Решение № 110 от 08.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Велико Търново, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500421 по описа за 2025 година С Решение № 241 от 04.06.2025 г. по гр.д. № 621/2024 г. на Окръжен съд – Плевен е осъден на основание чл. 45 от ЗЗД Р. Г. Б., от гр. Плевен, да заплати на Б. И. В., от гр. Плевен, сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на причинена средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст вляво от брадата и в областта на десния долночелюстен ъгъл, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.08.2023 г., до окончателното изплащане, като за разликата до претендираната сума от 100000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение Р. Г. Бешев е осъден да заплати на Б. И. В. сумата от 1260 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – закупени медицински консумативи, вследствие на причинена средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст вляво от брадата и в областта на десния долночелюстен ъгъл, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.08.2023 г., до окончателното изплащане. Б. И. В. е осъден да заплати на Р. Г. Б. деловодни разноски по компенсация в размер на 2 184,68 лв. Р. Г. Б. е осъден да заплати на Плевенски окръжен съд сумата от 500 лв. – разноски по делото.

1

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Р. Г. Б., чрез пълномощника адв. Н.Д., срещу горното решение в частта, с която е осъден да заплати на Б. В. сумата 25000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.08.2023г. В жалбата се излага, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в несъответствие на закона и доказателствата по делото. Посочва се, че присъденото обезщетение е завишено по размер, не съответства на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди и е определено в нарушение на критериите по чл. 52 от ЗЗД. От страна на ищеца не било доказано пълно и главно такова увреждане на здравето му или наличие на усложнения, които да влияят трайно на неговото здравословно състояние и да се различават от обичайното за подобен вид увреждане. Излага се, че възстановителния период при ищеца е протекъл нормално, като няма данни за настъпили усложнения. Не била представена медицинска документация, нито били ангажирани гласни доказателства за установяване на действително претърпените от него болки и страдания от причиненото му увреждане, както и на твърденията за наличие на усложнения, довели до трайно увреждане на здравето му. Липсвали доказателства и за по-продължителен от обичайния оздравителен период. Представеното в последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд писмено доказателство – амбулаторен лист от 19.05.2025 г., жалбоподателят счита за прието след настъпила преклузия, като посочва също, че с него не са безспорно и обективно установени релевантни факти, а предположения (доколкото в него е отразено вероятното отваряне на фрактурата в горния край към зъбите и това, че липсата на чувствителност вероятно се дължи на прекъсване на долночелюстния нерв и ще е постоянно).

Посочва се, че при липсата на доказателства, установяващи по несъмнен начин наличие на пряка и единствена причинно-следствена връзка между описаните в амбулаторния лист оплаквания и противоправното деяние, възприемането на същите за доказани вреди и определяне от съда на обезщетение въз основа на тях е изцяло неправилно и необосновано. Излага се, че не са доказани други страдания и неудобства за ищеца, извън тези, удостоверени с приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза. В мотивите на обжалваното решение съществувала неяснота и относно това въз основа на кои конкретно установени по делото обективно съществуващи обстоятелства, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и установената съдебна практика, първоинстанционният съд е определил и обосновал размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо това бъде постановено ново, с което да бъде определено справедливо обезщетение за претендираните от ищеца неимуществени вреди, с оглед установените обстоятелства по делото и действително претърпените от него вреди. Претендират се разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея Б. В..

2

В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от Б. В., чрез пълномощника адв. М.М., срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 25000лв. до 100000лв. В жалбата е посочено, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижен. Излага се, че освен доводите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и тези, които са били изтъкнати лично от ищеца пред съда, са налице и нови обстоятелства, настъпили след произнасянето му – в резултат на травмата, причинена от Р. Бешев, жалбоподателят е получил усложнения, като в резултат на счупената долна челюст се е отворила рана в устната му кухина, която постоянно е кървяла. На 29.05.2025 г. Б. В. постъпил в Лицево-челюстна хирургия на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен за оперативно лечение, като на 30.06.2025 г. под обща анестезия са отстранени два зъба, поставената преди това титаниева пластина и шест винта. На тяхно място бил поставен костозаместващ материал. В продължение на три месеца след операцията В. се възстановявал в домашни условия, със специфичен режим на храненe и провел три контролни прегледа. Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваната част, вместо което да бъде постановено друго, с което размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде увеличен.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея Р. Б., чрез пълномощника адв. Н.Д., с койтo се заема становище за неоснователност на същата. Оспорени са твърденията за това, че ищецът е получил усложнение, което се дължи на травмата, причинена му от Р. Б.. Оспорено е твърдението, че е налице пряка причинна връзка между соченото усложнение, довело до оперативно лечение през м. юни 2025 г., и причинената му на 09.08.2023 г. телесна повреда от Р. Б.. Посочва се, че не са налице данни и доказателства за това, a описаното влошаване в здравословния статус на ищеца се дължи непосредствено на и е пряко следствие от причинената му през 2023 г. травма от ответника. Отправено е искане насрещната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

С оглед предмета на депозираните жалби, първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Предмет на въззивното производство е правният спор по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди.

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението в обжалваната част е частично неправилно.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в 3 тяхната съвкупност, приема за установено следното:

С влязла в сила присъда № 28 от 05.03.2024 г. по НОХД № 393/2024 г. на Районен съд – Плевен е признат подсъдимият Р. Г. Б. за виновен в това, че на 09.08.2023 г. причинил средна телесна повреда на Б. И. В., изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст – вляво от брадата и в областта на десния долночелюстен ъгъл – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

От заключението по допуснатата пред първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза се установява, че съобразно наличната медицинска документация, на Б. В. е било причинено счупване на долната челюст на две места (двустранно счупване) със следните локализации: фрактурна линия вляво от брадичката и фрактурна линия вдясно в областта на долночелюстния ъгъл. Медико-биологичната квалификация на увреждането е счупване на челюст, водещо до затруднение на дъвченето и говоренето.

