Определение № 39146 от 28.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39146 гр. София, 28.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. А.А като разгледа докладваното от ДИАНА К. А.А Гражданско дело №

20241110109118 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, чрез адвокат К. К. – САК, със съдебен адрес - гр.

София, б*** и чрез адвокат С. К. – САК, с адрес: **** против А. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ***

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковите претенции по основание и размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 28.03.2020 година, около 15:00ч., в гр. София, ж.к. „Банишора“, ул. „Карлово“ №4 е бил нападнат от ответника, който му е нанасял удари с крак (ритници), в областта на левия му крак, като му е причинил средна телесна повреда, а именно счупване на външния кондил на левия голям пищял на левия крак, обусловило трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, като деянието представлява престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Твърди се, че със същото деяние ответникът Д. е причинил на ищеца и 1 кръвонасядания на лявата мишница, както и кръвонасядане и оток на дясното коляно.

Твърди се, че във връзка с горното е било образувано ДП 638/2020г., по описа на 02 РУСДВР, като в последствие е било образувано НОХД 6380/2021г., по описа на Софийски районен съд, 4 – ти състав.

Твърди се, че в открито съдебно заседание, проведено на 11.11.2021 г., ответникът - А.

Д., се е признал за виновен за извършеното и описаното по-горе деяние, за което му е било наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“, включваща следните пробационни мерки: 1.

„Задължителна регистрация по настоящ адрес“, за срок от седем месеца, която да се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, два пъти седмично и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от седем месеца, на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т.2, б. „б“, вр. чл. 42А, вр. чл. 42Б, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т.2 НК.

Твърди се, че извършеното деяние е оказало трайни неблагоприятни последици върху доверителя ни.

Твърди се, че кракът на ищеца е бил обездвижен за месеци наред, поради което е бил нетрудоспособен и е трябвало да спазва режим на домашно лечение.

Твърди се, че и след пълното зарастване на костта, е била нужна продължителна рехабилитация, тъй като обездвижения крайник отслабнал значително и рехабилитацията е била нужна, от една страна да се възстанови силата и подвижността на крака, а от друга да се възстанови нормалната походка.

Твърди се, че поради ограничената си подвижност, ищецът е имал нужда от съдействието и подкрепата на своите близки, като е разчитал на тях както за по-обикновени дейности, като пазаруване, помощ при облекло и др., така и при по-лични дейности, като поддържане на лична хигиена и хигиена на жилището, осигуряване на прехрана, придружаване до различни места, шофиране и т.н.

Твърди се, че ищецът е бил притеснен и се е отразило върху психическото му състояние, като продължителен период от време той е изпитвал тревога и безпокойство както за личното си здраве, така и поради ситуацията, в която е попаднал и неволно е въвлякъл и своите близки.

Твърди се, че във връзка с процесното деяние е изпитвал и болки и страдания от нанесената му вреда, които са били значително по-интензивни в самото начало, като в последствие са започнали да намаляват, но въпреки това тези болки и страдания са продължили месеци наред, като имат проявление дори и към днешна дата - при рязка промяна в атмосферните условия ищецът все още изпитва болка в крака.

Твърди се, че ищецът е приемал обезболяващи медикаменти.

Твърди се, че този инцидент е повлиял изключително неблагоприятно и върху цялостното психическо и емоционално състояние на ищеца.

Твърди се, че непосредствено след описания инцидент той е станал по-затворен, 2 ограничил е социалните си контакти, от една страна защото дълго време му е било изключително трудно да напуска дома си, а от друга, защото е загубил доверието си към хората и се притеснявал отново да не му се случи нещо подобно. Твърди се, че и към настоящия момент ищецът не може да си обясни поведението на ответника.

Твърди се, че ищецът по природа е изключително спокоен човек, никога преди не е бил обект на агресия, никога не е участвал в сбивания и никога не е имал проблеми с органите на реда или на съдебната власт. В този смисъл се твърди, че именно поради това този инцидент е бил изключително смущаващ и плашещ за него, като дори и към настоящия момент той изпитва смущение и безпокойство, когато е сред непознати за него хора, поради което предпочита през свободното си време да не напуска дома си, вместо да пътува или да прекарва повече време с приятели, което поведение не е типично за човек на неговата възраст.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди А. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ***да заплати на М. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *** сумата от 816,4 лева, представляваща сторените от него имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за медикаменти и лечение, както и сумата от 25 000 лева за неимуществени вреди, във връзка с извършеното от ответника деяние.

