Решение № 5676 от 16.09.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5676 гр. София, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20231100113555 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на „Юробанк България“ АД да заплати на Р. Ж. Б. сумата от 15 338,75 евро, частичен иск от 206 849,76 евро (уточнен в о.с.з. от 20.05.2024 г.), представляваща получена без основание от банката сума, чрез извършен превод на 27.01.2012 г. от банковата сметка на ищеца с IBAN ******** В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на сключен договор за кредит за оборотни средства № 033/2007 от 16.01.2008 г. Банка „Пиреос България“ АД (чийто универсален правоприемник е ответникът „Юробанк България“ АД) е предоставила на „Рос Паркет“ ЕООД („Виал паркет“ ЕООД) кредит в размер на 150 000 евро. С анекс № А03-033 от 02.09.2010 г. като солидарен длъжник по кредита е встъпил ищецът. Размерът на кредита е увеличен с още 50 000 евро, с което общият му размер е достигнал 200 000 евро.

Движенията по кредита били отразявани по вътрешнобанкова кредитна сметка № 0010********. Пълният размер на кредита, включително договореното увеличение, е бил изцяло усвоен от кредитополучателя. С анекс № А05-033/19.01.2012 г. дружествата „Евро паркет” ЕООД, „Лукс паркет” ЕООД, „Вип паркет“ и „Рос инвестмънт” ЕООД са поели солидарна отговорност, при което са се задължили да отговарят за изпълнението на задължението на кредитополучателя.

С нотариални покани, отправени до длъжниците на 19.07.2012 г., банката обявила процесния кредит за предсрочно изискуем и след иницииране на заповедно производство в нейна полза била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, ал. 2 ГПК от 02.10.2012 г., по гр.д. № 36219/2012 г., по описа на СРС.

На основание издадения изпълнителен лист било допуснато предварително изпълнение срещу длъжниците за събиране на сума в размер на 206 840,76 евро главница, ведно със 1 законната лихва за периода от 26.07.2012 г. до изплащане на вземането, 4758,19 евро възнаградителна лихва за периода от 15.04.2012 г. до 25.07.2012 г., 246,80 евро наказателна лихва за периода 19.01.2012 г. до 25.07.2012 г. и 13 219,11 лева разноски.

Ищецът поддържа, че е считал, че посочените задължения по кредита били погасени с извършено на 27.01.2012 г. плащане от банковата му сметка в качеството му на солидарен длъжник по кредита, а средствата, с които било извършено погасяването, били получени по негова лична сметка на същата дата - 27.01.2012 г. с произход - нов кредит. Излага, че в конкретния случай банковите операции не са извършени чрез платежни нареждания от него в качеството му на титуляр, а чрез директен дебит, извършен от самата банка, въз основа на даденото й на 13.04.2010 г. разрешение от титуляра. Това разрешение касаело два договора за кредит с №032/2007 и № 033/2007 от 16.01.2008 г.

На 27.01.2012 г. банката била извършила по банковата сметка на ищеца с IBAN:

********две реални платежни банкови операции - сметката била заверена със сумата 206 840,76 евро, чийто произход бил новият кредит по кредитна сметка № ********, от който момент ищецът станал собственик на тази сума, а след това банковата му сметка била задължена със същата сума, която била преведена в непозната сметка, с неясен IBAN и непознат титуляр. Това действие представлявало плащане от страна на ищеца, извършено от банката, но не по силата на служебна операция или на даденото съгласие за директен дебит, а неправилно, тъй като извършената банкова операция не е била разрешена от него.

Поддържа, че с влязло в сила решение по т.д. № 2424/2013 г. по описа на СГС било прието за установено, че сумата по отпуснатия кредит № 033/2007 г. е дължима към банката, поради което с дебитирането на банковата му сметка, не е погасено задължението по посочения кредит, както самият ищец е считал. Предвид това банката неправомерно и без основание е усвоила от банковата му сметка посочената сума и я е задържала без да погаси отпуснатия кредит № 033/2007 г., с което се е обогатила, поради което претендира възстановяването й чрез предявяването на частичен иск.

