Решение № 1281 от 16.07.2019, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1281 гр.Русе, 16.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски районен съд ІV граждански състав в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : Виржиния Караджова при секретаря Василена Жекова в присъствието на прокурора……………………………. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 8615 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.227 б.” в ” от ЗЗД.

Ищцата П.С.С. твърди, че на 26.11.2014 г. дарила на ответницата, нейна внучка, собствения си апартамент № 7, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, намиращ се в гр.Русе, ж.к.”...”, ул.”...” № 2, бл.“...”, разположен в сграда 1, ситуирана в поземлен имот с идентификатор ***, вх.3, ет.6, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 79,31 кв.м, ниво на обекта-1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-***,

***, под обекта-***, над обекта-***, с избено помещение № 9 с площ 3,30 кв.м, при граници: изба № 8, коридор, изба № 9, общо помещение, заедно с 1,073 % ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, като тя си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на недвижимостта. Независимо от последното обстоятелство, надарената настояла за съвместно живеене с дарителката.Междувременно здравословното състояние на ищцата се влошило.Разболяла се от диабет. Възникнали сериозни сърдечни и неврологични проблеми, била инвалидизирана с решение на ТЕЛК.

Сочи, че още с нанасянето на ответницата и семейството й в процесния имот, между тях започнали разправии, психически и физически тормоз.Наложило се ищцата да се обърне за съдействие към районната прокуратура.Ответницата била принудена да напусне жилището.

Ищцата твърди, че предвид нуждата от постоянно лечение и специален хранителен режим съобразно естеството на заболяванията й, възникнала нeобходимост да получава издръжка, която определила в размер на 200 лв. ежемесечно.Поискала такава от надарената с покана чрез телепоща от 19.07.2018 г., връчена на същата дата.Сочи, че ответницата не предприела действия да заплаща исканата сума.Тъй като не получила необходимите й средства от надарената, иска от съда да отмени дарението.Търсят се разноски за производството.

Ответницата оспорва иска.Твърди, че описаните здравословни проблеми на дарителката са били налични още към 2014 г., поради което тя няма нужда от 200 лв. месечно.Оспорва да е подлагала ищцата на психически тормоз.Счита, че дарителката разполага с достатъчно средства за издръжка-от пенсия, възможност да отдава част от процесиня имот под наем, средства от продажбата на шест недвижими имота в периода 22.04.2005 г.-07.07.2016 г., като три от сделките са реализирани през 2016 г.Твърди, че е финансово затруднена да доставя на дарителката издръжка от 200 лв. месечно, тъй като има задължение към малолетно дете, банков кредит и със семейството си живее под наем.Сочи, че не може винаги да разчита на финансовата помощ на съпруга си, тъй като през част от процесния период той е бил безработен.Позовава се на изтекла погасителна давност за предявяване на иска.Претендира отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски за производството.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С Нот.акт № 67 т.VІІІ д.№ 1200/

26.11.2014 г. на Нотариус рег. № 629 на НтК, с вх.рег.№ 15707 от с.дата на СВ–РРС, ищцата дарила на внучката си П.С.Ч. процесния недвижим имот, находящ се в гр.Русе, като дарителката си запазила пожизнено правото да ползва жилището. Приложена е схема на обекта от 10.09.2018 г., издадена от СГКК-Русе.

На 20.11.2015 г. ответницата сключила граждански брак със св.Ив.И. (л.56). Двамата имат едно дете, родено на *** г. (л.57). Представени са доказателства, че през периода м.април 2018 г.-м.юни 2019 г. то е посещавало частна детска градина (л.29,л.46-л.53).За това родителите са заплащали месечно по 290 лв.Този избор на детско заведение е обяснен с получен отказ да се приеме детето в държавна детска ясла (л.119). Ответницата е декларирала, че месечното й трудово възнаграждение е около 900 лв.В тази връзка са приложени и доказателства (л.44 и л.45).По отношение на съпруга на лицето, в хода на производството се установява, че в периода 13.11.2018 г.-14.02.2019 г. мъжът е работил по трудово правоотношение.Впоследствие се е регистрирал в АЗ-Русе (л.54).От показанията на лицето, както и от тези на други свидетели, става ясно, че Ив.И. реализира доходи като шпакловчик и бояджия и без да е в трудово правоотношение.

