Определение № 740 от 08.10.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 740 гр. Сливен, 07.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500437 по описа за 2024 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба депозирана от адв.М., пълномощник на „СИТИ КЕШ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ******* против определение № 2494/03.07.2024г. по гр.д. № 28/2024г. на СлРС, с което е била отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 499/06.06.2024г. постановено по делото в частта на разноските.

В жалбата се посочва, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Неправилно съдът бил присъдил в полза на ищцата възнаграждение за адвокат по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

При теглене на кредита същата била декларирала доход в размер на 2000.00лв., от които чисто и били оставали 1370.00лв. Ищцата не била доказала, че е материално затруднено лице, поради което не следвало да и се присъжда възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Ответната страна била злоупотребила като била подала три идентични иска и целяла единствено присъждане на прекомерни разноски за адвокатско възнаграждение. Работата извършена от адвоката била една и съща по трите иска, но щял да получи възнаграждение не за едно ,а за три дела.

1

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и съдът да отхвърли претенцията на ищцата за присъждане на разноски за адвокатска помощ при условията на безплатното и оказване. В условията на евентуалност се иска да не се присъжда възнаграждение и за двата предявени иска поради взаимната им обусловеност. В условията на евентуалност се иска да не се присъжда държавна такса и адвокатско възнаграждение поради злоупотреба с адвокатски права по смисъла на чл.3 от ГПК.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв.П. П., пълномощник на П. Й. Х., с който същата е оспорена като неоснователна.

Преценката дали едно лице е материално затруднено се правела от адвоката предоставящ правна помощ. Разноските в гражданското производство се определяли единствено от противоправното поведение на ответника, което в случая се изразявало в сключване на договори с неравноправни клаузи.

Разноски следвало да се присъждат за всеки от предявените искове. В случая практиката на СЕС била съобразена от съда постановил първоинстанционното решение. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Сливен е била депозирана искова молба от П. Й. Х. против жалбоподателя. Предявени били предявени два иска – един за прогласяване на нищожност на договор за кредит и един за неоснователно обогатяване.

Претендирани били деловодни разноски. Процесуалното представителство било осъществявано по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. По делото било постановено решение № 499/06.06.2024г. Предявените искове били изцяло уважени. При определяне на дължимите разноски, съдът приел че по първия иск минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 601.60лв, а по втория иск – 411.48лв. Съдът съобразил практиката на СЕС обективирана в дело № С -438/22 и определил ответникът да заплати по 300.00лв. за всеки от предявените искове. Решението на СлРС било обжалвано в частта на разноските и било постановено обжалваното определение. Съдът приел, че не е настъпило изменение във вътрешното му убеждение и то съвпада с мотивите изложени във вече постановеното решение по същество, поради което не уважил молбата по чл.248 от ГПК.

Определението е било връчено на жалбоподателя на 01.08.2024г.

2 частната жалба е депозиран на 12.08.2024г., в рамките на законоустановения срок.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната частна жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Предявеният от ищцата иск по чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26 от ЗЗД е бил изцяло уважен и по правилата на процеса при такъв изход на спора ответникът следва да й заплати направените съдебни и деловодни разноски за този иск.

Доколкото ищцата е представлявана в процеса от адвокат, но в условията на чл. 38 от ЗА – безплатна адвокатска помощ, то съгласно разпоредбата на чл.

38 ал. 2 от ЗА носещата тежестта на разноските страна следва да заплати възнаграждение пряко на адвоката, а неговият размер се определя от съда в съответствие с изр. последно – в размерите по НМРАВ. В този случай съдът не е овластен да проверява предпоставките за оказване на безплатна адвокатска помощ, доколкото това са договорни отношения между страната и процесуалния й представител и последният сам преценява дали лицето е материално затруднено и дали да сключи договор без възнаграждение за услугите си. Неприложими са правилата за предоставяне на правна помощ, тъй като механизмът на двата института е различен и се осъществява по различенначин. Неоснователно е и възражението за злоупотреба с права, доколкото право на ищеца е да прецени колко и какви искове да предяви, по какъв процесуален ред и начин ще защити интереса си, щом нито целеният резултат, нито средствата за това, са забранени от закона. В случая процесуалният представител на ищцата е осъществил активни процесуални действия по защита и представителство във връзка с подготовка на делото и със събиране на доказателствени средства, като е защитил интереса на клиента по най-добрия начин и следва да му се присъди и възнаграждение за това. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НМРАВ №1/2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове.

В случая съдът е определил възнаграждение в размер, базиран на класификацията по Наредбата, но и съобразен с практиката на СЕС и в 3 окончателния си вид определеното възнаграждение за процесуално представителство е в размер по – нисък от минимума по НМРАВ.

Предивд изложеното частната жалба не следва да бъде уважавана.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от „СИТИ КЕШ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ******* против определение № 2494/03.07.2024г. по гр.д. № 28/2024г. на СлРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4