Решение № 427 от 12.10.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Плевен, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Н. В. Д. като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20264400500596 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 73/03.04.2026г. по гр.д. № 996/2025г. на РС гр. Левски /ЛРС/ съдът е прогласил за нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.11, т.9 и чл.10, ал.1 ЗПК, вр. чл.21 ЗПК, във вр. с чл.22 ЗПК Договор за потребителски кредит № OL00083784 от 31.08.2023г., сключен между „Кредито“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.

Ч.В., представлявано от управителя Р.Н.Т. и С. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул. С..

Със същото решение ЛРС е осъдил „Кредито“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. Ч.В., представлявано от управителя Р.Н.Т. да заплати на С. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул.

Светлин № 27, вх. Г, ет. 5, ап. 14 на основание чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД сумата от 61,35 евро, равностойност на 119,99лв., получена без основание по Договор за потребителски кредит № OL00083784 от 31.08.2023г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил „Кредито“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. Ч.В., представлявано от управителя Р.Н.Т., да заплати по сметка на РС-Левски сумата от 51,13 евро (100,00лв.) държавна такса и възнаграждение за назначената ССЕ в размер на 153,39 евро (300,00лв.).

1

Съдът осъдил „Кредито“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ч.В., представлявано от управителя Р.Н.Т. да заплати на адвокат Й. В. М. сумата 255,65 евро (500,00лв.), представляваща адвокатско възнаграждение по сметка BG08STSA 93000012552037, BIC: STSA BGSF.

Недоволни от решението са останали от ответното „КРЕДИТО“ ООД с ЕИК ***, които чрез адв. П. А. от САК го обжалват в Частта, в която е уважен предявеният срещу Дружеството осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата от 61,35 евро, представляваща недължимо платена сума по индивидуален Договор за потребителски кредит № OL00083784 от 31.08.2023г., сключен между страните, ведно със законната лихва.

Въззивното Дружество считат, че Районен съд гр.Левски е уважил предявения осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД, т.к. не е съобразил събраните по делото доказателства, от които по безспорен начин се установява, че процесната сума е възстановена от ищцата преди постановяване на съдебния акт. Твърдят, че по делото е представена и е приета разписка за извършено плащане № 2000000531498969/07.01. 2026г., от която е видно, че чрез платформата на платежен оператор „Изи Пей“АД е извършен паричен превод в полза на ищцата пред ЛРС за надвнесени суми по няколко Договора за кредит между страните, включително и по процесния Договор.

Навеждат доводи с въззивната жалба, че е неправилен изводът на ЛРС, че не е доказано връщането на сумата поради обстоятелството, че плащането обхваща повече от един Договор, тъй като въпросното доказателство удостоверява извършването на плащането, а разпределението на сумите между отделните Договори е въпрос от фактическо и счетоводно естество, което съдът е следвало да установи служебно, чрез даване на указания или чрез възлагане на допълнителна експертиза на вещото лице.

Съображенията на въззивното Дружество се основават и на това, че с уважаването на иска по чл.55 от ЗЗД е направен неправилен извод за наличие на неоснователно обогатяване, след като процесната сума вече е била възстановена на ищцата по делото пред ЛРС.

Молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ЛРС и да постанови решение, с което да отхвърли предявения осъдителен иск като изцяло неоснователен, доколкото процесното вземане и погасено чрез извършено плащане още преди постановяване на съдебният акт.

Молят съда, след отмяна на решението, да извърши ново разпределение на разноските, съобразно действителният изход на делото, при стриктно приложение на чл.78 от ГПК, като отмени присъдените в полза на ищцовата страна разноски по съразмерност.

Молят и за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, както и за адвокатско възнаграждение, за което е представен Договор за правна помощ. Направено е възражение за прекомерност на 2 адвокатското възнаграждение на другата страна, което не може да се обсъжда поради оказване на безплатна правна помощ на ищцата и искане по чл.38 ЗАдв от адвоката на ищцата.

Въззиваемата и ищец по делото пред ЛРС С. Д. П. с ЕГН **********, чрез адв.Й. М. от ПлАК депозира отговор на въззивната жалба, в който се изразява становище, че оспорва заявеното от жалбоподателя, че предявеният осъдителен иск е неоснователен и сумите са възстановени, тъй като от събраните доказателства не се установява кредиторът да е възстановил сумата по предявения иск. Навеждат доводи, че от представеното от жалбоподателя платежно нареждане за сума в общ размер от 361,84 евро не се установява каква е сумата, възстановена по процесният договор, тъй като в основанието за плащане са изброени номера на договори между страните, по които са възстановени суми, но без да се конкретизира каква е сумата, платена по всеки един от тях.

С отговора се възразява и срещу твърдението на жалбоподателя, че е платил в хода на производството и искането да се отхвърли осъдителният иск поради плащане.

Молят въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение на ЛРС. Отправено е искане на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв съдът да присъди на адв.Й. М. дължимото възнаграждение за адвокатска защита. Представен е и Списък за разноските по чл.80 от ГПК – л.27 от делото. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК и е частично основателна.

Решението по установителния иск е влязло в сила като необжалвано.