С молба с вх. №63103/03.06.2024 г. ищецът Р. Ж. Б. е уточнил, че между представляваните от ищеца дружества и ответната банка е сключен договор за кредит, под формата на кредитна линия, който се е отчитал по отчетна сметка №********, отпуснат на 27.01.2012 г., с датата на издължаване 15.10.2012 г., с главница 206 840,76 евро, и задължени лица: „Рос Паркет“ ЕООД – кредитополучател и съдлъжници: „Евро Паркет“ ЕООД, „Лукс Паркет“ ЕООД, „Вип Паркет“ ЕООД, „Ви Паркет“ ЕООД и Р. Ж. Б., при годишна лихва 8,25%. Ищецът твърди и, че на 27.01.2012 г., въз основа на дадено от него в полза на банката съгласие за директен дебит с цел погасяване на задължение по договор за кредит №033/2007 г., сумата от 206 840,76 евро е преведена с основание от ответника. Поддържа, обаче, че без да има основание банката е задържала процесната сума, вместо с нея да погаси дълга по договор за кредит №033/2007 г., поради което и банката се е обогатила без основание с тази сума, доколкото ищецът е бил осъден по т.д. №2424/2013 г. по описа на СГС, VI-2 състав за негасените вземания по договор за кредит 033/2007 г. Изрично е посочено, че в случая не твърди да се касае за неразрешена транзакция.

Ответникът „Юробанк България“ АД е подал отговор, с който е оспорил предявения 2 иск като недопустим и неоснователен. Липсвали доказателства за извършено от самия ищец плащане на сумата от 200 000 евро. Твърди, че по договор за кредит №033/2007 г. е извършена само вътрешна кредитна апликация от една банкова сметка в друга, но не е сключван друг договор за кредит. Оспорва да е извършвана от страна на ответника неразрешена платежна операция от 27.01.2012 г., евентуално такава претенция би била погасена по давност. Процесната транзакция касаела единствено осчетоводяването на уговореното в подписания Анекс №5 към Договор №033/2007 г.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Не съществува спор, че банкова сметка с IBAN: B******** е открита на името на Р.

Ж. Б..

По делото е приета без възражение от страните комплексна съдебно компютърна и счетоводна експертиза (КСКСЕ), в чиято икономическата част, изготвена от вещото лице Л.

Б., в задача №1 от КСКСЕ, е разяснено, че на 27.01.2012 г. са извършени счетоводни операции, посочени в табличен вид на стр. 5 от експертизата (л. 561 от делото). Тези операции са реални, но не са в смисъла на платежни, тъй като няма извършена транзакция на парични средства. Под понятието „Платежна операция“ се разбира стопанска транзакция, при която се осъществява прехвърляне на парични средства от едно лице или организация към друго. В случая липсват данни за това. „Прехвърляне на средства” означава, че се изпращат пари от платеца към получателя чрез различни методи като банков превод, плащане с карта, чек или електронни платежни системи.

В случая е посочена като операция „Усвояване на кредит“. С тази операция банката не прехвърля парични средства на кредитополучателя, а захранва неговата сметка със сумата на предоставения кредит, като срещу това едновременно признава като актив предоставен кредит на клиент, осчетоводявайки го по счетоводна сметка „Предоставени заеми“. Това отразява очакването на банката за получаване на бъдещи парични потоци (главница и лихви). Отразени са също така счетоводни операции за погасяване на задължения по кредити.

В задача №5 е посочено, че конкретно за сумата от 206 840,76 евро няма данни да е постъпила от друга банкова сметка, както и да са извършвани преводи към други банкови сметки. От всички предоставени на експертизата банкови сметки, по които е обслужван кредита, с IBAN: ******** с титуляр „Виал Паркет“, с IBAN: B******** с титуляр Р. Ж. Б. и с IBAN: ******** с титуляр В.Й. Б.а, както и от други такива - с IBAN: ******** с титуляр „Виал Паркет“ в евро, с IBAN: ******** с титуляр „Виал Паркет” в лева, с IBAN: ******** 6883 76 с титуляр „Виал Паркет“ в лева и с IBAN: ******** с титуляр „Виал Паркет” в лева, не се установява да са извършени реални плащания от/към някои от тези сметки, както и към други банкови сметки.

