Решение № 33 от 22.04.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Бургас, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20242001000007 по описа за 2024 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 294 от 29.09.2023 г., постановено по т.д. 29/ 2022 г. на Окръжен съд Бургас, е отхвърлен предявеният от „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от О.Д.Б. - управител;

„Г.” ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от С.К.Б. - управител; и „У.“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Д.П.И. – управител, против Община К., с адрес гр.К., представлявана от Ж.В. – кмет, иск за установяване, че между страните съществува облигационно правоотношение по Договор от 18.11.2014 г., по силата на който ответникът възложил на ищците, като съдружници в гражданско дружество - Консорциум „У.г.“, с Булстат *** изработката на проект на Общ устройствен план (ОУП) на О.К. включващ екологична оценка и оценка за съвместимост.

Със същото решение са осъдени „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от О.Д.Б. - управител; „Г.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от С.К.Б. - управител; и „У.“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на 1 управление: гр. С., представлявано от Д.П.И. – управител, да заплатят солидарно на Община К., с адрес гр.К., представлявана от Ж.В. – кмет, сумата от 54 730,50 лв., представляваща получено на отпаднало основание възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 24.03.2022 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 14 124 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 13 от Договора от 18.11.2014 г.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от „В.” ЕООД, „Г.” ЕООД и „У.“ Е О О Д , срещу постановеното решение, като се сочи, че същото е недопустимо. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд се е произнесъл по различен от предявения иск - отрицателен установителен иск за признаване за установено, че въззивниците не дължат на община К. сума в размер на 72 385,50 лв., с който се е целяло да се установи несъществуването на едно право, претендирано извънсъдебно от ответника, докато с обжалваното решение съдът е отхвърлил иск за установяване, че между страните съществува облигационно правоотношение по Договор от 18.11.2014 г., по силата на който въззиваемата община е възложила на ищците изработка на ОУП на О.К. включващ екологична оценка и оценка за съвместимост. При горните съображения се поддържа, че съдът от първа инстанция се е произнесъл по незаявени в исковата молба фактически обстоятелства и петитум, и решението му следва да бъде обезсилено, с връщане на делото на друг състав за разглеждане и произнасяне по предявения иск.

В допълнение, решението се атакува като неправилно и необосновано, с доводи, че е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Посочва се, че изготвеният по делото доклад е непълен.

Въвеждат се оплаквания, че възраженията за прихващане не са обсъдени от първата инстанция и по тях е налице само формално произнасяне; вземанията за които възраженията за прихващане са отхвърлени, не са индивидуализирани.

Оспорва се изводът на съда, че законосъобразно е упражнено от 2 въззиваемия правото да развали договора, тъй като в отправеното уведомление за разваляне не е посочено конкретно допуснато неизпълнение от въззивниците. Недопустимо е, по мнение на въззивниците, допълване на фактическите основания за развалянето от съда. Сочи се, че общината е имала задължение в отправеното предупреждение за разваляне да посочи кое конкретно задължение не е изпълнено, както и да даде подходящ срок и възможност за поправяне. Акцентира се на обстоятелството, че крайният резултат по договора не е завършен поради причини, за което въззивниците не отговарят и за които отговорност се носи от въззиваемия и трети лица – административни органи.

В жалбата се застъпва позиция за ненадлежно упражнено право на разваляне, по причина, че общината не е изправна страна по договора, като се прави позоваване на допусната от същата забава със 780 дни при внасяне на коригирания доклад за екологична оценка (ДЕО).

На следващо място въззивниците развиват съображения за допуснати нарушения на законоустановените процедури от РИОСВ Бургас и РЗИ Бургас по издаване на становища за ЕО към ОУПО. Не са отчетени, сочи се в жалбата, етапите на процедурата по изготвяне, съгласуване и приемане на ОУП с ЕО и ОС.

В жалбата се коментира, че основната част от работата по договора е извършена във фазата предварителен проект, като след неговото приемане е заплатено и 80 % от договореното възнаграждение. Въззивниците сочат, че с Протоколно решение № УПНЕИПГ-01-02-34 от 09.12.2014 г. на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика (НЕСУТРП) е прието, че предварителният проект на ОУП отговаря на изискванията на Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове; издадено е и Удостоверение изх.№69-00715/23.12.2014 г. н а Община К. за точното изпълнение на проекта. Всички дейности след 09.12.2014 г. са били свързани с окончателния проект на ОУП, твърди се в жалбата.

Въззивниците противопоставят доводи, че фактът на изпълнение на основната и значителна част от задълженията по процесния договор се доказва и от заключението на изпълнената СТЕ, като изпълненото е полезно за въззиваемата страна и тя може да се ползва от него. Сочи се, че 3 неизпълнената част от задължението е незначителна.

Подчертава се, че с Писмо изх.№ 08-09-2021 от 23.09.2021 г. изпълнителят заявил готовност за завършване на изпълнението.

В жалбата се настоява, че неизпълнението на част от задълженията по договора за изработка стои в причинна връзка с поведението на възложителя, който не е оказал необходимото съдействие на изпълнителя.

