Акт от 05.05.2010, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Решение № 280

Номер

280

Година

18.10.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.16

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Кирил Митков Димов

Ангел Фебов Павлов

Прокурор: като разгледа докладваното от

Веселина Атанасова Кашикова

Въззивно гражданско дело номер

20115100500235 по описа за

2011 година

С решение 51/04.05.2011 година, постановено по Г.дело № 1904/2010 година, Кърджалийският районен съд осъдил Р. Г. К., Р. Д. В. и С. Д. В., и тримата от Г. К. да отстъпят собствеността на Н. В. В. от Г. К. и му предадат владението на1/2 идеална част от гараж, представляващ едноетажна постройка към източната част на къщата със застроена площ от 35.32 кв.м. при граници : изток- дворно място към У. „Г. Ч.”, запад- приземен етаж на жилищната сграда, юг- дворно място към У. „ Р." , посторен в дворното място в Г. К., разположено в УПИ ІV-635, кв. 27 по плана на Г. К. от 1992 год., цялото от 343 кв.м., при граници на дворното място: север - УПИ III -634, изток- У. „Г. Ч.”, юг - У. „Р.”, запад УПИ У-631; отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 198, рег. № 3627 , дело № 176 от 2006 год. на нотариус № 251 Д.Г. в частта му, легитимираща Р. Г. К., Р. Д. В. и С. Д. В. от Г. К. като собственици на целия гараж до 1/2 идеална част от процесния гараж. С решението е признато за недоказано оспорването истиността на молба-декларация от 26.11.2004г. Последните трима са осъдени да заплатят на Н. В. В. направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от Р. Г. К., Р. Д. В. и С. Д. В. от Г. К. чрез представител по пълномощие, с която оспорват решението в частта му, с която са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на 1/2 ид.част от процесния гараж и е отменен нотариалния им акт за собственост на 1/2 ид. част, както и относно осъждането им да заплатят на въззиваемия направените по делото разноски. Решението се обжалва като неправилно – незаконосъобразно и необосновано. От събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно - техническа експертиза се установило, че в съсобственото на страните дворно място има изградени два гаража: единият - изграден на два етапа като пристройка към източната част на жилищната сграда; деклариран през 1998 год. от Д. В. В. и първата ответница по делото Р. Г. К., а сега от наследниците на Д. В. В. - вторият и третият от ответниците по делото, които заплащали и заплащат данъците за него и за който гараж през 2006 год. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост, издаден от нотариус рег. № 251 Д.Г.. За изграждането на този гараж през 1986 год. ОбНС на СС- К. съставил на Д. В. В. акт № 43 за установяване на административно нарушение. За този именно гараж, след разширението му, Д. В. В. подал декларация съгласно параграф 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ от 1998 год. и получил становище изх. № 1394 от 21.06.1999 год. на гл. архитект на Община Г. К. , а именно че извършеното строителство е узаконимо, след представяне на необходимите за узаконяването му проекти. Вторият гараж, собственост на Н. В. В., за който гараж нямало спор по делото относно собствеността му, бил изграден в приземния етаж и заемащ източната част на пристройката с площ от 18,3 кв.м. Този гараж се ползвал от Н. В. В.. Последният се снабдил с НА № 106, том II, рег. № 2754, дело № 346/2005 год. от 15.04.2005 год. за гаража и го декларирал като съсобствен между него и съпругата му О.А.А..Първоинстанционният съд не обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като обсъдил само гласните доказателства, давайки вяра само на едната група от свидетелите. Позовал се на молба – декларация, безспорно подписана от покойния Д. В. В. на 26.11.2004 год. Не обсъдил наведените от ответниците доводи, че декларацията не е ползвана, т.е. не е постъпила при адресата - Кмета на Община Г. К., както и обстоятелството, че е изготвена след развода на Д. В. и Р. К. с оглед на последваща, след приключване на бракоразводното дело, съдебна делба. Съдът не обсъдил довода на ответниците, че през 1998 год. именно Д. В. В. демонстрирал пред обществото отношението си на собственик като декларирал и заплащал данъци за процесния гараж. Именно Д. В. В. подал декларация за узаконяването на гаража пред главния архитект на Община Г. К.. Последващото подписване на молба - декларация, която не е подадена, т.е. не е ползвана, не можело в никакъв случай да се приеме, като признание от страна на Д. В., че процесният гараж е съсобствен между него и брат му Н. В..По изложените съображения жалбодателите молят въззивния съд да отмени решението на Кърджалийския районен съд в обжалваната му част и постанови решение по съществото на спора, с което отхвърли предявения осъдителен иск за собственост, като им присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание въззивниците лично и чрез представител по пълномощие поддържат въззивната жалба по изложените в същата съображения.

