Присъда № 1 от 10.02.2026, Районен съд - Девин

М О Т И В И

По присъда № 1/10.02.2026 г. постановена по НЧХД № 90/2024г. по описа на Районен съд - Девин

От Б. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. П., общ. Р., ул. Р.

№ ** е постъпила тъжба против З. З. К., с постоянен адрес: гр. П., обл. П., ул.

М. № **, ет. *, ап. ** и 3. З. К., с постоянен адрес: гр. К., ул. Г. М. № ** за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК за това, че на 21.08.2024г. около 01.00 часа в с. Т., общ. Девин, са причинили му множество леки телесни повреди, както следва: лекостепенно сътресение на мозъка; контузия на главата; контузия на предмишницата и на ушната мида с кръвонасядане и оток на ушната мида в ляво; контузия на гръдния кош; охлузвания и кръвонасядания по главата и тялото, които травматични увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. В тъжбата подробно е описана фактическата обстановка.

В о. с. з. тъжителят се явява лично и с адв. И. Г., като считат, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин фактическата обстановка изложена в тъжбата, както и виновното поведение на подсъдимите З. и З. К., осъществили съвместно престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Твърдят, че на 21.08.2024 г. в малките нощни часове, след употреба на алкохол, подсъдимите съзнателно и целенасочено отиват в жилището, където тъжителя се намира със семейството си и малките си деца, като не ставало дума за спонтанен спор или случаен конфликт, а за нощно посещение последвано от физическа агресия. Още с отварянето на вратата тъжителя е повален на земята, удрян с юмруци и ритници, включително в областта на главата, като това било факт, който се установил, както от свидетелските показания, така и от медицинската документация приета по делото. Твърдят, че побоя е осъществен съвместно и последователно от двамата подсъдими, при което тъжителя е бил в безпомощно положение, а агресията е прекратена не по волята на подсъдимите, а поради намесата на трети лица и последвало бягство на пострадалия. Факта, че тъжителя е бил принуден да избягал бос, по бельо, за да се спаси от побоя, сам по себе си говори за интензитета и реалната опасност от извършеното деяние. По делото били събрани писмени и гласни доказателства. Считат показанията на Й. И. и Е. Г. за преки, логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като те били очевидци на съществени моменти от побоя и дали картина на механизма на нападението, ролята на всеки от подсъдимите и поведение на тъжителя, който не е провокирал и не е отвръщал с насилие. Считат, че от друга страна показанията на полицейския служител и разпитаното медицинско лице, не са 1 на очевидци на деянието и съдържат оценъчни и предположителни твърдения, които не могат да оборят, категоричните показания на очевидците, нито медицинските документации, намиращи се в приложените медицински документи. От медицинските документи безспорно се установило, че в резултата на побоя на тъжителя са причинени: лекостепенно мозъчно сътресение, контузия на глава, гръден кош и предмишница, кръвонасядане и отток на ушната мида, които съставляват разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, т. е. лека телесна повреда по смисъла на чл.