Сочи се, че общината е забавила процедурата, като не е предоставяла необходимата информация или е предоставяла същата със забава, забавено е внасяла документите - ДЕО, както и ги е внасяла пред некомпетентни органи – РЗИ Бургас.

Подчертава се, че фактическите констатации, че изпълнената по договора работа е годна за предвиденото в договора предназначение, изключва възможността възложителят да развали договора. Изискванията, бележките и препоръките на съгласувателните органи, дадени в процедурата по чл.127 ЗУТ, според въззивниците, не представляват недостатъци на работата – именно по тази причина страните не са включили времето за провеждане на необходимите процедури по обсъждане и съгласуване на проекта в срока за изпълнение по договора.

Уточнява се, че въззивниците са изпълнили девет от общо десет дейности по техническото предложение, неразделна част от договора.

Акцентира се, че с Писмо изх. № 3690 от 1.12.2015 г. РИОСВ Бургас е дала положителна оценка за качество на доклада за оценката за съвместимост към ОУП, съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 36, ал. 8 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г., в сила от 11.09.2007 г., и на изготвения доклад за ЕО по реда на чл.20, ал.3 от Наредбата за ЕО.

В жалбата се излагат съждения, че решаващият състав не е отдал необходимото значение на двустранно подписания Приемо – предавателен протокол от 19.01.2017 г., с който изпълнителят е предал, а община К. е приела окончателния доклад, ведно с графични материали.

Застъпва се становище, че от прегледа на представената по делото документация относно ЕО се установява, че действията по издаване на 4 становище по ЕО към ОУП са проведени незаконосъобразно, в отклонение от разписаната в закона процедура и това е основната причина да не се завърши процедурата пред РИОСВ Бургас по издаване на становище по ЕО.

Излагайки детайлно действията на съгласувателните органи, въззивниците подчертават, че те са провели процедурата в нарушение на закона и техните действия не са породили правни последици.

Навеждат се аргументи, че исканията на въззиваемия за изменение и допълнение на окончателния проект на ОУП са направени след като е приет предварителния проект на ОУП, след като е дадена положителна оценка на качеството на доклада за оценката за съвместимост ОСВ към ОУП, след като процедурата по издаване на становище по ЕО е към своя финал. Сочи се, че тези искания на общината са извън обхвата и съдържанието на заданието за ДЕО и схемата за консултации, както и че са били изпълнени от въззивниците, въпреки че не са имали такова задължение.

Излагат се твърдения, че договорът за преработка и допълване на проекта за ОУП е допълнително възлагане на изработка, поради новонастъпили обстоятелства, посочени в договора.

В жалбата се съдържат съждения, че основната причина за предприетото от общината разтрогване на облигационната връзка е промяната на инвестиционното намерение и плановото задание на възложителя – хипотеза на отказ на възложителя по чл.118, ал.1, т.1 ЗОП, при която възложителят дължи на изпълнителя обезщетение за прекратяване на договора.

Поддържа се, че атакуваното решение е вътрешно противоречиво, тъй като на две различни места в съдебния акт съдът е възприел различни основания за прекратяване на договора. В допълнение, не става ясно за какъв тип забава и в изпълнението на кое задължение е присъдена неустойката.

Изтъква се, че доколкото договорът не е развален на основание чл.13, общината няма право на неустойка. Посочва се, че съдът е следвало да признае, при прекратяването на договора, право на изпълнителя на възнаграждение за извършената работа.

Оспорва се изводът за присъждане на гаранционна удръжка по чл.10, ал.3 от договора, тъй като е налице отказ на възложителя от договора и той няма право да иска усвояване на внесената гаранция.

5

По отношение на насрещните искове се сочи, че същите неправилно са били уважени, при отсъствие на предпоставките за уважаването им.

Неправилно, според доводите в жалбата и при позоваване на заключението на вещото лице, е прието, че изготвените от въззивниците материали не могат да се ползват от О.К. тъй като изработеното е предоставено във формат, позволяващ преработката му. Изтъква се, че обект на авторското право са одобрени проекти по устройствено планиране.

Претендира се прихващане на претенциите по насрещния иск със стойността на извършената по договора работа, съгласно заключението на вещото лице С.ова, евентуално ведно с пропуснатата печалба. Поддържа се и възражението за прихващане, основано на чл.59 ЗЗД.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от О.К. в който се поддържа, че същата е неоснователна, като се пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Оспорват се доводите за недопустимост на постановения съдебен акт, като се изтъква, че претенцията е разгледана съобразно уточняващата молба на въззивната страна. В допълнение се изтъква, че не са били изложени възражения по доклада на съда. Като несъстоятелно се квалифицира твърдението за допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непълен доклад, недадени указания на ищеца и неразгледани възражения за прихващане.

Лансира се тезата, че правилно е прието от решаващия съд, че въззиваемата община законосъобразно е упражнила потестативното си права да развали договора, поради констатирано неизпълнение от страна на възложителя, като последният дължи сумата от 72 385,50 лв.

Във връзка с възраженията в жалбата се поддържа, че не е налице хипотезата на чл.87, ал.4 ЗЗД, като се подчертава, че извършеното до момента от изпълнителя не може да се ползва от възложителя, включително и поради неговата неактуалност.