Решение № 11670 от 14.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11670 гр. С., 14.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110150355 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. М. Д., ЕГН ********** срещу С. община, БУЛСТАТ 0...7.

Ищцата твърди, че на 07.02.2020 г. около 8:00 часа в гр. С., вървейки по десния тротоар на ъгъла на ул. „693-та“ и ул. „Б.“, с посока на движение от ул. „Д.“ към ул. „Б.“, вследствие на непочистен лед на тротоара се подхлъзнала и паднала, в резултат на което контузила ляв долен крайник и получила множество закрити счупвания на лявата подбедрица. Излага, че събитието настъпило в светлата част на денонощието, при ясно време. Непосредствено след злополуката ищцата била приета по спешност в УМБАЛСМ „Н.

И. П.“ ЕАД, „II-ра клиника по ортопедия и травматология“, където й били направени необходимите прегледи и рентгенографии и поставена диагноза „множество счупвания на подбедрица - закрито“, това наложило извършването на операция на 12.02.2020 г., за което бил съставен оперативен протокол № 294/12.02.2020 г. На ищцата била извършена закрита репозиция на фрактурата и поставена заключваща плака с винтове за окончателна фиксация на фрактурата. Направена й била стерилна превръзка. Ищцата била изписана на 14.02.2020 г. с препоръки да ходи с патерици и да не натоварва оперирания крайник. В резултат на злополуката твърди, че й били причинени имуществени вреди, тъй като за своя сметка закупила поставената плака за дистална антерална тибия к-т с винтове кат. № 631L10L за окончателна фиксация на фрактурата, на стойност 1 000 лв., видно от фактура № 7000034198/14.02.2020 г. Поставянето на плаката било задължително, за да бъде извършена операцията и фиксирана счупената кост. Ищцата заплатила и сумата от 40,60 лв. – потребителска такса за лечение и престой в лечебното заведение. Твърди, че описаните имуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие, 1 причина за което е неизпълнението на С. община да обезопаси, да поддържа в изправност и в цялост участъци от пътя, които са нейна собственост съгласно § 7, ал. 1 ПЗР на ЗМСМА, за който път тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно състояние съгласно чл. 167 ЗДвП и чл. 30, ал. 4, вр. чл. 31 ЗДвП. Ищцата моли да бъде осъден ответникът да й заплати сумата от общо 1 040,60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатени плака за дистална антерална тибия и к-т с винтове кат. № 631L10L за окончателна фиксация на фрактурата (1 000 лв.) и потребителска такса за болничен престой (40,60 лв.), ведно със законната лихва от датата на заплащане на разходите – 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. община.

В открито съдебно заседание на 01.03.2023 г., както и с молба от 28.04.2026 г. ответникът заявява, че оспорва исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 49 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи – 1. деяние (действие или бездействие); 2. противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3. вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4. причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, вкл. размерът на същите (вредоносният резултат да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5. вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага; 3) виновното лице да е причинило вредите при или по повод извършването на възложената му работа чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/28.12.1966 г.) и 4) че процесният участък, на който е настъпил инцидентът е общинска собственост.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента, както и всички свои възражения.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Принципът е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 ЗЗД е предвидено изключение от общото правило. Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорност 2 за чуждо поведение, която отговорност е обективна и безвиновна. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия.

Тази отговорност има обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица - ППВС № 7/29.12.1958 г. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 7/30.12.1959 г. юридическите лица отговарят за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на което е възложено да извършва определена работа, правният субект, който е възложил тази работа следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД гаранционно - обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат в изправност тротоарните настилки, намиращи се на територията на общината и разположените на тях съоръжения в разглеждания случай. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 от ППВС № 17/18.11.1963 г.

В случая ищцата се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника в качеството му на възложител на работата по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно бездействие на други лица, на които е възложено поддържането на тротоарните настилки на територията на общината за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността на ответника произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, а не произтича от вината на възложителя на работата. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни, или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа (ППВС № 7/29.12.1958 г.). Отговорността по чл. 49 ЗЗД обхваща всички преки и непосредствени вреди (имуществени и неимуществени), които са последица от увреждането.

В разглежданата хипотеза с влязло в сила решение № 5502/30.10.2023 г. по гр. д. № 373/2022 г. по описа на СГС, ГО, I - 27 състав, С. община, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, е осъдена да заплати на Е. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С.“ бл. 14, сумата от 18 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, от увреждане, настъпило поради подхлъзване и падане на заледен тротоар на 07.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 07.02.2020 г., до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 18 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 1283/09.12.2024 г. по в. гр. д. № 104/2024 г. по описа на С. апелативен съд, 4 граждански състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1835/08.04.2026 г. по гр. д. № 2802/2025 г. по описа на ВКС, II г. о., с което решението на СГС е влязло в сила на 08.04.2026 г.

В мотивите на съдебното решение е прието за безспорно по делото, че на 07.02.2020 г. Е. М. Д. при движението си като пешеходец по десния тротоар на ъгъла на ул. „693-та“ и ул. „Б.“ в гр. С., вследствие на непочистен лед на тротоара, се подхлъзнала и паднала. В резултат на падането същата получила травма - „фрактура на костите на лявата подбедрица“, което наложило оперативно лечение – в клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД – С. чрез „открито наместване на счупените кости на лявата 3 подбедрица и стабилизиране на костните фрагменти със заключваща титаниева плака и винтове“; че временно й била поставена задна гипсова лонгета; приложена й била инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия. Въз основа на събраните доказателства, включително СМЕ, съдът е приел, че общо оздравителният период за процесните фрактури е приключил за срок от шест месеца, като през този период ищцата е търпяла болки и страдания, които били най-интензивни непосредствено след злополуката и проведената операция. С разпоредбата на чл. 167 ал. 1 ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗП, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат мерки за отстраняването им. Неизпълнението на тези дейности от С. община, чиято собственост е пътят и прилежащият му тротоар, е бездействие, което обуславя ангажиране на отговорността на ответника при доказано увреждане на ищцата и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и бездействието на работниците и служителите, натоварени с изпълнението на възложената работа от ответника. Прилагайки критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, съобразявайки времето на настъпване на увреждането, възрастта на ищцата, обстоятелството, че й е била извършена операция във връзка с фрактурата на костите на лявата подбедрица, включващо открито наместване на счупените кости и стабилизиране на костните фрагменти със заключваща титаниева плака и винтове и допълнително поставена задна гипсова лонгета, че общо лечебният и възстановителен период на ищцата е продължил шест месеца, през който период тя е търпяла болки и страдания, негативните й преживявания, икономическите условия в страната през този период, съдът е приел за справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 18 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, очертаваща субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съобразно задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. тълк. дело № 1/2000 г. по описа на ОСГК на ВКС, решението се ползва със сила на пресъдено нещо само по отношение на спорното материално право, въведено като предмет на делото, с основанието и петитума на иска, като източникът на силата на пресъдено нещо е диспозитивът на решението, отразяващ крайната констатация на съда и обявяващ правните последици от възприетите фактически и правни изводи. Съгласно решение № 43/14.04.2014 г. по гр. д. № 6421/2013 г. по описа на ВКС, II г. о., „Източник на силата на присъдено нещо действително е правораздавателната воля на съда, формирана поначало в диспозитива на съдебното решение, но по-важно е да се има предвид, че силата на присъдено нещо се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано посредством основанието и петитума на исковата молба“.