Ответницата е представила доказателства, че погасява банков кредит от 20.08.2015 г., с краен падеж 15.08.2025 г., при месечна вноска от 236,50 лв. (л.28), като за времето 21.11.2017 г.-21.10.2018 г. е имала задължение и към финансова кредитна институция във връзка със закупена стока за 1 999 лв. при месечна вноска от 196,54 лв. (л.55).В последния документ, освен месечните доходи от трудово възнаграждение и тези на партньора, са декларирани още 300 лв.

Видно от документа на л.66-л.69 от дело, за периода м.септември 16 г.- м.юни 2017 г. ищцата е получавала пенсия и добавка в общ размер на 394,81 лева, от м.юли 2017 г. до м.юни 2018 г.-404,16 лв., а до м.декември 2018 г.-по 419,64 лв.

От представена справка от АВ, обхващаща периода 01.01.1992 г.-11.02.2019 г., се установява, че ищцата е продала свои и съсобствени земеделски земи в землището на с...., съответно през 2005 г. един имот, а през 2008 г.-два имота.През 2016 г. са били дарени на трети за спора лица 41/60 ид.части от общо 39,088 дка ниви и продадени още три имота.През същата година дарителката закупила 6,251 дка в землището на с...., м.”...” и понастоящем продължава да е техен собственик.

От представената справка от ”Банка ДСК” се установява, че през периода 2011 г.-2015 г. дарителката е имала два срочни депозита в евро.Към 13.03.2019 г. по сметката, открита на 24.04.2015 г. със сума от 3 302,86 евро, са налични 999,11 евро.След м.май 2018 г. от титуляра са били изтеглени следните суми: на 25.06.-401 евро, на 10.09.-250 евро и на 25.10.2018 г.-351,50 евро.

В съдебно заседание ищцата признава, че преди пет години е дала (подарила) 2 000 лв. на сина си.Според св.Ив.И. това е станало преди две години.Тогава той помагал в ремонта на имота на бащата на ответницата, за което му било заплатено.Свидетелят установява, че през 2016 г. от бабата на съпругата му получили 1 200 лв., за да си купят спалня.Към този момент вещта се ползва от ищцата.От разпита на свидетелите и констатациите на строителната експертиза става ясно, че процесното жилище е в много добро експлотационно състояние (след основен ремонт към 2016 г.-св.Р.Г.), оборудвано с миялна машина, хладилник с фризер, скъпа кафе-машина, микровълнова, готварска печка, плазмен телевизор, климатик (наличният втори в имота е собственост на ответницата).

Вещото лице по назначената техническата експертиза е определило, че с оглед местоположението на апартамента в района на РУ и доброто му общо състояние, то една стая от него би могла да се отдава под наем за 100 лв.

По делото няма спор, че през есента на 2016 г. ищцата и семейството на внучката й заживели съвместно в процесния имот.Дарителката обитавала две от трите стаите в апартамента, с общо ползване на сервизните помещения. Разпитаните в производството свидетели установяват, че до него момент отношенията между страните били изключително близки и сърдечни.Ответницата била отгледана от баба си, а впоследствие на свой ред се ангажирала да помага на възрастната вече жена.Имало случай дори, когато надарената прекъснала почивката си в чужбина, защото дарителката била приета по спешност в болница.Според св.Г.Л., ищцата поканила внучката си да живеят съвместно след раждането на детето.Постепенно обаче започнали да възникват конфликти и пререкания.

