Решение № 1393 от 22.04.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1393 гр. Варна, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица К. Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица К. Райкова Гражданско дело № 20233110115972 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от С "ТД "ХА"" срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството на Република България, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 38,09 кв.м, ведно с 1,4995% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда, като самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, на основание придобиване от Държавата чрез предоставяне за стопанисване и управление за развитие на спортнотуристическата дейност - чл. 2, ал. 4 ЗДС, а при условията на евентуалност – на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност в периода от 01.01.1979 г. до 11.12.2023 г. – чл. 79 ЗС.

Твърди се в исковата молба, че ищецът владее непрекъснато, явно, спокойно и несмущавано от никого от 1979 г. насам помещение, представляващо офис (канцелария), находящо се в ***, с площ 38,09 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 38,09 кв.м, ведно с 1,4995% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е изграден. С Решение на ИК на Аспаруховски РНС №9.100/4 от 17.01.1980 г. на ищеца били предоставени за стопанисване, управление и ползване част от канцелариите на домакина на п. Благоустройство и Комунално стопанство Район Аспаруховски, които представляват самостоятелен обект на право на собственост и в действащите КРНИ на гр. Варна са обособени като самостоятелен обект в сграда с посочения по-горе идентификатор. От Писмо с №КО-93.02/5/11.02.1994 г. от Община Варна адресирано до Кметски наместник на 1 кметство „Аспарухово“ и ТД "Х.А.", цитиращо Решение на ИК на Аспаруховски РНС №9.100/4 от 17.01.1980 г., било видно, че е налице идентичност между предоставените за стопанисване на ТД част от канцеларии на домакина на п.

Благоустройство и Комунално стопанство Район Аспаруховски с посоченото решение от 17.01.1980 г. и недвижим имот, представляващ две стаи и сервизно помещение от общо 34 кв.м., в ***, в последствие нанесен в КККР на гр. Варна като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 38.09 кв. м. в ***. Според ищеца, съгласно т.1 от същото писмо, еднозначно се установява и тълкуванието на „настаняването“ като такова действие от страна на административни орган, съставляващо предоставяне за стопанисване и управление на недвижимия имот с цел развиване на спортно-туристическа дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДС, когато имот е бил предоставен от държавата по надлежния ред на юридическо лице с нестопанска цел за стопанисване и управление (ползване), придобиването на право на собственост върху този имот от съответното юридическо лице е по силата на закона, като не е необходим изричен акт за прехвърлянето на имуществото (Решение № 41/09.07.2020г. по гр.д.№ 1607/2019г. по описа на ВКС, II г.о.). С цитираната разпоредба от обхвата на държавната собственост са изключени имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. В този смисъл, ищецът навежда довод, че е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот пряко по силата на чл. 2, ал. 4 ЗДС. Това обстоятелство не се опровергавало от наличният акт за държавна собственост № 9810/11.10.2019 г., тъй като същият официален документ има само декларативен характер, но не и конститутивно (правопораждащо) действие. Евентуално, в случай че съдът не приеме, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот от Държавата по силата на закона още през 1980 г., съгласно горните аргументи, ищецът се позовава изтекла в полза на ищеца придобивна давност, тъй като владее процесния имот непрекъснато от 1979 г. до настоящия момент. За този период ищецът владее имота трайно, явно и необезпокоявано, като го свои. Поддържа, че въпреки спирането на течението на срока на давноста на основание §1 от ДР на ЗС от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г., са налице изискуемите елементи от фактическия състав на придобивната давност, поради което в патримониума на ищеца е възникнало правото на собственост върху описания имот и по посочения първичен придобивен способ, със самия факт на изтичане в полза на ищеца на придобивната давност – както дългата 10-годишна, така и кратката 5-годишна придобивна давност, тъй като ищецът е придобил правото на собственост от собственик (Държавата) въз основа на документ (Решение на ИК на Аспаруховски РНС № 9.100/4 от 17.01.1980 г.), който акт е годен да направи ищеца собственик, и добросъвестно е владял процесния имот. Правният интерес на ищеца от завеждане на настоящото дело е възникнал, след като същият получил писмо изх.№ УИ-22-0801-2(12)/24.10.2023 г. от ответника, от което разбрал, че е налице Акт за частна държавна собственост за същия имот № 9810/11.10.2019 г. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството на Република България, с който се изразява становище за допустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди се, че за процесният самостоятелен обект с идентификатор: *** има съставен ДДС с № 9810/11.10.2019 г. с предоставени права на управление на областния управител на област Варна, като в графа 9 на същия документ са посочени предходно съставени 2 актове за държавна собственост с № 2717/27.10.1999 г. и с № 816/17.12.1990 г.

Предмет на АДС с № 2717/27.10.1999 г. са два самостоятелни обекта - клубове, единият от които се индивидуализира с процесния, находящи се в *** с предоставени права на управление на областния управител на област с административен център Варна. Поддържа се, че актът за държавна собственост е официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила и фактите и обстоятелствата отразени в него се считат за достоверни до доказване на противното. Ответникът оспорва, че наведените в исковата молба твърдения не кореспондират с истината и действителното положение, тъй като от Решение №АБ- 9 100(4) от 17.01.1980 г. или (№ 9.180(4) от 17.01.1980 г.) е видно, че се дава някакво съгласие и същевременно не се формулира извод, че „канцелариите“, посочени в решението, се индивидуализират с недвижимия имот описан в АДС с № № 9810/11.10.2019 г., както и с някой от обектите предмет на предходно съставените актове за държавна собственост. Липсват каквито и да било посочени характеристики на недвижими имоти. Поддържа се, че съобразно разпоредбата на чл. 101 от Наредбата за държавните имоти, с действаща редакция към 1975 г., правото на ползуване върху държавен имот може да се отстъпи на кооперации и други обществени организации със заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на имота, утвърдена от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на съгласие на министъра на финансите. Със заповедта се определя начинът на отстъпването - възмездно или безвъзмездно. Когато отстъпването става възмездно, посочва се и цената. Навежда се довод, че не са изпълнени реда и законовите предпоставки за отдаването за ползване и стопанисване на процесния имот. Чрез многобройни писма от областен управител на област Варна до председателя на ТД "Х.А." до кмета на община Варна и до кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна и от областен управител на област Варна до Началник на отдел „Държавен архив“ - Варна са извършени многократни неуспешни опити за снабдяване от гореизброените институции с преписка и документи по издаването на Решение с № АБ- 9 100(4) от 17.01.1980 г. на ИК на Аспаруховски РНС, както и да бъде разяснено правното основание въз основа на което ТД "Х.А." се помещава в имота. Постъпил отговор от кмет на район „Аспарухово“ при община Варна, че не е налична преписка по Решение с № АБ-9 100(4) от 17.01.1980 г. в архива на районната администрация. В писмо от Дирекция регионален държавен архив - Варна било посочено, че за периода 1979 г.

-1987 г. няма издадено такова Решение на Районен народен съвет „Аспаруховски“.

В съставените през годините и цитирани по-горе актове за държавна собственост също липсвали отбелязвания и отметки в смисъл, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна или идентичен такъв с него е предоставен на каквото и да било основание за стопанисване на ТД "Х.А.".

Също така и до настоящия момент не е бил представен и сключен договор за наем между кметския наместник и организацията. Акцентира се върху разпоредбата на чл. 101, ал. 2 от Наредбата за държавни имоти, предвиждаща, че върху държавни недвижими имоти може да се отстъпва право на безвъзмездно ползуване само със съгласието на министъра на финансите или на овластено от него лице.

С оглед изложеното ответникът счита, че процесното помещение не е предоставено за ползване по надлежен ред, нито впоследствие фигурира съглашение или документ удостоверяващ валидни правоотношения уреждащи правомерното стопанисване на имота от страна на ТД "Х.А.".

Относно доводите на ищеца, свързани с правната уредба на чл. 2, ал. 4 от ЗДС, ответникът излага, че според действащата редакция на разпоредбата към 1996 3 г. - времето на влизане в сила на този закон е регламентирано, че „Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на фондациите, дори ако държавата е била единствен притежател на вложеното в тях имущество. Правото на собственост върху имоти и вещи, включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество, се упражнява по установения за тези дружества ред.“ Нито в преписките съдържащи се в Областна администрация гр. Варна, нито в проведената кореспонденция предхождаща настоящото дело между ведомството и сдружението, нито с настоящата искова молба се ангажират доказателства в насока тогавашното ТД "Х.А.", съществувало към 1996 г., да е представлявало юридическо лице с правноорганизационна форма на фондация, която от своя страна се учредява с акт за дарение или със завещание, в които се посочват целта и имуществото й. Във връзка с изложеното, вместо съдебно Решение № 1/08.05.1991 г. на Варненски окръжен съд, фирмено отделение описано като приложение към настоящата искова молба е представено от ищеца друго Решение № 153/15.05.2017 г. на Варненски окръжен съд, което касае единствено вписването на промяна в обстоятелствата относно представителството на дружеството. От своя страна Решение от 04.05.1991 г. на Варненски окръжен съд, фирмено отделение по фирмено дело № 1863/1991 г., е постановено в производство образувано по молба на управителния съвет на ТД "Х.А." по чл. 134 и сл. от ЗЛС.

Чрез същото ТД "Х.А." се вписва в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като сдружение. Ответникът счита, че стопанисването и ползването на самостоятелния обект от сградата, находяща се район „Аспарухово“, „Дружба“, бл.

19а, вх. А, ет. 1 от страна на ищеца представлява неправомерно поведение и заявените претенции за собственически права върху имота не почиват на никакви законови основания.

Оспорват се и твърденията за изтекла в полза на ищцовата страна придобивна давност, поради упражняване на фактическа власт върху целия имот също за периода посочен в исковата молба . Ответникът се позовава на чл.86 от ЗС, който в различните му редакции регламентира, че не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост (в периода от 1951 г. до 1990 г.) и вещ, която е държавна или общинска собственост (в периода от 1990 г. до 1996 г.), като счита, че не следва да се пренебрегват и измененията в установения мораториум в § 1 (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г.) от ПЗР към Закона за допълнение на Закона за собствеността: „Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.“ . От друга страна - правото на собственост не се погасява по давност. С Решение № 3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело № 16 от 2021 г., с което се обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.), е с действие за напред, поради което не може да се приеме, че изискуемият десетгодишен давностен срок за упражняване на владение върху процесния самостоятелен обект в сграда е изтекъл към датата на предявяване на иска.