Според отговора на задача №6 в предоставеното на експертизата извлечение от системата на банката за сумата, с която е кредитирана сметката, в размер на 206 840,76 евро, е посочено основание: „Усвояване кредит - ********“. Сметката е кредитирана също със 3 сумата от 811,11 евро, за която е посочено основание: „Кредитна лихва, OLD LOAN ******** NEW LOAN ********“ и представлява сторнирана наказателна лихва. При дебитиране на сметката в колона „Референция” е отбелязано „REOPENED LOAN", което може да се преведе като „възобновен заем" или „повторно отворен кредит”. Същото е отбелязано и при кредитиране на сметката със сумата от 811,11 евро. При дебитирането на разплащателната сметка със сумата от 206 840,76 евро няма посочена кореспондираща банкова сметка и съответно от кого са постъпили средствата. В основанието е посочено „Усвояване на кредит“, която е служебна счетоводна операцията по предоставяне на кредит, като в случая в системата в колона „Референция“ е посочено „REOPENED LOAN".

На същата дата 27.01.2012 г. са отразени и други операции по дебита на сметка с IBAN: ********, отнасящи се за друг кредит като е кредитирана сметката със сумата от 10 773,37 евро с посочено основание: „Усвояване кредит - 0010-0184-00000000521". Сметката е кредитирана също със сумата от 28,60 евро, за която е посочено основание: „Кредитна лихва, Отлагане на наказателни лихви с-Но АНЕКС ***“.

По този кредит е дебитирана сметката със суми, за които е посочено основание „Плащане на вноска LOAN00000000521“.

Сумите на дебитните и кредитните обороти на дата 27.01.2012 г са еднакви, поради което началното и крайното салдо след извършените счетоводни операции са 0,00 (нула).

На служебно поставения от съда въпрос №9 вещото лице е отговорило, че основанието за записите по кредити с апликации №******** и №LOAN00000000508 е посочено по-горе в отговора на въпрос №6. Видно от извлечението от банковата сметка, сумата на дебитния оборот е равен на сумата на кредитния оборот. С оглед документалната обоснованост на извършените счетоводни операции, те следва да бъдат подкрепени и със съответните документи, като в случая това следва да бъде подписан договор за кредит или анекс към вече сключен договор.

От представените документи не се установява наличие на нов договор за кредит.

Вещото лице е съобразило, че към Договор №033/2007 от 16.01.2008 г. е представен Анекс А*** от 19.01.2012 г., съгласно който страните се съгласяват, че към 19.01.2012 г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към банката, произтичащи от Договор за кредит № 033/2007, като общата сума на просрочените задължения е в размер на 206 840,76 евро и представляват просрочена главница, просрочени лихви и наказателни лихви.

Съгласно т. 2 от анекса, страните се съгласяват, че просрочена главница в размер на 200 000 евро, просрочена лихва в размер на 3292,29 евро и наказателни лихви в размер на 3548,47 евро се трансформират в редовна главница, с оглед на което страните се съгласяват, че размерът на отпуснатия кредит се определя на 206 840,76 евро.

От извлечението по сметка с IBAN: ********, тя е кредитирана със сумата от 206 840,76 евро с основание „Усвояване кредит“, равняваща се на посочената в Анекс №5033/2007. От извлечението по Договор №033/2007 за кредит с апликация 00000000508 е видно, че към 27.01.2012 г. непогасената възнаградителна лихва в размер на 3292,29 евро, 4 включваща част от непогасената лихва с падеж 15.10.2011 г. - 496,46 евро, лихва с падеж 15.11.2011 г. - 1420,83 евро и с падеж 15.12.2011 г. - 1375,00 евро. Видно е също така, че начислената наказателна лихва към 15.12.2011 г. е в размер на 4359,58 евро, като след приспадане на сторнираната наказателна лихва от 811,11 евро е останала непогасена наказателна лихва в размер на 3 548,47 евро.