Прави се искане за присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва частично исковата претенция на ищеца поради нейната прекомерност.

Ответникът не оспорва фактологията приета от СРС, НО, 4-ти състав и изложена в представения с исковата молба протокол по нохд №6380/21 г. на СРС, НО, 4-ти състав за одобрено от съда споразумение, както е записана в същото:

„... на 28.03.2020годикд,-около 15:00часа, в град София, ж.к.Ъанишора" ул. "Карлово" №4, чрез нанасяне на удари с крак /ритници/ в областта на левия крак, е причинил на М. А.

П. средна телесна повреда - счупване на външния кондил на левия голям пищял на левия крак; обусловило трайно затрудняване на движението на левия долен крайник на пострадалото лице - престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал. 1 НК. ” Ответникът заявява, че не приема за изцяло достоверен начина на описание на фактологията, касаеща деянието на ответника както е описана в исковата молба и я оспорвам частично, тъй като твърди, че с поведението си ищецът също е създал предпоставките за възникването на инцидента и също дейно участвал в него, поради което се прави искане – съдът да приема фактическата обстановка, така както е установена в досъдебното производство № ДП № 638/2020 г. на 02 РУ-СДВР и както е описана в Обвинителния акт по пр. пр. № 6963/2020Г. на СРП.

Ответникът оспорва твърдяното в исковата молба относно дълготрайността на последиците от травмата, като твърди, че не са били налице твърдените трайни неблагоприятни последици. Твърди се, че зарастването на раната е било в обичайния за това период, като също в обичайния за травмата период са били обездвижването на крака на 3 ищеца и неговата частична нетрудоспособност и приложената рехабилитация.

Твърди се, че евентуалната нужда от съдействието и подкрепата на неговите близки не е била в дълъг период.

Ответникът сочи, че твърденията на ищеца, че травмата се е отразила на психическото му състояние до степен да изпитва тревога и безпокойство в продължителен период от време, и че инцидента е повлиял изключително неблагоприятно и върху цялостното психическо и емоционално състояние на ищеца до степен да загубил доверието си към хората и да се притеснява отново да не му се случи нещо подобно е явно преувеличено. В този смисъл се оспорват и твърденията на ищеца, че изживените от ищеца болки и страдания са продължили месеци наред, което не съответства на причинената травма и благоприятното оздравяване в обичайния за това период.

Ответникът с отговора на исковата молба заявява, че не отрича нуждата от прием на обезболяващи медикаменти, но не оспорва тяхната голяма продължителност, както е заявено в исковата молба, а ако такива са употребявани в периода твърдян в исковата молба, то това не е било свързано с причинената травма.

Твърди се, че ищецът и отхвърлил предложението на ответника за заплащане на обезщетение, което било направено по време на наказателното дело. Твърди се, че още по време на досъдебното производство, както и в последващото съдебно производство при сключването на споразумението ответникът е имал готовност да заплати доброволно на ищеца дължимото му се обезщетение.

Прави се искане съдът да даде възможност на страните за споразумение.

Ответникът оспорва исковите претенции като завишени и прави искане на основание чл. 241 ГПК съдът да отсрочите изпълнението на решението като вземе предвид обстоятелството, че ответникът няма лични имоти, МПС, спестявания, а от получаваните от него доходи заделям значителна част за издръжката на възрастната ми и болна баба и на болната ми майка, която е инвалид с ТЕЛК, с които живее, поради което ми е необходимо повече време за да изпълня съдебното решение.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.45 от Закона за задълженията и договорите по отношение на претендирани имуществени и неимуществени вреди от деяния, за което ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление от общ характер.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

Ищецът в условията на пълно и главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК следва 4 да докаже в хода на съдебното дирене елементите от фактическия състав на твърдения деликт, в следния смисъл:

- фактическите действия, които твърди, че са извършени от деликвента;

- противоправност на горните фактически действия;

- настъпването на неимуществени вреди, размерът на имуществените вреди;

- причинна връзка между деянието и вредите.

В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да обори установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина на деликвента, както и че описаните твърдения, с оглед на заявените възражения от ответника, са факти от обективната действителност.

По доказателствените искания

Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи. Такива се и представените с отговора на исковата молба.

По искането за разпит на свидетели – съдът приема същото за относимо и следва да го уважи.

По искането на основание чл.183 ГПК съдът да задължи ищеца в определен от съда срок да представи по делото оригиналите на медицинско удостоверение, фактура и 13 касови бона – съдът приема за относимо с оглед заявените възражения от ответника и следва да уважи.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.