Решение № 183 от 06.06.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Казанлък, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20255510200395 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на П. Л. С. с ЕГН ********** против Наказателно постановление №25-0284-000175 от 17.02.2025г. на Началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП .

В жалбата се навеждат доводи за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят оспорва направения в наказателното постановление извод, че автомобилът му е представлявал пречка за останалите участници в движението предвид по начина, по който е бил паркиран. В тази връзка твърди още начинът и мястото, на които е паркирал, да са съобразени с нормативните правила. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с адв.Х.М., като поддържа жалбата си. Адв. М. моли съда да отмени НП и излага допълни аргументи за основателността на депозираната въззивна жалба. Не претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В писмено становище на гл. юрисконс ул т М.А. се излагат доводи за неоснователност на жалбата, иска се потвърждаване на НП.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по 1 делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 31.08.2024г. около 12.00 часа в гр.Казанлък, на ул.“****** ******“ до №39, жалбоподателя П. С. е паркирал собствения си т.а. „**“ с рег.№** **** ** пред паркиралия до жилищна сграда на тротоара л.а.“**“ с рег. №** **** **, с което е създал пречка за останалите участници в движението, а именно паркиралия л.а.“**“ с рег. №** **** **.

АНО се е позовал на Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 09.10.24г. на РП-Стара Загора, ТО-Казанлък по пр.пр.№8285/2024г. Въз основа на горецитираното постановление на РП и на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН било издадено и атакуваното НП, с което на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП .

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, достига до следните правни изводи:

Гореописаната фактическа обстановка не се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и тези, събраните в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло.

С Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 09.10.24г. на РП-Стара Загора, ТО-Казанлък по пр.пр.№8285/2024г. е било отказано да се образува наказателно производство за престъпление от общ характер и преписката е била прекратена, като препис от същото е било изпратено на жалбоподателя С. като пострадало лице по смисъла на чл.213, ал.1 от НПК и на Началника на РУ-Казанлък с оглед преценка за налагане на административно наказание на С.Ч.М. /собственик на л.а.“**“ с рег. №** **** **/, въз основа на данни по преписката за нарушения по ЗДвП.

Съдът не споделя изводите на АНО, че жалбоподателят С. е извършил нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП . Още с Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 09.10.24г., РП-Стара Загора, ТОКазанлък е изразила становище, че в хода на проверката, инициирана по жалба на П. Л. С. са налице данни, освен за отправени обиди от страна на С.Ч.М. /престъпление по чл.146, ал.1 от НК/ и за нарушение по ЗДвП, осъществено от същия. От данните по преписката било видно, че М. е спрял 2 по начин, по който е преградил достъпът на живущите в блок №50 в гр.Казанлък, ул.“****** ******“, до паркинга на блока, както и, че това не е първи път на такова нарушение от страна на М.. Ето защо РП е изпратила преписката на Началника на РУ-Казанлък с оглед преценка за налагане на административно наказание на С.Ч.М.. РП е направила обоснован и мотивиран извод, който настоящия съдебен състав споделя.

АНО в противоречие с материалите по преписката, обаче издава НП не на С.Ч.М., а на жалбоподателя С.. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП . Съгласно посочената разпоредба престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. В случая за деянието на жалбоподателя е прието да е съставомерно, тъй като автомобилът му да е бил паркиран на място и по начин, при които да е представлявал пречка за останалите участници в движението, а именно л.а.“**“ с рег. №** **** **.

В хода на процеса описаната в НП фактическата обстановка не се установява по безспорен и несъмнен начин, като със съществено значение за разкриването на обективната истина са приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а също приложените видеозаписи, съдържащи се в диск DVD-R16X, марка Самсунг, предоставени ведно с пр. пр. №8285/2024г. по описа на РП-Стара Загора, ТО-Казанлък.

По делото към материалите по прокурорската преписка е приложен материален носител - диск DVD- R16X, марка Самсунг, съдържащ 6 броя видеозаписи, отразяващи действителната фактическа обстановка, който следва да бъде ценен в съответствие с установената съдебна практика в качеството на веществено доказателство. Съдебната практика приема, че създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н. д. №393/09г., ІІ н. о. на ВКС/. В случая от приложените видеозаписи ясно се вижда, че от обективна страна на 31.08.2024г. около 12.00 часа в гр.Казанлък, на ул.“****** ******“ до №39, жалбоподателя П. С. е паркирал автомобил /дори не се установява това да е т.а. „**“ с рег.№** **** **, посочен в НП/, но не и в нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП .

Спорът по делото е изцяло правен и се концентрира около обстоятелството дали по начина, по който е паркиран процесният автомобил от страна на жалбоподателя, същия е представлявал пречка за движението по смисъла на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП . Понятието не е легално дефинирано.

Преценката е всякога конкретна, като изисква да се съобразява сбор от различни фактори – начина на организация на движението в съответния пътен участък; мястото и начина, по които е паркирано самото превозно средство; вида на затрудненията, които се създават за останалите участници в движението от паркирания автомобил и необходимото поведение за тяхното отстраняване/преодоляване. В допълнителните си разпоредби ЗДвПдефинира понятието "препятствие на пътя", като към него се отнасят предмети и вещи, 3 които се намират на пътя и създават опасност за движението. В конкретния случай в наказателното постановление не е описан никой от посочените погоре относими фактори, при преценката дали едно паркирано ППС представлява пречка за движението от правна страна. Фактическото описание на изпълнителното деяние се свежда до следния запис: "паркирал собствения си т.а. „**“ с рег.№** **** ** пред паркиралия до жилищна сграда на тротоара л.а.“**“ с рег. №** **** **, с което е създал пречка за останалите участници в движението, а именно паркиралия л.а.“**“ с рег. №** **** **.".

Така направеното описание не съдържа обаче дължимото описание на фактическите обстоятелства, които следва да бъдат установявани в хода на процеса, т. е. определяне на предмета на доказване, нито на обстоятелствата, срещу които деецът трябва да се защитава. Защо е прието, че паркираният от жалбоподателя автомобил представлява пречка, само от посоченото в наказателното постановление не би могло да се установи. Съществен недостатък е и липсата на описание на точното място и начина, по който е бил паркиран автомобилът, тъй като това са значими и необходими обстоятелства за установяване на обективната истина по делото, както и за правилното приложение на материалния закон.

Изводът, че автомобилът е паркиран на място, където създава пречка за движението на останалите ППС, следва да е обоснован с конкретни данни, срещу които привлеченото към отговорност лице осъществява защитата си и които подлежат на преценка от съда. Такива данни в документите по административнонаказателното производство не се съдържат. Точното място, на което автомобилът е бил паркиран от С., се установява при прегледа на видеозаписите, които обаче не потвърждава т твърдението на административното обвинение, че автомобилът е пречел на движението.

Предвид това изводът на съда е, че не е доказано извършването на нарушението от обективна страна, обоснован от събраните в производството доказателства.

В случая съдът приема, че процесното наказателното постановление подлежи на отмяна на самостоятелно основание и поради издаването му в противоречие с материалния закон. Предвид установените по делото факти, съдът приема, че автомобилът на жалбоподателя е бил правомерно паркиран и не е представлявал пречка по смисъла на чл.98, ал.1, т.1 от НК, а следователно и деянието му е несъставомерно от обективна страна. Нормативните правила за паркиране в населено място и на път с двупосочно движение дава разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Посоченото правило за поведение предвижда, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. От видеозаписите се установява, че жалбоподателят С. е изпълнил в пълнота тези изисквания. В съдебната практика, черпейки аргументи и от разпоредбата на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, е последователно изяснено, че за да се приеме, че дадено паркирано пътно превозно средство представлява пречка за движението, е необходимо: или самото МПС предвид начина и мястото на разположението си да е потенциален източник на опасност, или необходимото за заобикалянето му поведение от другите участници в движението да създава опасност.

Така например първата посочена хипотеза ще е проявена, когато с 4 оглед разположението си върху платното за движение паркираното пътно превозно средство създава ограничение във видимостта за останалите участници в движението. В този случай паркираното МПС би представлявало препятствие и пречка, тъй като би могло да повлияе върху избора на поведение от другите лица и да предизвика конфликтни ситуации, включително произшествие. Втората примерна хипотеза би била проявена, когато за заобикаляне на паркираното ППС следва да се допусне спиране и престояване на забранено място, което би могло да е източник на опасност като например на пешеходна пътека или стеснен участък от пътя. В конкретния случай не се установяват никакви подобни обстоятелства, които да са създавали реален риск в конкретната ситуация.