Решение № 197 от 11.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Б. 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Красимир Аршинков

Петър Пандев при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241200600430 по описа за 2024 година Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпила жалба от частния тъжител А. А., с ЕГН: **********, с адрес : с.Ц,ул.“ОМ.“ №10 , чрез неговия повереник адв. Р. К., срещу Присъда №900197 /29.11.2023 г., постановена по НЧХД №267/21 г. по описа на Районен съд- Б.

Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал незаконосъобразен и постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване правото на защита на страна в процеса. Развити са съображения. Моли се съда да постанови решение, с което за отмени присъдата и върне делото на РС за ново разглеждане от друг съдебен състав. Алтернативно се иска постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, както и да бъдат уважени предявените граждански искове.

В съдебно заседание частният тъжител и неговия повереник поддържат изцяло жалбата.

Защитникът на подсъдимите намира, че като законосъобразна и правилна, 1 първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден.

За да се произнесе, ОС взе предвид следното:

С присъдата, отмяна на която се иска, РС е признал подсъдимите:

- А. Ю. А., с ЕГН **********, с адрес: село Ц, ул“О.“ № 3, за невиновен в това, че в нощта на 31.12.2020г., срещу 01.01.2021г., около 3.00-4.00ч., в с.Ц, общ.Б. в съучастие, като съизвършител с В. Ю. А. с ЕГН **********, с адрес с.Ц, ул.“ В. Л. № 9 и Р. К. Р., с ЕГН **********, с адрес Ц, ул“О.“ № 5, чрез нанасяне на удари са причинили на А. Б. А. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал за извършено престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК;

- В. Ю. А., с ЕГН **********, с адрес с.Ц,ул.“ В. Л. № 9, за невиновен в това, че в нощта на 31.12.2020г., срещу 01.01.2021г., около 3.00-4.00ч., в с. Ц, в съучастие, като съизвършител с А. Ю. А., с ЕГН ********** с адрес: село Ц, ул.“О.“ № 3 и Р. К. Р., с ЕГН **********, с адрес Ц, ул.“О.“ № 5, чрез нанасяне на удари са причинили на А. Б. А. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК;

- Р. К. Р., с ЕГН **********, с адрес: Ц, ул“О.“ № 5, за невиновен в това, че в нощта на 31.12.2020 г., срещу 01.01.2021 г., около 3.00-4.00ч. ,в с. Ц, в съучастие, като съизвършител с А. Ю. А.,ЕГН ********** с адрес: село Ц,ул.“О.“ № 3 и В. Ю. А. с ЕГН **********, с адрес с.Ц,ул.“ В. Л. № 9, чрез нанасяне на удари са причинили на А. Б. А. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Заедно с това съдът отхвърлил като неоснователен предявеният от А. Б.

А. срещу А. Ю. А., ЕГН ********** с адрес: село Ц, ул.“О.“ № 3, Р. К. Р., с ЕГН **********, с адрес Ц,ул“О.“ № 5 и В. Ю. А. с ЕГН **********, с адрес с.Ц, ул.“ В. Л. № 9, граждански иск за сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от деянието, предмет на частната тъжба, считано от 01.01.2021 г до окончателно изплащане на сумата.

2

За да постанови присъдата си, първата инстанция приела за установено следното във фактическо и правно отношение:

Частният тъжител А. А. и подсъдимите А. Ю. А., В. Ю А. и Р. К. Р. са от едно село и се познават, като с първия от тях, а именно А. А. са братовчеди.

По делото липсват категорични доказателства за предходни конфликти.

На 31.12.2020г. тъжителят, заедно със семейството си бил в дома си, като се събрали да посрещат новата година. След 00.00ч. тъжителят излязъл с мотора си, като заедно с други лица направили обиколка на селото, като в центъра форсирали моторите, което подразнило намиращите се там лица.

След обиколката с мотор А. се прибрал вкъщи и продължили да празнуват с брат си и родителите им. Те се чули със св.Ю. и се разбрали да му отидат на гости. По този повод П. и А. А.и излезли от дома си и се отправили към центъра на селото, където се били събрали множество хора, бил запален и огън и поставени масички, като хората празнували новата 2021г. Там били и подсъдимите Р. Р. и В. А., както и св. С. А., Р. Р.ов, А.Ч., Р. А., С., Ю., С., Р. Д. и М.. Посочените лица били в различни компании, като тъжителят и неговия брат отишли при св.Ю.. Част от присъстващите лица се заканвали на двамата братя, като в един момент станал скандал и започнали да си нанасят удари.

Св.С. А. видял, че се случва нещо и като му казали, че бият брат му /А. А./, отишъл да види, но брат му не бил там, но в същия момент П. А. му нанесъл удар. Св.А. се отдръпнал и се обадил на баща си Ю.В., като боя продължавал и в него участвали множество лица, като Р. Р. и В. А. били издърпани на страни.

Междувременно Ю.В. пристигнал заедно със съпругата си св.В.а и сестра си св.С.. В. извикал П. А. да го попита защо е ударил сина му, като двамата се сборичкали и паднали на земята, след това се разбрали и сем.В. си тръгнали към вкъщи. Междувременно на тел.112 постъпили пет обаждания от с.Ц за възникнал инцидент, един от които бил от П. А.,брат на тъжителя. На място бил изпратен патрул, в състав св.В.ев и М. и линейка, като на П. А. бил извършен преглед,а на тъжителя - не. Полицейските сужители разговаряли с част от лицата, като снели сведения,включително от тъжителя и неговия брат.