По отношение на осъдителния иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд приел, че претенцията следва да се уважи, както е предявена. Тази сума е била платена при начална липса на основание и затова следва да бъде осъден ответникът да я възстанови на ищцата. След като Договорът се явява нищожен, съдът достигнал до извода, че по него не се дължи изпълнение от потребителя, а платеното се явява недължимо и подлежи на връщане. Поради недействителността на договора, търсената от ищцата сума, която е заплатила на ответника в размер 61,35 евро, равностойност на 119,99 лв., получена от ответника без основание, следва да бъде върната на 3 основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Тези изводи не се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.

Видно от депозираният пред ЛРС отговор от „Кредито“ООД и представената пред съда разписка за извършено плащане № 2000000531498969 от 07.01.2026г. – л.36 от делото пред ЛРС, кредиторът е върнал надвнесени суми на длъжника С. Детелишнова П. по 6 /шест/ броя договори, сключени между страните, като в описание на плащането е записано: „надвнесени суми по д-ри 83784, 85379, 98786, 96122, 94021, 88464“.

По време на разглеждане на делото /исковата молба е подадена на 28.11.2025г. – от л.2 до л.5 от делото пред ЛРС, а решението е постановено на 03.04.2026 година/ - на 07.01.2026г. в полза на С. Д. П. е преведена сума в размер на 362,38 евро от „Кредито“ ЕООД и с основание на превода:

„надвнесени суми по д-ри 83784, 85379, 98786, 86122, 948021, 88464“, както е описано и по-горе.

Видно от представеният Договор за кредит №

OL00083784 от 31.08.2023 г. – от л. 10 до л. 24 от делото пред ЛРС, същият отговаря на един от цитираните номера на договори, по които са надвнесени суми и за които има връщане, съгласно направеният на 07.01.2026г. паричен превод от кредитора към длъжника и представеното на л.36 от делото на ЛРС писмено доказателство – цитиран и по настоящото дело като разписка за извършено плащане.

При горните съображения ПлОС приема, че не е налице неоснователно обогатяване, защото не са налице всички елементи от правопораждащия го фактически състав /кредитора не се е обогатил с надвнесените суми, тъй като е върнал Част от същите на длъжника/ и така предявеният иск с правно основание чл.55 от ЗЗД следва да се отхвърли като погасен чрез плащане в хода на процеса за сумата от 56,24 евро /110лв./ - такса експресно разглеждане.

4

За разликата до 61,35 евро /119,99лв./ искът се явява основателен – дължи се връщане само на чистата сума от кредита, лихви не се дължат, т.е. за тази разлика решението е законосъобразно и следва да се потвърди.

При този изход на процеса разноски за С. Д. П. не следва да се присъждат предвид незначителния размер на въззивната жалба, но тя трябва да заплати на въззивника разноски за въззивната инстанция в размер на 23,45 евро за ДТ и 50 евро за адвокатско възнаграждение при съобразяване на правомощията на съда относно възнагражденията и с оглед актуалната практика на СЕС. Материалният интерес не е значителен, производството е приключило без усложнения и делото не се отличава със завишена правна и фактическа сложност на спора.

С оглед отмяната на атакуваното решение в една Част следва да се отмени първоинстанционното решение в Частта за разноските относно възнаграждението на адв.Й. М. за разликата над 144 евро до присъдените 255,65 евро, както и относно разноските за ВЛ за разликата над 150,92 евро и за държавната такса за разликата над 50,31 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №73 от 03.04.2026г. по гр. дело № 996/2025 г. по описа на РС – Левски В ЧАСТТА, В КОЯТО РС – Левски е ОСЪДИЛ „Кредито“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.

Ч.В., представлявано от управителя Р.Н.Т. да заплати на С. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул. Светлин № 27, вх. Г, ет. 5, ап. 14 на основание чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД сумата от 61,35 евро, равностойност на 119,99лв., получена без основание по договор за потребителски кредит OL00083784 от 31.08.2023г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2025г. до изплащане на сумата ЗА РАЗЛИКАТА НАД 5,11 евро до пълния уважен размер от 61,35 евро КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ С. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул.Светлин № 27, вх. Г, ет. 5, ап. 14 ИСК на основание чл. 55, ал.1 пр.1 от ЗЗД СРЕЩУ „Кредито“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

С., бул. Ч.В. за РАЗЛИКАТА над 5,11 евро до пълния ПРЕДЯВЕН размер от 5

61,35 евро КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН – погасен чрез плащане в хода на процеса.

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 73 от 03.04.2026 г по гр. Дело № 996/2025 г. по описа на РС – Левски В ЧАСТТА, В КОЯТО РС – Левски е ОСЪДИЛ „Кредито“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Ч.В. за заплати разноски по сметка на РС – Левски за разликата над 150,92 евро за ВЛ и над 50,31 за ДТ.

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 73 от 03.04.2026г. по гр. Дело № 996/2025 г. по описа на РС – Левски В ЧАСТТА, В КОЯТО РС – Левски е ОСЪДИЛ „Кредито“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. Ч.В. за заплати на адв.Й. М. адвокатско възнаграждение ЗА РАЗЛИКАТА НАД 144 евро до пълния постановен размер от 255,65 евро.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 73/03.04.2026г., постановено по гр.д. № 996/2026г. на Районен съд гр.Левски в останалата обжалвана Част като законосъобразно.

ОСЪЖДА С. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. Светлин № 27, вх. Г, ет. 5, ап. 14 ДА ЗАПЛАТИ на „Кредито“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. Ч.В. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 23,45 евро за ДТ и 50 евро за адвокатско възнаграждение.