Първата фрактурна линия е на мястото на удара (директна фрактура), а втората е получена по механизма на огъване на костта (индиректна фрактура).

Установява се още, че ищецът е бил приет в клиника по УНГ болести и лицево-челюстна хирургия, където пролежал пет дни. Бил опериран с обща анестезия посредством интубация (вкарване на тръба в трахеята). Счупените костни фрагменти били наместени и фиксирани със специални метални импланти – заключващи плаки и винтове. На 14.08.2023 г. ищецът бил изписан за продължаване на лечението в домашни и амбулаторни условия, за което му бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за срок от 30 календарни дни. Вещото лице е изяснило, че нормалният оздравителен период при подобни двустранни счупвания е около два и половина месеца, като през този период пациентът търпи болки и страдания, които особено през първите 35 – 40 дни са значителни. Посочено е, че обикновено най-малко 25 дни след изписването от болницата се приема само течна храна (сокове, бульони) със сламка, след което постепенно се преминава на супи и каши.

Обикновено след около два и половина до три месеца, при липса на усложнения, дъвченето и говора се възстановяват. Вещото лице е посочило още, че до датата на изготвяне на заключението ищецът не се е явил за провеждането на преглед, нито е представил допълнителна медицинска документация за евентуални усложнения.

В съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищецът е представил амбулаторен лист, видно от който на 19.05.2025 г. по отношение на него е проведен преглед по повод оплаквания от затруднено храненe, невъзможно дъвчене и изтръпване на долната устна. По отношение на обективното състояние на ищеца към датата на прегледа е отразено, че се установява отворена захапка отпред, като резците не контактуват помежду си.

На мястото на фрактурата при 33 и 34 зъб е установено леко хлътване и болезненост, като вероятно е налице леко отваряне на фрактурата в горния край – към зъбите. Посочено е, че липсата на чувствителност вероятно се дължи на прекъсване от травмата на долночелюстния нерв и ще е постоянно.

4

С оглед наведени в насрещната въззивна жалба твърдения за влошаване на здравословното състояние на ищеца след приключване на делото пред първоиснтанционния съд, които твърдения попадат в обхвата на чл. 266, ал. 2 от ГПК и във връзка с което към жалбата са приложени писмени доказателства, въззивният съд е допуснал изслушването на допълнителна съдебномедицинска експертиза за установяване на актуалното здравословно състояние на ищеца.

От заключението на вещото лице се установява, че съобразно медицинската документация от м. май 2025 г. Б. В. имал оплаквания от затруднено храненe, невъзможно дъвчене и изтръпване на долната устна, болка и оток в долната челюст на мястото на операцията и поява на кървяща рана на устната кухина в същата област. Тези оплаквания и симптоми според вещото лице са резултат от развитие на късни усложнения от счупването на долната челюст и извършената хирургична интервенция за лечението на фрактурата през м. август 2023 г. Известно време след извършената операция като усложнение се е появило леко разтваряне на фрактурната линия в горния край, което е довело до разкъсване на лигавицата на венеца и поява на рана по лигавицата, която е кървяла и се е инфектирала и възпалила. Това довело до оток на меките тъкани около раната и поява на болки, особено при дъвчене.

Появата и развитието на тези усложнения е наложило нова хоспитализация и операция в лицево-челюстна хирургия в периода от 29.06.2025 г. до 01.07.2025 г., когато металният имплант е бил отстранен. Наложила се е и екстракция (изваждане) на трети и четвърти долни леви зъби (зъб 33 и зъб 34), които се намират на мястото на първоначално причинената през 2023 г. фрактура на долната челюст. Предвид това експертът е приел, че е налице пряка причинноследствена връзка между първоначално причиненото увреждане на 09.08.2023 г., хирургичните операции с поставяне на метални импланти за лечението му и късните усложнения, предизвикали затруднения при хранене поради неправилната захапка между горната и долната челюст, болки, оток, кървяща рана от устната кухина, хирургичното изваждане на металните импланти от долната челюст, както и на трети и четвърти долни зъби. В заключението е посочено още, че след м. юни 2025 г. не са представени никакви медицински документи за състоянието на В., като не е проведен и преглед от вещото лице, тъй като ищецът работел в чужбина и нямало да се върне в следващите шест месеца. Поради това експертът е приел, че най-вероятно е настъпило подобрение на дъвкателната му функция и това не е нарушило неговата трудоспособност. Хигиенно-диетичния режим, който следва да се спазва е свързан с поддържане на хигиена на устната кухина (миене на зъби поне 2-3 пъти дневно и неколкократна употреба на вода за уста), както и с отбягване на много твърди храни, които препоръки биха били трудни за спазване предвид професията на ищеца като международен шофьор. Вещото лице счита, че първоначалната операция на челюстта не е била успешна. Появили са се усложнения, които са наложили следващата оперативна намеса на 30.06.2025 г. и екстракцията на зъби на 09.07.2025 г. Поради прекъсване на 5 долночелюстния нерв (т. нар нервус мандибуларис) за цял живот пострадалият ще има изтръпване и липса на чувствителност в областта на кожата и лигавицата на долната устна и венците на предните долни зъби.