130, ал. 1 от НК. Тези увреждания били установени, както от първоначалния преглед, така и от свидетелството представено по делото, изготвено от съдебен лекар. Твърдят, че от така приетите доказателства напълно се опровергават твърденията за обикновен семеен спор и безспорно се установява, че ситуацията изложена от доверителя му в тъжбата не е преувеличена. Счита, че подсъдимите са действали в условията на пряк умисъл, съзнавали са общественоопасния характер на действията си, предвиждали са настъпването на градоносните последици и са искали тяхното настъпване. Деянието е извършено съвместно, в съучастие, при което всеки от подсъдимите е допринесъл за настъпилия резултат. Счита и моли съда да приеме, че наказателната отговорност е лична и пълна. По отношение на гражданския иск, счита, че претендираната сума от 3000 лева, неимуществени вреди, е справедлива и съразмерима, като се отчетат интензитета и физическата болка, преживения страх, психическите последици, факта, че деянието е извършено в присъствието на деца в жилището на пострадалия. По отношение на имуществената претенция от 50 лева, счита, че тя е доказана от приложените писмени документи. Считат, че вината на подсъдимите в настоящото производство е доказана по несъмнен начин, не са на лице нито противоречия, нито съмнения, които да работят в тяхна полза. Напротив, доказателствата образуват цялостна, логична и непрекъсната верига, водеща до единствено възможния извод до осъдителна присъда. Моли съда да признае за виновни З. и З. К. за извършеното престъпление по чл. 130 от НК, да уважи изцяло предявените граждански искове и присъди разноски по делото. По отношение на наказанията за З. К., счита за безспорно, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 78 а от НК, поради което моли съда да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание – глоба, в размер съответстващ на извършеното деяние. За подсъдимия З. К., счита, че е видно, че са налице множество предходни осъждания, изтърпени ефективни наказания – лишаване от свобода. Моли съда да му наложи, ако е допустимо и прецени условно наказание с по - дълъг срок на изпитване, с оглед постигане целите на индивидуалната генерална превенция, а в случай, че не са налице такива условия, моли да бъде наложено ефективно изтърпяване – лишаване от свобода. Претендира разноски, законна лихва върху претендираната сума за гражданския иск.

В о. с. з. подсъдимите се явяват лично и с адв. Д. и адв. Т.. Адв. Т. счита, че не се установява по категоричен начин механизма на причинените 2 телесни увреждания на тъжителя, както и етапа и момента, в който те са причинени. Твърди, че двамата свидетели на тъжителя са заинтересовани от изхода на този процес и заемат позицията на частния тъжител, тъй като единия свидетел е съпруга или лице, което се намира във фактическо съжителство, а другия свидетел е брат. От материалите по делото се установило, че съпругата се е намирала в стаята и няма преки впечатления от това, което се е случило в коридора на къщата. Не е съгласен, че през нощта умишлено са отишли подзащитните му в къщата на частния тъжител, тъй като къщата е съсобственост и те също живеят и пребивават, и към онзи момент също са били там на втори етаж. Събитията се развили по пътя към втори етаж, когато подзащитните му са се прибирали. Счита, че поведението на частния тъжител на настоящото производство е показателно и е в подкрепа на изложените от подзащитните му твърдения, че мотива за така създалата се ситуация е лични взаимоотношения и имотни спорове между родителите на частния тъжител и подзащитните му, които са брат и сестра. Несериозно намира изложението - 40 минути да го бият с удари, с ръце и крака, като счита, че от представената медицинска документация се виждат едни телесни увреждания, които не отговорят на тези твърдения. Счита, че от събраните данни, че частния тъжител е напуснал къщата и е избягал бос и по бельо, в тъмната част на денонощието, може да се предполага, че е получил наранявания и по друг начин. Твърди, че видими наранявания е нямало и при срещата с полицая и при срещата с медицинското лице, което е посетило адреса, като още същата вечер е бил прегледан в болницата в град Д., където не били установени някакви сериозни наранявания. Едва при прегледа в град П. от съдебен лекар вече се описали травматичните увреждания, които претендира частния тъжител, че са причинени от подзащитните му. След обясненията на двамата се установило, че единствено З. е имал някакво физическо съприкосновение с тъжителя. С оглед това, счита, че по отношение на З. не се установява съпричастност с деянието, както от обективна така и от субективна страна. В тази връзка моли съда да постанови съдебен акт, в който по преценка да признае за виновен единия от подсъдимите - З. К., по отношение на З., същия да бъде оправдан. Алтернативно, ако признае и двамата подсъдими за виновни, за така извършеното деяние, моли да наложи наказание на З. К. по реда на чл. 78 а, а по отношение на З. К. да наложи наказание, различно от лишаване от свобода, тъй като в конкретния случай закона предвижда „лишаване от свобода до 5 години или пробация“.

В о.с.з. подсъдимият З. К. не се признава за виновен, разбира в какво е обвинен и излага обяснения, че не е удрял тъжителя.

