Решение № 169 от 15.10.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Оряхово, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100296 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.

№ 1736/24.04.2024 г., изпратена по подсъдност от РС-К депозирана в последния на 11.04.2023 г. от Н. Г. С. с ЕГН: ********** от гр. Мизия ул. „П.

Банков” №1 срещу Районен съд – К представляван от административния си ръководител Г.П.С. Председател на РС К. за заплащане на сумата от 1000 лв., за претърпени неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото й гр. дело №20231440200418/2023г. по описа на РС-К. да бъде разгледано в разумен срок, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 11.04.2024г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Твърди се, че на 22.12.2023 г. в РС К. е образувано гр. дело № 20231440200418/2023 г. от настоящия ищец Н. Г. С., като делото е разпределено на съдия Ж.Г.Д.А.

Сочи се, че вместо да прекрати частно наказателно дело №20231440200418/2023г. по описа на РС-К. и да го прати по компетентност на Софийски градски съд като първа инстанция, съгласно чл.35, ал.4 от НПК, съдията издава две разпореждания /на 29.12.2023г. и на 24.01.2024г./, а на 27.02.2024г. и едно определение, с което се отвежда от разглеждането на делото, на основание чл.31, ал.1 и ал.4, във вр. чл.29, ал.2 от НПК.

Релевира се, че съдия Ж.Г.Д.А. още на 29.12.2023г. е запозната, че 1 преписка, по която е бил постановен отказ да се образува досъдебно производство е била образувана по сигнал на ищцата срещу прокурор Д.Н. при РП-Враца, но въпреки това не е прекратила частно наказателно дело №20231440200418/2023г. по описа на РС-К. и не го е изпратила по компетентност на Софийски градски съд, съгласно чл.35, ал.4 от НПК.

Това действие е било извършено едва на 28.02.2024г. от съдия Николинка Лазарова Крумова в РС-К която издава разпореждане №60, с което прекратява частно наказателно дело №20231440200418/2023г. по описа на РСК. и го праща на Софийски градски съд като първа инстанция.

Излагат се доводи, че в случая е налице бездействие, което е продължило отвъд разумния срок, доколкото съдът не е изпълнил задължението си да организира своевременното разглеждане на делото.

Цитира се практика, в която е прието, че държавата следва да носи отговорност не само за забавянето при разглеждането на конкретно дело, а и за съществуването на структурни дефицити на съдебната система, причиняващи забавяния.

Твърди се, че за дълъг период от време ищцата е изпитвала чувство на безпомощност и неувереност, недоверие в правораздавателните органи на държавата и в самата държава, като у нея се е породило усещането, че това необосновано забавяне може да се повтори при всеки следващ правен спор с нейно участие.

Предвид изложеното се счита, че е доказано нарушаване на правото на ищцата на разглеждане и решаване на частно наказателно дело №20231440200418/2023г. по описа на РС-К. в разумен срок, което поражда правото й да потърси съответното обезщетение за това нарушение.

Ответникът в предоставения му едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК, не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

От приетата по делото справка от деловодната система ЕИСС за образуването и движението на ЧНД № 418/2023 г. по описа на РС К. се установява, че делото е образувано на 28.12.2023 г., с жалбоподател Н. Г. С. от 2 гр. Мизия, обл. Враца срещу Постановление от 15.12.2023г., постановено по преписка №2915/2023г. по описа на АП-София, разпределено на съдия Жаклин Димитрова – Алексиева.

С Разпореждане №426 в закрито заседание от 29.12.2023 г. съдиятадокладчик е разпоредил да се изпрати препис от жалбата на АП-София, като е изискал обжалваното Постановление от 15.12.2023г., включително доказателства за датата, на която е връчено на жалбоподателя Н. Г. С., ведно с преписка №2915/2023г. на АП-София.

Видно от справката от деловодната система ЕИСС е, че по ЧНД № 418/2023 г. по описа на РС К. на 19.01.2024г. с вх. №412 е постъпило писмо от АП-София, с което са изпратили Постановление №2915/2023г. и известие за доставяне на БП.

Отново в закрито заседание с Разпореждане №34 от 24.01.2024г. съдията-докладчик е разпоредил да се изиска повторно Преписка №2915/2023г. на АП-София, ведно с пр. пр. №18924/2023г. по описа на СГП.

От справката от деловодната система ЕИСС се установява, че по ЧНД № 418/2023 г. по описа на РС К. на 21.02.2024г. с вх. №1186 е постъпило писмо от АП-София, с което са изпратили пр. пр. №18924/2023г. и пр. пр.

№2915/2023г..

Впоследствие с Определение №29 от 27.02.2024г., съдия Жаклин Димитрова – Алексиева на основание чл.31, ал.1 и ал.4, във вр. чл.29, ал.2 от НПК се отвежда от разглеждането на ЧНД №418/2023г. по описа на РС-К поради факта, че жалбата на Н. Г. С., по която са инициирани прокурорските преписки е против Д.Н. – прокурор при РП-Враца, с който съдията-докладчик поддържа много добри колегиални отношения.

