Решение № 3279 от 22.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8477/2022
- Вид
- Решение № 3279
- Подписан
- 22.06.2023
- В сила
- 22.06.2023
- Състав
- Анелия Маркова, Георги Стоев, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3279 гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100508477 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Е.П.“ ЕАД, ищец пред СРС, с която се обжалва решение № 20033766 от 04.05.2022 г. по гр.д.№ 6930 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 65 състав, с което е отхвърлен предявеният от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответника Б. Г.
Д. длъжи на ищеца, сумата в размер на 430, 27 лв., представляваща главница за ползвана, но незаплатена ел.енергия за периода от 19.12.2017 г. до 19.05.2018 г. за клиентски номер 310233815839, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК-05.07.2018 г. до окончателното плащане , както и сумата в размер на 9,46 лв. – обезщетение за забава за периода от 20.02.2018 г. до 27.06.2018 г. за които суми е издадена на 26.07.2018 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 44543 по описа за 2018 г. на СРС, 65 състав.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Сочи, че по делото от събраните писмени доказателства – заявление, 1 подадена от ответника, декларация за съгласие за прехвърляне на партида се установява наличието на договорна връзка между страните. Това се потвърдило и от заключенията на съдебните експертизи. Обжалваното решение не било съобразено и с пар.1, т.41 б от ДР на ЗЕ и пар.130 оот ЗИДЗЕ; касаело се до специална уредба. Ответникът бил задължено лице по смисъла на чл.13 от ОУ.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което искът по чл.422, ал.1 ГПК да се уважи като основателен. Претендира разноски.
Срещу така подадена въззавна жалба е постъпил отговор от Б. Г. Д., ответник пред СРС. Излага се довод, че решението е правилно и съобразено със събраните по делото доказателства. От събраните по делото доказателства не се установило наличието на облигационно връзка. Същите били косвени доказателства. Сочи, че представеното пълномощно не било за подаване на заявление за партида, а за извършване на разпоредителни действия с имота. Развитите във въззивната жалба доводи били теоретични.
Правилно СРС се бил позовал на чл.4, ал.2 от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия. В течение на процеса можело имотът да е прехвърлен на трето неизвестно за спора лице.
По допустимостта на въззивната жалба:
Решението е връчено на въззивника на 18.05.2022 г., а въззивната жалба е подадена на 30.05.2022 г. поради което съдът приема, че същото е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес на въззивника /ищец/ пред първата съдебна инстанция/ за обжалване на решението на СРС.
Въззивната жалба е допустима:
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
2
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел че по делото от страна на ищеца комуто била доказателствената тежест не били ангажирани доказателства, че ответника е собственик на процесния електроснабден имот, находящ се в гр.София, ул.“3020“ № 30, за да бъде потребител на ел.енергия по смисъла на чл.4, ал.2 от ОУ. Фактът, че ищеца бил открил партида на името на ответника не бил достатъчен да обоснове извод, че Б.Д. е в договорно правоотношение с ищцовото дружество. Това обстоятелство не се установявало и от издадените от ищеца фактури и счетоводни записвания. Представеното по делото заявление за продажба на ел.енергия за битови нужди от 08.06.2017 г. било подадено от упълномощено лице Г. Д.а, а като основание било посочено нот.аккт № 44, том Трети, нот.дело № 387/24.04.2017 г., но същият не бил представен по делото. След като бил приложен към заявлението, то следвало да се съхранява у ищеца, за да бъде представен при необходимост. Освен това от пълномощното се установявало, че лицето, посочено като заявител не било единствен собственик на имота, а от съдържанието на самото пълномощно не можело да се направи извод, че упълномощеното лице има представителна власт да подава заявление за продажба на ел.енергия за битови нужди. Независимо, че по делото било установено, че за процесния имот е подавана ел.енергия, както и, че отразеното във фактурите количество е реално потребено, то при липсата на първата предпоставка, искът бил неоснователен и като такъв е бил отхвърлен. Претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД също се явявала неоснователна.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Видно от отговора по исковата молба единственият довод за неоснователност на така предявеният иск е, че 5-те бр. фактури на които ищецът основава вземанията си, са частни свидетелстващи документи, които не били подписани от ответника и затова не доказвали факта на получена енергия /погрешно посочена като топлинна/. Други възражения в срока по чл.131 ГПК не са правени поради което по арг. от чл.133 ГПК са преклудирани и не подлежат на обсъждане.
