Решение № 6891 от 10.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ град София, 09.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛАДШИ СЪДИЯ КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладвано от председателя ч. гр. д. № 11216 по описа на СГС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда и условията на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК с искане за отмяна на разпореждане от 09.08.2019 г. по изпълнително дело № 20198600401572 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 и район на действие СГС, с което е отказано намаляване на определеното в полза адвоката на взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение до размера от 200 лв. и срещу разпореждане за разноски, определени по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, обективирано в покана за доброволно изпълнение, връчена на жалбоподателя на 07.08.2019 г.

Жалбоподателят ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******* твърди, че отказа да се намали адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователен. Сочи, че процесуалният представител на взискателя е извършил представителство единствено във връзка с образуването на изпълнителното дело като е подал съответната молба и не е осъществил представителство по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това делото не се ползва с фактическа и правна сложност, поради което не е оправдано в полза на взискателя да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в размер над сумата от 200 лв. съобразно чл. 10, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Досежно определените разноски по т.26 от ТТР към ЗЧСИ твърди, че в сумата, която служи за база на изчисляването на размера им не следва да се включва задължението за разноски по изпълнителното производство, в частност тези за процесуално представителство на взискателя. Съответно моли съда да намали определените разноски по т.26 от ТТР към ЗЧСИ като извади от основата за изчисляването им адвокатското възнаграждение на представителя на взискателя. Евентуално моли съдът да намали тази такса пропорционално с намаления размер на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК.

Ответникът по жалбата – адвокат Н.Д.оспорва същата като неоснователна. Твърди, че в качеството си на процесуален представител на взискателя е извършил действия по чл.10 т. и т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което длъжникът дължи разноски и по двете разпоредби в негова полза на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Освен това твърди, че претендираното в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение е в размер на минимума, установен с чл. 10, т.1 и т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения поради което не подлежи на намаляване по реда на чл. 78, ал.5 ГПК.

Взискателите по изпълнително дело не представят становище относно претенцията срещу начислените по т.26 от ТТР към ЗЧСИ такси.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че жалбата е неоснователна. ЧСИ посочва, че процесуалният представител на взискателя е извършил действия по чл. 10, т.1 и т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което адвокатското възнаграждение е дължимо и на двете основания и е претендирано в установения от Наредбата минимум, поради което не подлежи на намаляване по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. Посочва и че таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ се изчислява въз основа на размера на събраните от ЧСИ суми, а те включват и дължимите на взискателя разноски за адвокатска защита.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД след като обсъди доводите на жалбоподателя и становището на ЧСИ и обсъди събраните по делото доказателства намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес и е съобразена със специфичните изисквания за допустимост отразени в чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК- длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Предвид приетото, същата следва да бъде разгледана по същество.

От представените пред съда доказателства се установява, че изпълнително дело № 20198600401572 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 и район на действие СГС е образувано въз основа на молба, подадена от Ф.К.и А.К., чрез адвокат Н.Д.. С молбата е направено искане за събиране на адвокатско възнаграждение в размер на 5259,15 лв. в полза на адвоката, като същата е придружена от адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че адвокатското възнаграждение за представителство в изпълнителното производство е уговорено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

От изпълнителния лист, приложен към изпълнителното дело, се установява, че делото е образувано за събиране на вземане в размер на по 142 500 лв. за всеки взискател, представляващо застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2017 г. до окончателното изплащане на главниците.

С покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника(жалбоподателя) на 07.08.2019 г. ЧСИ е поканил същия да заплати сумата по главниците, ведно със законна лихва в размер на 56 762,50 лв. общо по двете вземания, като е определил дължима такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 12 192,52 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 5259,15 лв. с ДДС

Срещу определеното адвокатско възнаграждение жалбоподателят е подал възражение с искане същото да бъде намалено поради прекомерност. С обжалваното разпореждане от 09.08.2019 г. ЧСИ е оставил без уважение претенцията по чл. 78, ал.5 ГПК.