Ответникът, чрез свой представител по пълномощие в съдебно заседание и в отговор по чл. 263 ГПК, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който ищецът Н. В. В., въззиваем в настоящото производство, иска да бъдат осъдени въззивниците Р. Г. К., Р. Д. В. и С. Д. В. да му отстъпят собствеността и предадат владението на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от гараж, представляващ едноетажнÓ постройка към източната част на къщата със застроена площ от 35.32 кв.м. при граници: изток- дворно място към У. „Г. Ч.”, запад- приземен етаж на жилищната сграда, юг- дворно място към У. „ Р." , посторен в дворното място в Г. К., разположено в УПИ ІV-635, кв. 27 по плана на Г. К. от 1992 год., цялото от 343 кв.м., при граници на дворното място: север - УПИ III -634, изток- У. „Г. Ч.”, юг - У. „Р.”, запад УПИ У-631; както и прави искане да се отмени констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 198, рег. № 3627 , дело № 176 от 2006 год. на нотариус № 251 Д.Г. в частта му, легитимираща Р. Г. К., Р. Д. В. и С. Д. В. от Г. К. като собственици на целия гараж до 1/2 идеална част от процесния гараж.

От събраните от първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Първоначално в УПИ ІV-635 в кв.27 по плана на Г.К. с нов идентификатор *** имало изградена през 1962 година двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 397/21.03.1975г., том І, дело № 622/1975г. на нотариус при Кърджалийския районен съд, В. К. В. продал на сина си Н. В. В. втория етаж от собствената си масивна жилищна сграда на два и половина етажа, цялата застроена върху парцел ХІ, кв. 130 по плана на Г. К., представляващ едно самостоятелно жилище от три стаи и салон, ведно с 1/2идеална част от общите стълбища, 1/2идеална част от избените помещения от приземния етаж , както и 1/2идеална част от дворното място - парцел XI в кв. 130 по плана на Г.К., целия от 343 кв.м., при граници на парцела: У. "К.", У."Р.", И.С. и Д.К.Д.

Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 122/28.11.1985г., том І, дело 196/1985г. на нотариус при Кърджалийския районен съд, В.К. В. и Р.Н. В. продали на сина си Д. В. В. първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м, представляващ самостоятелно жилище, ведно с 1/2идеална част от парцел IV с пл.сн. № 635 в кв. 27, целия състоящ се от 343 кв.м. , при граници: У. "К." , У."Р.", И. С. и Д.К.Д. От заверен препис от решение от 09.01.2004 година, постановено по Г.дело № 238/2003г. по описа на Кърджалийския районен съд, се установява, че Д. В. В. и въззивницата Р. Г. К. сключили граждански брак на 11.05.1985г., който бил прекратен с посоченото решение, влязло в сила на 04.08.2004 година. Видно от заверен препис от удостоверение за наследници № 645/31.05.2005 г., изд. от Община К., Д. В. В. починал на 10.05.2005 година, като оставил за наследници Р. Д. В.-дъщеря и С. Д. В.-син, настоящи въззивници.

Не се спори от страните по делото, че първоначално към жилищната сграда в източната й част имало изграден навес, който именно бил преустроен в процесния гараж.

