **********, за нарушение по чл.5 ал.ІІІ т.2 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.І т.4 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.
Районен съдия: