Решение № 260386 от 17.06.2021, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 340/2021
- Вид
- Решение № 260386
- Подписан
- 17.06.2021
- В сила
- 10.08.2021
- Състав
- ЕЛИСАВЕТА ГЕОРГИЕВА ДЕЯНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13 ал. 2 и ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13 ал. 2 и ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13 ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2 ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3 ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 290 · Търговски закон
- чл. 291 · Търговски закон
- чл. 293 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№ ............... гр. Кюстендил, 17.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на втори юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 340 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от „Кредитреформ България“ ЕООД против Д.Т.И..
В исковата молба се твърди, че на 12.02.2016г. между ответника и „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“, бил сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Сключването на договора ставало съобразно подробно посочена в молбата процедура при спазване на относимото законодателство досежно договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Кредитът бил отпуснат за сумата от 200.00 лв., за срок от 30 дни и с падежна дата 13.03.2016 г. Усвояването на паричния ресурс станало чрез паричен превод посредством „Изипей“АД на
12.02.2016г. Към датата на падежа ответникът е следвало да заплати дължимата сума от 200,00 лв.
С настъпването на падежа И. не погасила дължимите към кредитора суми и изпаднала в забава, поради което и съгласно клаузите на Общите условия започнала да й се начислява наказателна лихва. Били изпратени до ответника напомнителни писма с информация относно актуалния размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва и разноски.
На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД прехвърлило на ищцовото дружество посредством Договор за прехвърляне №BGF-2018-033/23.11.2018г. вземанията по процесния договор за кредит в размер на 505,80 лв., от които: 200,00 лв. главница; 275,80 лв. наказателна лихва и 30,00 лв. разноски за изпратени до длъжника напомнителни писма. Вземанията били подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за цесия.
Ищцовото дружество, надлежно упълномощено от цедента, изпратило на кредитополучателя уведомление за извършената цесия, като пратката останала непотърсена. Поради това, за нуждите на уведомяване на длъжника за станалото прехвърляне на процесното вземане, препис от уведомлението бил приложен към исковата молба, с която да му бъде връчено.
Предвид горното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди Д.Т.И., с адрес: *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата от 200,00 лв., представляваща главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба (22.02.2021 г.) до окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност се иска да бъде осъдена Д.Т.И., с адрес: *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата от 200,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба (22.02.2021 г.) до окончателното изплащане на вземането като получена без правно основание – по чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
Претендират се сторените в производството разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на отговор.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, като ответната страна се явява лично, не оспорва иска и обстоятелствата, на които същият се основава.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено заверено копие от Договор за кредит № **********/12.02.2016г., от който е установимо, че между ответницата и „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“, възникнала договорна обвързаност, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Приложени са и Общи условия към договора за кредит.
От приобщената разписка за извършено плащане по сметката на ответника, се установява извършен превод за сума в размер на 200,00 лв.
Липсва спор, че посочената сума е усвоена именно чрез извършения банков превод по сметката на ответната страна.
Няма данни за връщане на сумите по приетите правила в договора, а и изобщо.
По силата на Договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно с Приложение № 1 към същия, „4финанс“ ЕООД прехвърлило на ищеца процесното вземане в общ размер на 505,80 лв.
Видно от пълномощно с нот.заверка рег. №19763/23.11.2018 г. цедентът упълномощил цесионера да уведоми кредитополучателя за извършената цесия, но изпратеното в този см. уведомление било върнато като „непотърсено“. Препис от уведомлението е приложен и към исковата молба, с молба да й бъде връчено с нея.
Представено е и Потвърждение по см. на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, заради което не следва да се обсъждат подробно.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Досежно формата и начина на сключване на договора приложими са нормите на ЗПФУР. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗПФУР
„договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ (за какъвто се твърди, че е сключен от цедента с ответника), е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от ЗП, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (чл. 18 ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления – ЗЕДЕП (сега – ЗЕДЕУУ).
Тези правила, приведени към настоящия случай, намират своето обективно проявление – ищецът е представил заверено копие от договор за кредит № **********/12.02.2016г., Общи условия на договора за кредит и разписка за извършено плащане по сметката на ответника на сума в размер на 200,00. Липсва спор, че сумата е усвоена чрез извършения банков превод по сметката на ответната страна.
Така, приложените документи, доколкото са годни доказателствени средства, установяват валидното сключване на договор за кредит по реда на чл. 6 от ЗПФУР и предаването на договорената сума от кредитодателя, в чиито права е встъпил ищецът, придобивайки посочените вземания по силата на договор за цесия от 23.11.2018 г.
Както бе посочено вече, страните са сключили договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние, използвайки изключително средство за комуникация от разстояние – интернет страница на доставчика.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от ЗЕДЕУУ, „електронен документ“ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Според чл.
2 ал. 1 от ЗЕДЕУУ
„електронно изявление“ е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, според който за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено представеният върху хартиен носител договор обективира електронен документ, тъй като той съдържа електронно изявление
/каквото е изпълнението на протокола на уеб сайта чрез попълване на електронни формуляри/, запазено в архивните файлове в базата данни на съответния сървър на доставчика, с възможност за неговото възпроизвеждане, т.е. визуализира електронен документ.
Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис – част от електронните изявления са свързани и с установяване на авторството на документа, като съдържат информация за самоличността на лицето, от което изхождат изявленията - съгласно чл. 3 т. 10 от Р/ЕС № 910/14г. - три имена на ответника, адрес, телефон, ЕГН, сметка и други.
Законодателят придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, което е закрепено изрично в чл. 13 ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ /какъвто е процесният/, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението, съгл. чл. 180 ГПК, а в случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се разпределя съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В тази насока се е установила последователната актуална съдебна практика на ВКС.
Представеното хартиено копие на договора не е оспорвано изобщо, вкл. и досежно неговата автентичност. Напротив, в съдебно заседание, ответната страна признава обстоятелствата, на които се основава претенцията и изложените в тази насока в исковата молба такива, като не оспорва същите.
На посочения от ищеца сайт - www.vivus.bg на доставчика “4финанс“ ЕООД, гр. София, са предоставени приложимите общи условия, преддоговорна информация и проект за договор, като от първите е видно, че е спазено изискването на чл. 10 ал. 1 от ЗПФУР, както и на чл. 18 ал. 1 т. 1 от ЗПФУР. Страницата е активна, общодостъпна и позволява извършването на информативна справка от всяко лице. Електронната система за кандидатстване и сключване на договори от разстояние на vivus.bg, съдържа алгоритъм, който е и описан в общите условия, и съдържа задължителна възможност за изрично съгласие на всеки етап от регистрацията, запознаването с условията, приемането им и сключването на договора от разстояние, който изключва преминаването към всяка следваща фаза /от отправянето на поканата, отправянето на предложението, приемането му, приемането на ОУ, предоставянето на преддоговорната информация и т.н., до сключването на договора/ без даване на съответното съгласие в предходната и съответно - приключването на процедурата по сключване на договора без полагането на обикновен електронен подпис съгласно чл. 1.8 от ОУ на всяка страница чрез натискане на бутон „подпиши“.
При доставчика се генерира подписаното (по см. на чл.
13 ал. 4 от
ЗЕДЕУУ) крайно електронно изявление, от което биха могли да произтекат права и задължения, каквото в случая е договорът за кредит.
Видно е, че ответникът е предоставил всички изискуеми данни – три имена, ЕГН, адрес, телефон, имейл и банкова сметка, ***, разпространена надлежно по реда на чл.
290 и чл. 291 от ТЗ, отправил му е предложение за сключване на договор и такова е последвало в предписаната от закона форма. Следователно, при спазването на изискванията на чл. 18 ал. 1 от ЗПФУР и при наличието на предпоставките на чл. 13 ал. 4 от ЗЕДЕУУ следва да се приеме, че представеният по делото електронен документ – договор за кредит, възпроизведен на хартиен носител, е саморъчно подписан документ и се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл.
Разпечатката съдържа 53 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/848cbbf7-5ee1-4d20-8937-ae5305be8689