Решение № 604 от 17.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. Бургас, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100500782 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следно :

Производството е по чл.17, ал.5 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Подадена е въззивна жалба от М. М. П., ЕГН ********** с адрес: гр.*** общ.*** обл.*** бул.*** № ** ап.*, чрез процесуален представител адв.

Радостин Станчев, срещу решение № 77/03.04.2023 год. по гр.д.№ 58/2023 год. по описа на Карнобатския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на М. М. П., ЕГН ********** с адрес: гр.*** общ.*** обл.*** бул.*** № ** ап.* за издаване на заповед за защита по чл.5 от ЗЗДН срещу Д. Г. П., ЕГН **********, гп. *** общ.*** обл.*** ул. "***" № **, като неоснователна и е осъдена М. М. П., ЕГН ********** с адрес: гр.*** общ.*** обл.*** бул.*** № ** ап.* да заплати държавна такса по сметката на КбРС в размер на 25 лева, както и сумата от 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Осъдена е М. М. П., ЕГН ********** с адрес: гр.*** общ.*** обл.*** бул.*** № ** ап.* да заплати на Д. Г. П., ЕГН **********, 1 гп. *** общ.*** обл.*** ул. "***" № ** разноски по делото в размер на 600 лв.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение. Сочи се, че при обсъждане на свидетелските показания на пълнолетните **** на страните не е отчетена тяхната икономическата зависимост от ***та, като са пренебрегнати доказателствата ангажирани от молителката в подкрепа на твърденията й за осъществено спрямо нея домашно насилие. Сочи се, че е нелогично приетото от съда, че тя сама и без принуда е напуснала първо семейното жилище и след това жилището на *** им, закупено от двамата родители. Твърди се, че отнемането на телефона и автомобила на молителката от ответника не е израз на нейната воля, а е резултат от психическото насилие, което ответникът е осъществил и продължава да осъществява спрямо нея. Позовава се на подаден сигнал до полицията на 23.01.2023 год., в който е съобщила за отправяни спрямо нея заплахи по телефона и по програмите за комуникация. Твърди се доказаност и основателност на претенциите за защита от домашно насилие. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на подадената молба.

В дадения срок е постъпил отговор от Д. Г. П., чрез процесуален представител адв.Минка Колева. Изложени са съображения за обоснованост и правилност на обжалваното решение. Сочи се, че съдът е обосновал изводите си за неоснователност на молбата след анализ на всички доказателства събрани по делото, включително свидетелските показания на децата на страните, които имат преки впечатления от отношенията между родителите.

Сочи се, че подадената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е непълна, не описва конкретен акт на домашно насилие и не може да послужи като доказателство за извършено такова от страна на ответника. Твърди се, че липсва обуславяща икономическа зависимост на децата от ***та, тъй като те са пълнолетни и се издържат сами, като им помагат и двамата родители.

Отречено е и твърдението за осъществявано насилие спрямо молителката след подаване на молбата до съда, като се сочи, че двамата от 26.12.2022 год. не живеят заедно, и предвид издадената заповед за незабавна защита, не поддържат никакви контакти. Направено е искане обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

2

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лицеупълномощен процесуален представител и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Карнобатският районен съд се е произнесъл по молба за защита от домашно насилие по чл.3 и сл. от Закона за защита от домашното насилие, подадена от ****а срещу ****.

Районният съд е сезиран с м о л б а подадена от М. М. П., ЕГН ********** от гр. *** срещу нейния **** Д. Г. П., ЕГН **********, о т гр.

***, за издаване на заповед за защита и постановяване на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН. В молбата си и уточнението към нея молителката сочи, че с ответника са съпрузи от 25 години, като дълго време са живели добре и в разбирателство. От брака им са родени деца - към момента пълнолетни, като големият *** Г. живее в собствено жилище в гр. ***, а малкият Д. – заедно с родителите си в семейното жилище в гр. ***. Твърди, че първият инцидент между нея и ответника настъпил на 24.12.2022 год. в семейното жилище в гр. ***. Поради неоснователна ревност, ****ът на молителката я обвинил във връзка с друг мъж и че си пише с него по телефона, след което я прогонил от семейното жилище. След като се прибрал вкъщи, ответникът започнал да крещи и да обижда молителката, отправил й обвинения, че му изневерява с друг мъж, които тя отрекла, но той я изготил от жилището. Към този момент в жилището бил малкият им *** Д., който откарал молителката с кола до дома на големия *** Г., само с една чанта.

Твърди, че Коледа и Нова година прекарала при приятелка. Правела опити да говори с ответника, за да оправят отношенията си, но той отказвал. Твърди, че прогонването й от семейното жилище точно на празника – Коледа било предварително замислено от ****а й, който имал връзка с друга жена. На 10.01.2023 год. в жилището на Г. дошли ****ът й Д. и малкият ***-носещ същото име Д.. Молителката твърди, че още при влизането в жилището ****ът й се нахвърлил срещу нея с думите „Боклук мръсен още ли си тук, махай се от жилището защото ще те пребия, *** ти мръсна да е.а.“ След тези и други заплахи и псувни, ответникът посегнал да удари молителката в областта на лицето, но тя се обърнала и понесла силен удар в областта на рамото, след което загубила равновесие и паднала на леглото. Тогава тя искала да се обади на тел 112, но ответникът взел телефона и повече не го върнал. Тъй като останала без телефон не могла веднага да потърси помощ от 3 полицията, а на другия ден -11.01.2023 год. отишла в полицията, като там и казали да подаде молба в съда за защита от домашно насилие. На следващия ден ответникът сменил бравата в жилището на Г., взел й всички ключове, включително от колата, като не и позволил да си вземе дори личните вещи от семейното жилище. Молителката изразява съмнение, че ответникът я следи, като заявява, че се страхува за живота и здравето си, като към момента живее при приятелка. Към молбата и уточнението са приложени изискуемите декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН .

