Решение № 636 от 21.02.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11895/2019
- Вид
- Решение № 636
- Подписан
- 21.02.2020
- В сила
- 21.02.2020
- Състав
- НИКОЛАЙ КОЛЕВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 636 21.02.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка
Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11895 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54 е предявил против К.Б.Г., ЕГН ********** *** искове за признаване на установено, че ответникът дължи следните суми: 1773,75 лева /хиляда седемстотин седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ – представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит № *** от 04.08.2017 г.; 214,89 лева /двеста и четиринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода 05.07.2018 г. – 06.09.2018 г.; сумата от 226,95 лева /двеста двадесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 05.07.2018 г. – 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2019 г. до окончателното погасяване, които суми са присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4626/2019 г. по описа на ПдРС. Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено на 28.01.2020 г. ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.
131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявения иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1773,75 лева – представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит № *** от 04.08.2017 г.; 214,89 лева представляваща възнаградителна лихва за периода 05.07.2018 г. – 06.09.2018 г.; 226,95 лева представляваща обезщетение за забава за периода 05.07.2018 г. – 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2019 г. до окончателното погасяване .
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 44,31 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Следва да бъдат присъдени и направените по ч. гр. дело № 4626/19 г. по описа на ПдРС разноски- 44,31 лв. за държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 2645/ 29.03.2019 г., издадена по частно гр. дело № 4626/ 2019 г. на ПдРС, К.Б.Г., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, сумата от 1773,75 лева /хиляда седемстотин седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ – представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит № *** от
04.08.2017 г.;
214,89 лева /двеста и четиринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода 05.07.2018 г. – 06.09.2018 г.; сумата от 226,95 лева /двеста двадесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 05.07.2018 г. – 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2019 г. до окончателното погасяване ОСЪЖДА К.Б.Г., ЕГН **********
***, да заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, направените по делото разноски в размер на 144,31 лева/ сто четиридесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ , както и направените по частно гр. дело №4626/ 2019 г. на ПдРС разноски в размер на 94,31 лева/деветдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от решението, ведно с приложеното частно гр. дело № № 4626/2019 г. на ПдРС, IX –ти гр. с-в. да се изпратят на ПдРС, IX –ти гр. с-в.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