С Разпореждане №60 от 28.02.2024г., новият съдия-докладчик – Николинка Крумова прекратява съдебното производство по ЧНД №418/2023г. по описа на РС-К. и го изпраща по подсъдност на СГС, на основание чл.35, ал.4 от НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.

3

Същите са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Основателността на исковата претенция е свързана с установяване нарушение на правото на справедлив съдебен процес, една от гаранциите за което е решаване на правния спор в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Относно преценката дали е спазен разумен срок за разглеждане на делото, съдът изхожда от критериите заложени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, като се взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

В тежест на ищцата е да докаже наличието следните кумулативни предпоставки:

1/ Че в периода от време - от образуване на частно наказателно дело №20231440200418/2023г. по описа на РС-К. на 28.12.2023г. до прекратяването му на 28.02.2024г. и изпращане на Софийски градски съд на основание чл.35, ал.4 от НПК, съдът неоснователно е бездействал и с това е нарушил правото на ищцата за разглеждане на делото в т. нар. разумен срок;

2/ Наличие на конкретно сочените причинени неимуществени вреди на ищцата и техният размер;

3/ Причинените неимуществени вреди да са необходима, закономерна, естествена последица от нарушаването на правото на ищцата за разглеждане на делото в разумен срок - т. е. да е налице причинноследствена връзка между твърдяното забавяне на делото (от образуването до изпращането му на Софийски градски съд) и причинения на ищцата вредоносен резултат.

В тежест на ответника е да докаже, онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни 4 последици.

Съгласно чл.213, ал.4 от НПК, потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, както и за престъпления по чл.119-122, чл.124, ал.1, 2 и 4, чл.126, ал.1, чл.127, ал.4, чл.131, 132, 133, 134-141, чл.151, ал.3 и ал.4, чл.153, чл.154а, чл.155, ал.1, чл.159, ал.3, 6 и 7, чл.162-165, чл.167, ал.1, чл.169, чл.169а, чл.184-187, чл.188, ал.1 и 2, чл.225в, чл.282, чл.283, чл.304б, ал.2, чл.305а, чл.307, чл.331, ал.3, чл.335, чл.343, чл.343а, чл.349а, чл.352, ал.1, 2 и 4, чл.353б, ал.4, чл.353в, ал.1, 4 и 5, чл.353д, ал.1, 2, 3 и 5, чл.379, чл.387 и чл.419а от НК, подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа.

Легална дефиниция за „тежко престъпление“ е дадена от законодателя в чл.93, т.7 от НК, а именно това за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Видно от чл.213, ал.5 от НПК, съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпването на материалите по преписката, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство с определение, което е окончателно.

В конкретния случай се установи, че при образуването на ЧНД №418/2023г. по описа на РС-К не е била приложена прокурорска преписка №2915/2023г., по която е постановено обжалваното от ищцата Постановление от 15.12.2023г.. Именно поради това, съдията-докладчик с Разпореждане № от 29.12.2023 г. е разпоредил да се изиска препис от обжалваното Постановление от 15.12.2023г., включително доказателства за датата, на която е връчено на жалбоподателя Н. Г. С., ведно с преписка №2915/2023г. на АП-София.

От приложената по делото справка от ЕИСС се установи, че по ЧНД № 418/2023 г. по описа на РС К. на 19.01.2024г. с вх. №412 е постъпило писмо от АП-София, с което са изпратили обжалваното от ищцата Постановление №2915/2023г. и известие за доставяне на БП.

Видно от посоченото Постановление №2915/2023г. от 15.12.2023г. на АП-София е, че преписката, по която е постановен отказ да се образува досъдебно производство е била образувана по сигнал на жалбоподателката / 5 понастоящем ищца/ Н. Г. С. против прокурор Д.Н. от РП-Враца.

Именно от 19.01.2024г. съдията-докладчик по ЧНД №418/2023г. по описа на РС-К. е бил запознат, че преписката е водена по сигнал срещу прокурор Д.Н. от РП-Враца.

Въпреки това, с Разпореждане №34 от 24.01.2024г. съдията-докладчик е разпоредил да се изиска повторно Преписка №2915/2023г. на АП-София, ведно с пр. пр. №18924/2023г. по описа на СГП, вместо на основание чл.35, ал.4 от НПК да изпрати делото по компетентност на СГС.

Това действие е извършено едва на 28.02.2024г. от новия съдиядокладчик Николинка Крумова.

Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. Следва да се посочи също, че изискването за разумен срок има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.

Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от примерно заложените критерии в ал. 2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Настоящият съдебен състав счита, че с Разпореждане №34 от 24.01.2024г., с което съдията-докладчик е разпоредил да се изиска повторно Преписка №2915/2023г. на АП-София, ведно с пр. пр. №18924/2023г. по описа на СГП, вместо на основание чл.35, ал.4 от НПК да изпрати делото по компетентност на СГС не е допуснал забавяне на разглеждането и решаването на делото в разумен срок. Действията на съда не са незаконосъобразни, тъй като изискването на пр. пр. №18924/2023г. по описа на СГП има за цел 6 комплектуването на всички необходими материали по делото, в съответствие с изискването на чл.213, ал.5 от НПК.