Във връзка с преустройството, установява се по делото, че от ОбНС на СС-К., на посочения в акта за нарушител Д. В. Д. бил съставен акт № 48/20.08.1986 г. за установяване на административно нарушение, за това, че построил гараж без одобрени архитектурни книжа и разрешение за строеж в кв. 27, пар. ІV-635 върху 15 кв. метра с височина 2.00метра. Със становище по декларация съгласно параграф 27 ал.1 ПЗРЗИД на ЗУТ изх. № 1394/21.06. /година не се чете/ на гл.архитект при Община К., Д. В. Д. бил уведомен, че извършеното строителство е узаконимо. Указано му е, че в срок до 30.06.1999г. следвало да представи необходимите проекти за узаконяване.

Установява се по делото, че съсобствениците на дворното място Н. В. В. и Д. В. В. извършили пристрояване и надстрояване на съществуващата жилищна сграда, като съгласно договор за групов строеж от 1987г. и разрешение за строеж № 467/28.12.1987г., за Д. В. В. е първи етаж и 1/2 от призем, а за Н. В. В. – втори етаж и тавански етаж. В тази връзка, от гласни доказателства по делото, които ще бъдат обсъдени по-долу, се установява, че по време на това преустройство на жилищната сграда, двамата братя постигнали споразумение, съгласно което Н. В. Д. изградил за себе си гараж в приземната постройка, за който се снабдил с нотариален акт за собственост /НА № 106, том ІІ, рег. № 2754, дело № 346/15.04.2005 година/, като преустроеният през 1986 г. от Д. В. В. навес към източната страна на къщата в гараж, оставал за него, като през 1997г. го разширил до сегашните му размери от 35.32 кв.м.

Установява се, че в данъчна декларация, подадена на 26.05.1998г. от Д. В. В., е деклариран гараж, построен през 1998г., като съсобствен между него и съпругата му Р. Г. В..

С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 198/04.05.2006г., том I, рег. № 3627, дело №176/2006г. на нотариус №251 Д.Г., съставен на 04.05.2006г. въз основа на документи, Р. Г. К. била призната за собственик на 1/2идеална част , Р. Д. В. за собственик на 1/4 идеална част и С. Д. В. за собственик на 1/4 идеална част от следния недвижим имот:1/2идеална част от дворно място , разположено в УПИ 1У-635, кв.27 по плана на Г.К., цялото с площ 343 кв.м., при граници: север- УПИ Ш-634, изток - У."Г. Ч.", юг - "Р.", запад УПИ V-631 , ведно с първи жилищен етаж от застроената в него двуфамилна жилищна сграда с висок призем, представляващ обособено самостоятелно жилище със застроена площ от 145,07 кв.м., при граници: долу - приземен етаж, горе - втори жилищен етаж, собственост на Н. В. В.; приземен етаж, представляващ еднопространствено складово помещение със светла площ 20,74 кв. м. , при граници: юг - дворно място към У. "Р.", север - приземен етаж на Н. В. К., горе - първи жилищен етаж и гараж, представляващ едноетажна пристройка към източната част от къщата със застроена площ 35,32 кв.м. , при граници : изток- дворно място към У. "Г. Ч.", запад - приземен етаж на жилищна сграда, юг - дворно място към У. "Р.".

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че в съсобствения на страните имот – УПИ ІV-635, кв. 27 по плана на Г. К., с адм. адрес У. „Г. Ч.” № 29 има изградени жилищна сграда на два етажа с висок призем и едноетажна пристройка за гараж от източната страна на жилищната сграда. Последната е строена на два етапа, ясно видими на място. Пристройката е еднопространствена, с възможност за подхождане на автомобили само от юг, откъдето нивото на пода на гаража е равно на нивото на тротоара на У. „Р.”. В жилищната сграда има още един гараж, намиращ се в приземния етаж и заемащ източната част на пристройката, с площ 18.3 кв.метра.