Ищцата изказвала оплаквания пред св.Р.К. и св.Р.Г., че тя преимуществено издържа цялото домакинство.Според първата свидетелка, когато ответницата и семейството й напуснали имота, дарителката се почувствала финансово облекчена.

В съдебно заседание ищцата признава, че ответницата и съпругът й са поемали своята част от битовите разходи за домакинството, без тези, събирани ежемесечно за общите части на сградата.

На 25.05.2018 г. дарителката подала тъжба до РРП, като посочила, че внучката и съпругът й я подлагат на непрекъснат психически и физически тормоз.На 09.08.2018 г. от РРП е постановен отказ за образуване на досъдебно наказателно производство.В акта е посочено, че на 26.05.2018 г. по сведения на тъжителката, надарената и семейството й са напуснали имота (л.77-л.95). Страните нямат разногласие по въпроса, че в апартамента до м.май

2019 г. останало голяма част от обзавеждането на младото семейство.

В обясненията си от 03.07.2018 г. по наказателната преписка ищцата е посочила, че причината за караниците помежду им е апартамента, който преписала на внучката, но иска да си върне и затова започва дела.

По делото няма спор, че на 19.07.2018 г. надарената получила покана от ищцата да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., поради настъпили съществени промени в бита и в здравословното й състояние.Ответницата признава, че не е осигурявала такива средства на баба си.

Приложено е Експертно решение на ТЕЛК от 29.00.2016 г., с което на дарителката е призната намалена работоспособност от 56 % с водеща диагноза ”Хипертония”.

По делото е назначена комплексна експертиза, която при съобразяване хроничните заболявания на ищцата установява, че лицето страда от няколко хронични заболявания, обобщени от вещото лице-медик като кардиологично заболяване, дегенеративно заболяване на опорно-двигателната система и диабет 2 тип, с развита диабетна полиневропатия, за които й били изписани общо десет медикамента, посочени в констативно-съобразителната част на заключението.Прието е, че тяхната обща стойност на месец, след приспадане заплащането от НЗОК, е 138,79 лв.От приложените рецептурни книжки е видно, че жената регулярно е закупувала осем от лекарствата-Трифас, Небилет, Прадакса, Дигоксин, Кардигет, Вивейс, Диапрел и Метфогамма (общо за 108,05 лв.).

Всички заболявания, освен увреждането на междупрешленните дискове и диабетът, ведно със съвпътстващите го усложнения, са били налични по време на съвместното съжителстване на страните.Диабетът е диагностициран след завеждане на настоящото дело.

Вещите лица са посочили, че средномесечно, при закупуване на всички медикаменти, ищцата се нуждае от 669,38 лв.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Договорът за дарение е едностранен договор и не създава никакви задължения за надарения, включително и да дава издръжка на дарителя. Надареният има само морално задължение да бъде признателен на дарителя за направеното дарение.Това морално задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка, само ако настъпят нови юридически факти–ако дарителят изпадне в нужда и ако поиска от надарения да му дава издръжка.Последица от неизпълнение на това вече правно задължение е възможността дарението да бъде отменено от дарителя на основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД.

Ответницата е направила възражение, че искът е погасен по давност.Съдът намира доводът за неоснователен.Според чл.227 ал.3 от ЗЗД, искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението.В процесния случай ищцата е поискала издръжка от насрещната страна на 19.07.2018 г.Искът е предявен на 27.12.2018 г.

За да е налице фактическият състав на чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД, то трябва дарителят да е изпаднал в нужда, да е отправил искане до надареното лице и отказът на последното да даде исканата издръжка.

В процесния случай е безспорно, че ищцата е поискала от другата страна месечна издръжка от 200 лв., на което надарената не се е отзовала.

Твърденията на дарителката са, че е изпаднала в трайна нужда, а на ответницата-че е във финансова невъзможност да осигурява на баба си такава сума, с оглед ангажиментите, които има към собственото си семейство.Счита също, че дарителката не се нуждае от поисканата сума.