Решение № 147 от 13.05.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Добрич, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230200688 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. И. М., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адвокат Д. Д. от Адвокатска колегия - Добрич, срещу наказателно постановление № РД-17-3/22.05.2023 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за закрила на детето при Министерския съвет на Република България, с което на Д. И. М., ЕГН **********, с адрес: ****, в качеството на длъжностно лице - директор на Детска градина № **** град Добрич, за нарушение по чл. 45, ал. 11 във вр. с чл. 7, ал. 2 и ал. 1 от Закона за закрила на детето, на основание чл. 45, ал. 11 във вр. с чл. 7, ал. 2 и ал. 1 от Закона за закрила на детето, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено 1 становище се иска наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се и възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало на 25.01.2023 г. с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия А № 0000349/25.01.2023 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) в присъствие на нарушителя и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

При съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „Не съм съгласна” (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта. Съобразно дадените му правомощия, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като е преценил възраженията и събраните доказателства, кредитирайки с доверие обясненията на нарушителя.

Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в нормата на чл.

43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като в ал. 2 е предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е отказал да подпише акта, което обстоятелство е удостоверено чрез подписа не 2 на един, а на двама свидетели, името и точните адреси на които са отбелязани в акта, съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят е отказал да подпише акта, същият сам се е поставил в положение да не получи препис от него. При това положение, предявяването е извършено редовно, а липсата на връчване не накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като е резултат от неговото поведение, а никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. В тази насока е и константната съдебна практика.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗЗД, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП са посочени съответните разпоредби от Закона за закрила на детето, за които се твърди, че са нарушени (чл. 45, ал. 11 във вр. с чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗД), като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Също така в обжалваното НП е посочена съответстващата санкционна разпоредба на чл. 45, ал. 11 във вр. с чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗД.

В действителност, в обстоятелствената част на АУАН е посочено, че детето изпаднало в риск е Д. И. И., като в НП е посочено, че детето и Д. И. И..

Очевидно в случая се касае за техническа грешка при изписването на името на детето в НП (изписано името Д., вместо Д., като е пропусната буквата „м“), която техническа грешка обаче не води до заблуда и неяснота за жалбоподателя в какво точно нарушение е обвинен. Допуснатата грешка следва да се преценява в контекста на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от които се установява категорично, че детето 3 изпаднало в риск е Д. И. И.. Същите обстоятелства са описани и в АУАН, като всички елементи от описанието на нарушението съвпадат, поради което защитата на нарушителя не е ограничена. Подавайки жалбата и организирайки защитата си както в административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното производство, адресатът на НП е бил наясно за какво нарушение е ангажирана отговорността му. В този смисъл погрешното изписване в НП на името на детето, не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна на това основание.

Касае се за неточност, която не влияе върху законосъобразността на НП и не засяга правото на защита на нарушителя, което е осъществено в пълен обем.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Д. И. М. е санкционирана за това, че в качеството си на длъжностно лице - директор на Детска градина № **** град Добрич, в периода от 03.02.2022 г. до 28.10.2022 г. не е уведомила Дирекция „Социално подпомагане“, Държавна агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи за необходимостта от закрила на детето Д. И. И., изпаднало в риск поради упражнено спрямо него насилие от помощник възпитателя Д.М. – нарушение по чл. 45, ал. 11 във вр. с чл. 7, ал. 2 и ал. 1 от Закона за закрила на детето.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите М. А. Х., Ц. Н. Н., М. И. Р. и Л. Р. М., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената от тях проверка и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Д.К.А. - старши учител в Детска градина № **** и К.М.Ж. - учител в Детска градина № ****, дадени в съдебно заседание, тъй като е налице индиция за тяхната заинтересованост същите са учители в Детска градина № ****, на която детска градина 4 директор е жалбоподателят Д. И. М., поради което е налице служебна обвързаност и тази обвързаност променя отношенията на свидетелите към фактите, имащи значение за делото. От друга страна, показанията на свидетелите Д.К.А. и К.М.Ж., дадени в съдебно заседание се оборват от писмените им обяснения, дадени при извършената от Държавната агенция за закрила на детето проверка (л. 196 и л. 198 от делото), поради което съдът намира показанията на посочените свидетели, дадени в съдебно заседание, за поставени в услуга на защитната позиция на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите М. А. Х., Ц. Н. Н., М. И. Р. и Л. Р. М., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства: Констативен протокол за извършена последваща проверка № 45/28.10.2022 г. ; Доклад на ДАЗД № 00-05-74/23.12.2022 г.; Писмо с рег. № 28-00-25-5/16.01.2023 г., писмо с рег. № 28-00-25-7/16.01.2023 г. ; Писмо от АСП с рег. № 08-12-000058#1/19.01.2023 г.; Писмено обяснение от Д.М. от 03.02.2022 г.; Писмени обяснения от Д.Д. от 28.10.2022 г.; Писмени обяснения от М.А.Л. от 28.10.2022 г.; Писмени обяснения от Д.К.А. от 28.10.2022 г.; Писмени обяснения от Д.Х.Д. от 28.10.2022 г.; Писмени обяснения от К.М.Ж. от 28.10.2022 г.; Писмени обяснения от М. М. от 28.10.2022 г.; Анкета от 02.02.2022 г. от Д.А.; Анкета от 02.02.2022 г. от Д.Д.; Анкета от 02.02.2022 г. от К.Ж.; Анкета от 02.02.2022 г. от Д. Д.; Анкета от 02.02.2022 г. от М.Л.;

Анкета от 02.02.2022 г. от М. М.; Доклад от М.Л.; Жалба от 02.02.2022 г.;

Заповед № 13/08.02.2022 г.; Заявление от Д.М. от 08.02.2022 г.; Заповед № 140/08.02.2022 г.

Така установената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗЗД, лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.

Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако това е обвързано с професионална тайна (чл. 7, ал. 2 от ЗЗД).

Лице, което в нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 не уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или 5

Министерството на вътрешните работи за нуждата от закрила на дете, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение - с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

Безспорно, в качеството на директор на Детска градина № **** град Добрич, Д. И. М. е лице, спрямо което на основание чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за закрила на детето е насочено задължението за незабавно уведомяване на посочените държавни органи.

Безспорно е и, че Д. И. М. не е уведомила непосредствено след узнаването, който и да е било от посочените в чл. 7, ал. 1 от Закона за закрила на детето, органи - дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.

Спорният въпрос по делото е, в случая касае ли се за дете, което се нуждае от закрила.

Съобразно чл. 19, т. 1 от Конвенцията за правата на детето (КПД), приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г., държавите следва да предприемат всички необходими законодателни, административни, обществени и образователни мерки за закрила на детето от всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, докато то е под грижите на родителите си или на единия от тях, на законния си настойник или на всяко друго лице, на което то е поверено.