Недоволен от определените разноски по делото, длъжникът е подал настоящата жалба срещу разпореждането от 09.08.2019 г. и срещу постановлението за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, в частта, касаеща определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

При така установеното настоящата съдебна инстанция намира, че подадената жалба е неоснователна, в частта, с която се иска намаляване на определеното в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение и основателна, в частта, с която се иска намаляване на определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Съображенията за това са следните:

От представените доказателства се установява, че взискателите са били представляване в хода на изпълнителното производство от адвокат при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради което адвокатското възнаграждение следва да се определи въз основа на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да се присъди в полза на адвоката.

Според чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното дело е в размер на 200 лв., а съобразно т.2 от същия член за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.

От материалите по изпълнителното дело е видно, че процесуалният представител на взискателя е подал молбата за образуване на изпълнителното производство, предвид което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен тази молба, процесуалният представител е инициирал и извършването на други действия по събиране на вземането, предмет на изпълнителното производство, като е подал още две молби с искане за налагане на запор на сметки на длъжника. Съответно следва да се приеме, че той е извършил и действия по чл.10, т.2, за което му се следва възнаграждение. Като се има предвид размера на вземането ( 285 000 лв. главница +

56 762,50 лв. лихва, което е равно общо на сумата от 341 762,52 лв.), минималното адвокатско възнаграждение, на което има право адвокатът на взискателите е в размер на 200 лв. за образуване на изпълнителното дело плюс 5019,15 лв. с ДДС по чл. 10, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо в размер на 5 259,15 лв. с ДДС. Определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение е в размер именно на минимума, предвиден в посочените разпоредби на Наредбата, поради което не подлежи на намаляване по реда на чл. 78, ал.5 ГПК.

С оглед изложеното подадената жалба срещу разпореждане за разноски от 09.08.2019 г. по изпълнително дело № 20198600401572 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 и район на действие СГС, с което е отказано намаляване на определеното в полза адвоката на взискателите по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение като неоснователна.

Жалбата, в частта, с която се обжалва постановлението за начислена по т.26 от ТТР към ЗЧСИ такса в размер на 12192,52лв. е основателна. В базата за изчисляване на таксата по т.26 ТТР към ЗЧКИ не се включва размера на разноските, събрани в изпълнителното производство, в това число и начисленото в полза на адвоката на взискателя адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Последното има характера на авансовите вноски, посочени в забележка № 4 към т.26 от Тарифата.

Съобразно правилото на т.26 от ТТР към ЗЧСИ и размера на вземането, предмет на изпълнителното производство, пропорционалната такса се изчислява по следния начин:

5220 лв.

+ 2 на сто за горницата над 100 000 лв. Съответно в настоящия случай таксата следва да е в размер на 12 066,30 лв. с ДДС. Или същата следва да се намали от съда със сумата от 126,22 лв.

При този изход на спора взискателите по изпълнителното производство дължат на жалбоподателя ЗАД „ОЗК- З.“ АД, ЕИК ******* разноски в размер на 180 лв. за адвокатско възнаграждение,

12,50 лв. държавна такса,

24 лв. разноски по т.5 и т. 8 от ТТР към ЗЧСИ.

Воден от горното, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ постановление за разноски по изпълнително дело № 20198600401572 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 и район на действие СГС, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 70161/07.08.2019 г., връчена на ЗАД „ОЗК- З.“ АД, ЕИК ******* на 07.08.2019 г., в частта, с която в тежест на ЗАД „ОЗК- З.“ АД, ЕИК ******* са определени разноски по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за сумата над 12 066,30 лв. с ДДС до пълния размер от 12 192,52 лв. с ДДС.

ПОТВЪРЖДАВА постановление за разноски по изпълнително дело № 20198600401572 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 и район на действие СГС, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 70161/07.08.2019 г в останалата част, с която в тежест на ЗАД „ОЗК- З.“ АД, ЕИК ******* са определени разноски по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за сумата в размер на 12 066,30 лв. с ДДС.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за разноски от 09.08.2019 г. по изпълнително дело № 20198600401572 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 и район на действие СГС, с което е отказано намаляване на определеното в полза на адвоката на взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Ф.Д.К., ЕГН ********** и А.М.К., ЕГН ********** да заплатят на ЗАД „ОЗК- З.“ АД, ЕИК ******* разноски за производството в размер на 180 лв. за адвокатско възнаграждение,

12,50 лв. държавна такса,

24 лв. разноски по т.5 и т. 8 от ТТР към ЗЧСИ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.