В случая възражението, че ответника не е собственик на процесния имот е заявено от особения му представител адв.П. в хода на устните състезания пред първата съдебна инстанция, виж л.128 по делото пред СРС.
3
При това положение обстоятелството, което СРС е приел за недоказано и поради което е отхвърлил така предявеният иск, не е било заявено в преклузивния срок; липсва оспорване на договорната връзка между страните с отговора по исковата молба.
Така заявеното в отговора по исковата молба касае доставката и размера на потреблението на ел.енергията.
За установяване на горните обстоятелства по делото са допуснати, изслушани и приети съдебни експертизи.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесния имот е електроснабден. Доставената и потребена ел.енергия е отчетена с годно СТИ. Последното е в техническа изправност и отговаря на изискванията за качество на ДАМТН. Отразените в процесните фактури показания съвпадат с показанията като редовен отчет в електронния масив на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и на ищцовото дружество.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактурите са издадени на база цени за битови абонати и въз основа на реално извършени измервания. Отразените във фактурите суми не са платени от ответника. Вещото лице е приело, че счетоводните регистри на ищцовото дружество са водени коректно, подавани са СД по ЗДДС и са отразявани в дневниците за продажби. Извършено е разчитане с бюджета. Задълженията на ответника възлизат на сумата в размер на 430, 27 лв., а лихвата за забавеното им издължаване възлиза на 9,57 лв.
Само за пълнота на изложението ще посочим, че и двете вещи лица заявяват, че партидата е открита на името на ответника.
Противно, на приетото от СРС, в пълномощното в полза на лицето, подало заявлението за встъпване в договорно отношение с ищеца от името на ответника, изрично в т.3 е посочено представителство пред „ЧЕЗ“ „във връзка с подписване на и получаване на договори“, виж л.45 по делото пред СРС.
Налага се извод, че обжалваното решение е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено и предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК ще бъде уважен, както следва: за главницата в пълния предявен размер от 430, 27 лв., а по отношение на лихвата за забава също в пълен размер от 9,46 лв. при съобразяване с диспозитивното начало в 4 процеса.
По разноските:
В заповедното производство:
На заявителя се следват разноски в размер на 101,13 лв.
На длъжника разноски не се следват.
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора разноските не са правилно присъдени.
В полза на ищеца се следват разноски в размер на 839,19 лв.
На ответника разноски не се полагат и такива не следва да му бъдат присъдени.
Пред въззивната инстанция:
При това положение на въззивника разноски се следват в размер на 212 лв.
На въззиваемия разноски не се следват поради което не му се присъждат, а и такива не са правени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20033766 от 04.05.2022 г. по гр.д.№ 6930 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 65 състав, изцяло.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „ЧЕЗ Е.Б.” АД с ново наименование „Е.П.“ АД,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, БенчМарк Бизнес Център, съдебен адрес: гр.София, ул.“****, вход откъм улица ****, партер- адв.З., срещу Б. Г. Д., ЕГН **********, гр.София, ул.“****,съдебен адрес: гр.София, бул.“**** – адв.П., с правно основание по чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответника Б. Г. Д., ЕГН **********, дължи на ищеца„ЧЕЗ 5
Е.Б.” АД с ново наименование „Е.П.“ АД,ЕИК ****, сумата в размер на 430, 27 лв., представляваща главница за ползвана, но незаплатена ел.енергия за периода от 19.12.2017 г. до 19.05.2018 г. за клиентски номер 310233815839, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК05.07.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 9,46 лв.
– обезщетение за забава за периода от 20.02.2018 г. до 27.06.2018 г., както и разноски в заповедното производство в размер на 101,13 лв., за които суми е издадена на 26.07.2018 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 44543 по описа за 2018 г. на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА Б. Г. Д., ЕГН **********, гр.София, ул.“****,съдебен адрес: гр.София, бул.“**** – адв.П., да заплати на Е.П.“ АД,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, БенчМарк Бизнес Център, съдебен адрес: гр.София, ул.“****, вход откъм улица ****, партерадв.З., сумата в размер на 839,19 лв. - разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Б. Г. Д., ЕГН **********, гр.София, ул.“****,съдебен адрес: гр.София, бул.“**** – адв.П., да заплати на Е.П.“ АД,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, БенчМарк Бизнес Център, съдебен адрес: гр.София, ул.“****, вход откъм улица ****, партерадв.З., сумата в размер на 212 лв.-разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и н е подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Разпечатката съдържа 60 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/848f7aee-8c31-4c7f-9ad7-080d28a59a40