Никой не бил транспортиран в ЦСМП. След идването на полицията хората се разотишли, включително тъжителя и брат му.

На 04.01.2021г. тъжителят посетил съдебен лекар, като му било издадено удостоверение /л.3/, като според заключението на д-р А. на тъжителя е 3 причинена болка и страдание, като са констатирани леко изразен оток и бледосинково кръвонасядане на дясната слепоочна част на главата. Леко изразен оток и палпаторна болка в лявата половина на гърдите. На 05.01.2021г. А. А. подал жалба в 02 РУ Полиция с твърдения, че му е нанесен побой. По повод на жалбата била извършена проверка, снети обяснения от засегнатите лица, като с постановление от 28.01.2021г. прокурор от РП Б.е отказал да образува досъдебно производство, като е приел, че става въпрос за престъпление от частен характер. След получаване на постановлението А. подал тъжба, станала повод за образуване на настоящото производство.

В хода на съдебното следствие била назначена съдебномедицинска експертиза по отношение на тъжителя. Според заключението на д-р А., на тъжителя е причинена болка и страдание, като е посочил, че е възможно да е получено, така както се твърди в условията на масово сбиване.

Изложената фактическа обстановка РС приел за установена въз основа на показанията на свид.С. А., Р. Р.ов, А.Ч., А., С., А.а в кредитираната част, частично от показанията на разпитаните свидетели Р. В.ев М., М., С.; събраните по делото писмени доказателства, а именно материалите, приложени по преписката във връзка с жалба на тъжителя, веднага след случилото се до 02 РУ Полиция; приложените медицински документи, експертното заключения, приобщения по делото запис от „112“, справка от Т.

Като счел, че в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, че е извършено деяние и че е извършено от подсъдимите и макар и да са обективно установени травматичните увреждания на тъжителя, не се установило именно подсъдимите с действията си да са причинили същите, както липсват каквито и да било доказателства, обуславящи връзка между действията на подсъдимите и уврежданията на тъжителя, съдът, на основание чл. 304 от НПК, признал последните за невиновни и ги оправдал по повдигнатото им с частната тъжба обвинение.

Предвид изложеното, ОС намира въззивната жалба за неоснователна.

В хода на първоинстанционното следствие в оптимална степен e била изяснена фактическата обстановка по делото.

Индиция затова е и обстоятелството, че страните не са направили нови доказателствени искания.

Сторените на тази фактическа база правни изводи от страна на първата инстанция са логични, обосновани и верни. При формирането на вътрешното 4 убеждение на съда относно въпросите по чл.301 от НПК не са били допуснати нарушения.

РС е подложил на задълбочен анализ събрания доказателствен материал, като детайлно в мотивите си е отразил кои обстоятелства въз основа на кои доказателства намира за установени.

Правилно първата инстанция е кредитирала показанията на разпитаните по делото свидетели.С. А., Р. Р.ов, А.Ч., А., С. и Д., приемайки същите за последователни, логични, взаимодопълващи се и подкрепени от останалия доказателствен материал по делото.

Първоинстанционният съд е изложил и солидни допълнителни аргументи, защо не дава вяра на част от показанията на свидетелите Р. В.ев, М., М., С., А.а и Ю.. Тази дейност на съдебния състав е била осъществена при стриктно спазване на процесуалните изисквания, поради което не следва да бъде ревизирана.

Правилно и изчерпателно в мотивите към присъдата е очертана и правната същност на престъплението по чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Въззивният съд не споделя становището на повереника, че при разглеждане на делото първата инстанция е допуснала такива нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на постановения съдебен акт.

В частност неоснователно се явява твърдението в жалбата, че след като обвинението е било насочено срещу четири лица - А. Ю. А., В. Ю. А., Р. К. Р. и Я.Я. Б. с присъдата си РС се произнесъл само по отношение на първите трима. В тази насока следва да се отбележи, че в частната тъжба, депозирана на 22.02.2021 г., са посочени имената на А., А., Р. и Б. Но в последствие, след оставяне на тъжбата без движение, на 26.03.2021 г. е постъпила нова такава, в която подсъдимите са трима: А. Ю. А., В. Ю. А., Р. К. Р. ( вж.стр.17 и 18 от НЧХД). По тази причина и с разпореждане № 92841/30.03.2021 г., РС е дал ход на ЧТ именно срещу тези три лица. Доколкото и с присъдата същите (А., А. и Р.) са признати за невиновни, то в разглеждания казус не е налице пропуск в произнасянето на първоинстанционния съд така, както се поддържа в жалбата.

Предвид изложеното, настоящият

5 съдебен състав счита, че в разглеждания казус не може да се достигне до крайни изводи, различни от тези на първата инстанция. Ето защо и въззивният съд споделя изцяло становището на РС, че в настоящото производство не са установени с необходимата степен на категоричност, безспорност и по несъмнен начин, че подсъдимите, на инкриминираните дата, час и място, са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Именно поради това и на основание чл.304 от НПК същите са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото обвинение.

Като логична последица гражданскоправните претенции. от горното е и отхвърлянето на

При служебната проверка на първоинстанционната присъда, която Окръжният съд извърши съобразно правомощията си, не бяха констатирани основания за нейното изменение или отмяна. Като законосъобразна и правилна, същата следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НК, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №900197 /29.11.2023 г., постановена по НЧХД №267/21 г. по описа на Районен съд- Б.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6