Определение № 37 от 06.01.2026, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. Стара Загора, 06.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530104320 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от С.

Н. Ш. против Д. С. Б., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 109 от Закона за собствеността. С молба вх. № *****/19.12.2025 г. подадена от ищцата С. Н. Ш. е направено волеизявление за отказ от предявения иск, предмет на настоящото производство и се моли производството да бъде прекратено. Било е постигнато и изпълнено споразумение между страните по делото.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на чл.233 ГПК за прекратяване на производството по делото. Отказът от иск по чл. 119, ал. 2 ГПК /отм./, съответно по чл. 233 ГПК, е валидно изявление на страна в съдебния процес, която е носител на правото на иск, с което десезира съда.

Това процесуално действие зависи изцяло от волята на ищеца /както и подаването на исковата молба/, не се взема съгласие на противната страна и съдът проверява дали изхожда от легитимирано лице и висящ ли е процесът. В случаите, когато според естеството на спорното право или на търсената защита, отказът от иск е недопустим, изявлението на ищеца по чл. 119, ал. 2 ГПК /отм./, респ. чл. 233 ГПК, няма десезиращ ефект /така решение № 360/ 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 796/2012 г., IV г. о./. Поради това ищецът има право да се откаже от спорното право във всяко положение на делото, като в тази хипотеза съгласието на ответника не е необходимо. Причината, поради която се прави отказът, е без значение. Освен това съдът съобрази, че 1 изявлението изхожда лично от ищеца и е направено по отношение на спорно право чието естество позволява отказ от иск.

С отказ от иска ищецът десезира съда с предявения от него иск, поради което и на основание чл. 233 ГПК производството по делото, предвид диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, Старозагорски районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по гр.д. № 4320/2025 г. по описа на Старозагорския районен съд, гражданско отделение, VII състав поради отказ от иска.

Определението подлежи на обжалване с въззивна частна жалба пред Старозагорски окръжен съд в седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. Стара Загора, 06.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530104320 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от С.

Н. Ш. против Д. С. Б., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 109 от Закона за собствеността. С молба вх. № *****/19.12.2025 г. подадена от ищцата С. Н. Ш. е направено волеизявление за отказ от предявения иск, предмет на настоящото производство и се моли производството да бъде прекратено. Било е постигнато и изпълнено споразумение между страните по делото.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на чл.233 ГПК за прекратяване на производството по делото. Отказът от иск по чл. 119, ал. 2 ГПК /отм./, съответно по чл. 233 ГПК, е валидно изявление на страна в съдебния процес, която е носител на правото на иск, с което десезира съда.

Това процесуално действие зависи изцяло от волята на ищеца /както и подаването на исковата молба/, не се взема съгласие на противната страна и съдът проверява дали изхожда от легитимирано лице и висящ ли е процесът. В случаите, когато според естеството на спорното право или на търсената защита, отказът от иск е недопустим, изявлението на ищеца по чл. 119, ал. 2 ГПК /отм./, респ. чл. 233 ГПК, няма десезиращ ефект /така решение № 360/ 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 796/2012 г., IV г. о./. Поради това ищецът има право да се откаже от спорното право във всяко положение на делото, като в тази хипотеза съгласието на ответника не е необходимо. Причината, поради която се прави отказът, е без значение. Освен това съдът съобрази, че 1 изявлението изхожда лично от ищеца и е направено по отношение на спорно право чието естество позволява отказ от иск.

С отказ от иска ищецът десезира съда с предявения от него иск, поради което и на основание чл. 233 ГПК производството по делото, предвид диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, Старозагорски районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по гр.д. № 4320/2025 г. по описа на Старозагорския районен съд, гражданско отделение, VII състав поради отказ от иска.

Определението подлежи на обжалване с въззивна частна жалба пред Старозагорски окръжен съд в седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 2