Ответникът с отговора си и становището след уточнението твърди, че изложеното в молбата, уточнението и декларациите е невярно. Сочи, че той и молителката са разделени, като им предстои бракоразводен процес и единствената цал на поисканата защита по ЗЗДН е да бъде дискредитиран.

Твърди, че раздялата между тях е настъпила само и единствено поради поведението на молителката и поддържана от нея извънбрачна връзка, като напускането на семейното жилище по време на коледните празници е по нейно желание, без прояви на каквото и да било насилие от негова страна.

Ответникът сочи, че преди коледните празници единият от ****те им му казал, че видял чатове на *** си с друг мъж, като я видял да се качва и в колата на мъжа. Ответникът разговарял със ****ата си по темата, но тя отрекла да има такава връзка. През коледните празници молителката постоянно си пишела по телефона с някого. Ответникът я помолил да спре, но тя отказала - казала му , че си пише с приятелка. Ответникът поискал да види с кого си пише и видял, че чатът не бил с приятелка. Както за него, така и за децата било ясно, че тя поддържа извънбрачна връзка с друг мъж и те знаели кой е той, но тя продължила да отрича, като заявила на него и децата, че са луди. Молителката през цялото време се държала провокативно и последвало скарване, като ответникът я помолил да реши с кого иска да продължи живота си, но отрича да я е удрял, заплашвал и да я е гонил от жилището. Заявил й, че докато не реши с кого иска да бъде, не иска да я вижда, след което тя по свое желание решила да отиде при *** им Г.. **** им Д. я откарал до там. След това, когато имала нужда от свои вещи, поръчвала на децата и те и ги носели.

След празниците ответникът провел разговор с молителката в дома на *** им Г. в негово присъствие, и тъй като в поведението на молителката нямало промяна, Г. й казал до 10 дни или да преустанови извънбрачната си връзка или да напусне жилището му. Два дни след това /на 10.01.2023 год./ 4 ответникът и **** на страните Д. отишли заедно в жилището на Г. за да разговарят с молителката. В момента в който отишли там, партньорът на молителката и звъннал по телефона, като станало ясно, че тази връзка продължава. Ответникът останал огорчен и си тръгнал, като предупредил молителката, че при това положение Г. иска тя да напусне жилището му и, че ще смени бравата. На другия ден тя напуснала жилището на Г., и от тогава ответникът не е имал контакт с нея. Твърди, че действията на молителката целят да го злепоставят в обществото, прикривайки собствените й брачни провинения, че в случая се касае за уреждане на семейни проблеми, които не са свързани с насилие. Отрича някога да е обиждал, удрял или гонил молителката, а поставеното от него условие – молителката да избере с кого иска да продължи живота си, не следва да се тълкува като заплаха, тъй като бракът би следвало да се крепи на взаимно уважение и доверие, каквото не получава от молителката и вече не изпитва към нея. Направено е искане за отхвърляне на молбата и за присъждане на съдебните разноски.

Молителката попада в кръга на потенциално защитените лица по чл.3 от ЗЗДН, като молбата е подадена в срока по чл.10 от ЗЗДН, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Освен приложените към молбата и уточнението декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката не е ангажирала други доказателства в подкрепа на твърденията си за осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на ****а й. Попозаването й на жалба подадена от нея в полицията на 23.01.2023 год. – т.е. след подаване на молбата по ЗЗДН, за оказан спрямо нея психически тормоз от ответника по телефона, не сочи конкретика относно негови актове обосноваващи твърдението за психически тормоз, като не доказва и извършване на такива действия от негова страна. Тази жалба следва да се цени единствено като изявление на страната.

По искане на ответника по делото са разпитани като свидетели двамата **** на страните – Г. на 24 години и Д. на 20 години.

Съдът не споделя възраженията изложени във въззивната жалба относно заинтересованост на свидетелите в полза на ответника, поради икономическа зависимост от него, която да е основание за изключване на техните показания от доказателствата по делото. Преди всичко по делото не се установи да е 5 налице икономическа зависимост на свидетелите или тя да е само от страна на ***та. От друга страна, евентуалната заинтересованост на свидетелите се преценява на базата на всички други обстоятелства по делото.

Заинтересоваността на ****те на страните следва да се приеме в еднаква степен по отношение на интересите и на двамата родители, доколкото в случая не са налице данни за драстично влошени и прекъснати отношения между децата на страните и тяхната ***. Не са установени по делото обстоятелства, които да поставят под съмнение достоверността на соченото от свидетелите. Децата на страните имат актуални и непосредствени възприятия от семейния живот и отношенията между родителите, сочените от свидетелите обстоятелства са непротиворечиви и взаимно се допълват, а също – почиват на лични впечатления при личното присъствие на свидетелите по време на контактите между родителите на сочените от молителката дати, на които се твърди, че е осъществено домашно насилие от страна на ****а спрямо ****ата. Свидетелските показания на ****те на страните не се опровергават от никакви други доказателства по делото. Ето защо съдът цени свидетелските показания на пълнолетните **** на страните, почиващи на личните им впечатления, като достоверни относно релевантните за делото факти и обстоятелства, а като е взел предвид тези показания при разрешаване на спора, районният съд не е допуснал твърдяното във въззивната жалба нарушение на закона.