В о.с.з. подсъдимият З. К. р азбира в какво е обвинен, не се признава за виновен. Дава обяснения, че тъжителя започнал да се дърпа, при което подсъдимия посегнал да го хване за врата и двамата заедно паднали в остъклението и се счупили стъклата. След което тъжителя се изправил и избягал навън.

Съдът, след като взе предвид изложеното в тъжбата, становищата на 3 страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се, че страните – частния тъжител и подсъдимите се намират в родствени отношения – първи братовчеди /бащата на тъжителя е вуйчо на майката на подсъдимите, а майката на подсъдимите е сестра на бащата на тъжителя/. Безспорно е, че майката на тъжителя и бащата на подсъдимите имат спор за недвижим имот – именно къщата, в която се развила ситуацията. Изложената в тъжбата фактическа обстановка изцяло се подкрепя с доказателствата по делото. Установява се, че на 21.08.2024г. Б. И. – тъжител, заедно със своето семейство е спал в наследствена къща на майката му в с. Т., общ. Девин. Около 01.00 часа през нощта на врата се е почукало доста настоятелно. Б. И. се събудил и отишъл към входната врата, попитал кой чука, като отговор е бил, че това е братовчед му – З. К. - първият подсъдим. Б. И. отключил вратата и З. К. го е издърпал в коридора и започнал да го бие с юмруци и ритници, повалил го на земята и продължил да го удря с ръце и крака. Тъжителят Б. И. започнал да вика за помощ, свидетелката Е. Г. /живее на семейни начела с тъжителя/ чула какво се случва, излезнала от стаята и се опитвала да ги раздели, но безуспешно. Виковете били чути от свид. Й. И. – брат на тъжителя и от другия подсъдим З. К., като двамата отишли при тях.

Свид. Й. И. започнал да го дърпа и да отстранява З. К. от Б. И., но тогава в побоя се включил втория подсъдим - З. К., който също започнал да бие тъжителя. Двамата подсъдими ритали и удряли Б. И.. Тъжителят Б. И. успял да се измъкне от двамата подсъдими и избягал в къщата на съсед, където се скрил. Тъжителят Б. И. се опитвал да спре кървенето от носа, като след това от телефона на съседа подал сигнал на телефон 112. Междувременно такива сигнали са подавани и от свид. Е. Г.. На мястото на инцидента са пристигнали полицейски служители и линейка от гр. Д..

Б. И. в малките часове на 21.08.2024г. със семейството си и е отпътувал за гр. П., където живее, преди това минал през ФСМП – Девин, където му издали фиш за преглед от ФСМП – Девин от 21.08.2024г. От извършения първоначален преглед било установено наличие контузия на главата, на предмишницата, както и на ушната мида.

На 21.08.2024г. в 9.01 часа Б. И. посетил доктор в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, за което е издаден амбулаторен лист № 091292/21.08.2024г. където е поставена основна диагноза - контузия на гръдния кош и придружаващи заболявания - повърхностни травми на други части на главата и повърхностни травми на предмишницата.

Издаден е лист за консултация от 21.08.2024г. в 10.23 часа от преглед на Б. И. при неврохирург - д-р Д. С. при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където е отразена анамнеза: охлузвания на лицето и кръвонасядане на лява ушна мида и лекостепенно сътресение на мозъка.

Според съдебно медицински удостоверение № 1085/21.08.2024г., издадено от д-р И. И. Ц. – д. м.- ординатор в Отделение по Съдебна медицина 4 при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. П. при прегледа на Б. С. И. и от представената медицинска документация се установило: лекостепенно сътресение на мозъка; контузия на главата; контузия на предмишницата и на ушната мида с кръвонасядане и оток на ушната мида в ляво; контузия на гръдния кош; охлузвания и кръвонасядания по главата и тялото. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и/или неговото тангенциално действие по начин и време да са получени, както съобщава освидетелствания. Било е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК/.

Разпечатката съдържа 17 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/848aebe6-1c05-4b64-b274-2b3d477d530d