Решение № 63 от 05.04.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Свиленград, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20225620200051 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351 А-716 от 18.11.2021 година на Началника на РУ – Свиленград, с което на М. П. К. с ЕГН ********** от град Свиленград, ул.„Княз Борис” № 3, област Хасково, за нарушение на чл. 64, ал. 1, вр.ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено на основание чл.257,ал.1 от ЗМВР административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лв.

Жалбоподателят М. П. К. моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за незаконосъобразен и неправилен. Твърди се в жалбата,че бил нарушен процесуалния закон,като по този начин административното производство било опорочено,което ограничавало съществено правото му на защита,но конкретни нарушения не се сочат. Претендират се разноски по делото, които да се присъдят по реда на ЗА.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят, не се явява и не се представлява.

С Писмена молба-становище адвокат М.К. иска от Съда да отмени обжалваното НП на основанията, посочени в Жалбата. Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата 1

(ЗА).

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началник на РУ – Свиленград, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 15.07.2019 година Младши полицейски инспектор М.Д.М. в качеството си на полицейски орган издал на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР Разпореждане с рег.№ 351р-18201, отправено до жалбоподателя да не допуска нарушаване на нощната тишина на открито в „Клайджиевата къща”, представляваща къща за гости, чийто собственик и материалноотговорно лице бил жалбоподателя. В Разписката инкорпорирана в самия документ е наличен подпис на лицето, до което е отправено Разпореждането – жалбоподателя М. П. К., но не е посочена датата на връчването му. В Писмо с вх.рег.№ 836 от 03.02.2022 година ,АНО сочи че Разпореждането е връчено в деня на съставянето му.

След подаден сигнал на ЕЕН 112 за нарушаване на нощната тишина в „К.ата къща”, находяща се в село Мезек, област Хасково, около 06.00 часа на 11.09.2021 година свидетелите Ал. М. Ал. и Б. В. Хр. посетили същата, при което посещение констатирали, че на откритите площи в проверяваната къща, жалбоподателя допуснал въпреки отправеното към него писмено полицейско разпореждане рег.№ 351р-18201 от 15.07.2021г.,силно викане и пеене на гостите му.

След констатиране на нарушението срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на адм.нарушение №351 А-716/16.09.2021г. ,който в последствие бил анулиран/съгласно свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Б.В. Х./ ,но същият липсва приложен по АНПр,въпреки 2 че в последствие обжалваното НП е издадено въз основа на него.

След анулиране на първоначално издадения АУАН ,вече на дата 12.11.2021 година, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Ал. М. Ал. – Младши инспектор в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (държавен служител в МВР), във връзка с възложените му функции по охрана на обществения ред и ЗМВР, съставил против жалбоподателя и в негово присъствие АУАН серия АА с бланков № 805881 и с входящ № 351А-716, входиран на 16.11.2021 година.

Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си Б. В. Хр..

В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че лицето,като собственик на „К.ата къща”, находяща се в село Мезек, област Хасково, допуснал нарушаване на нощната тишина-силно викане и пеене от гостите му на откритите площи,след като му е писмено разпоредено с протокол за полицейско разпореждане на 15.07.2021г. с рег.№ посочен в АУАН да не допуска такова озвучаване/викане и пеене/ на открито в къщата за гости за времето от 23.00часа до 07,00часа .

А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 64, ал. 1 вр. с ал. 4 от ЗМВР, която вписва за нарушена.

АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 12.11.2021 година, който сочи че няма възражения против констатациите в Акта. АУАН е връчен срещу подпис.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

След получаване на образуваната преписка, Началникът на РУ - Свиленград е издал процесното Наказателно постановление (НП) № 351А-716 от 18.11.2021 година.

В издадения санкционен акт, АНО е издал същият въз основа на анулирания АУАН№351 А-716/16.09.2021г., като за нарушение на чл. 64, ал. 1, вр.ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено на основание чл.257,ал.1 от ЗМВР административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лв.

НП е редовно връчено на жалбоподателя на 15.01.2022 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – 3 датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗМВР, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-1371 от 11.11.2015 година изменена и допълнена със заповед № 8121з-250 от 05.03.2021 година, всички на Министъра на МВР, вземайки предвид служебно известната на съда Заповед № 8121з-1371 от 11.11.2015 година на Министъра на МВР ,както и факта, че Ал. М. Ал. е държавен служител в МВР и че Димитър Янакиев се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 267, ал. 2 от ЗМВР – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт Заповед. Персоналното заемане на длъжността „Началник на РУ – Свиленград” от Димитър Янакиев е служебно известно на настоящия Съдебен състав.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание,свидетели – Ал. М. Ал. и Б.

В. Хр.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Ал.

М. Ал. и Б. В. Хр., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява първият от посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на посочените свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и 4 помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават от насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта –Б. В. Хр., е и свидетел, присъствал при установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че не е изпълнил писмено полицейско Разпореждане. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежно лице, подадена е в предвидения 7 – дневен срок.

Преценена по същество, жалбата се явява основателна.

5

Настоящият съдебен състав ,приема ,че в хода на проведеното административно наказателно производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, които са достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП и прави безпредметно разглеждането на въпросите по съществото на делото .

Обжалваното НП е незаконосъобразно, както на процесуално основание - в резултат на допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН.

Извършвайки служебна проверка относно процесуалноправната законосъобразност на НП, вкл. и относно редовността на предпоставилия го АУАН въз основа на който е издадено, съдът, съобразно правомощията си в настоящото контролно-отменително производство, обсъди актовете първо от формална страна, при което констатира допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното административнонаказателно производство, субсумиращи абсолютно процесуално основание за отмяна на санкционния акт.

Същите по своята правна квалификация следва да се свържат с нормите на чл. 54 ЗАНН, както и чл. 52,ал.4 ЗАНН, чийто процесуални предписания от императивен порядък не са били изпълнени от страна на АНО, упражнявайки правомощието си за произнасянето си по преписката с която е сезиран, в проявление на упражнена санкционната му власт и реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето –извършител.

В съвкупността си, така установените нарушения на процесуалните правила са довели до необоснованост на издаденото НП, наред и с ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което предопределя и характера им на такива, особено съществени, от тук и достатъчна предпоставка за неговата отмяна, като незаконосъобразно издадено, в изначално опорочено административнонаказателно производство.

На първо място, по убеждение на решаващия съдебен състав, напълно незаконосъобразно и в пряк разрез с разпоредбата на чл. 54 ЗАНН вр с чл. 24 ал.1 т.6 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН и на ТР №3/22.12.2015г. на ОСНК на ВКС, АНО е прекратил преписката –първоначално образувана със съставения първия АУАН № 351 А-716/16.09.2021г., съгласно свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Б. В. Хр.,а и от самото НП се 6 установява,че има издаден горепосочения АУАН от 16.09.2021г.,но не приложен по преписката,а има приложен друг под същият номер ,но от друга дата-съставен на 12.11.2021г.