Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1311 от 28.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1691/2022
Вид
Решение № 1311
Подписан
28.10.2022
В сила
28.10.2022
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.61, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1311 гр. Пловдив, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20225300501691 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. И. К., К. Н. К. и Т.

Н. К. против Решение № 260003/10.01.2022г. по гр.д. № 965/2020г. на РС - гр.Асеновград, с което е допълнено решение № 112/14. 03.2019 г. по гр.д. № 919/2016г. на същия съд, като решението по чл. 250 от ГПК се обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателките искове за заплащане на обезщетение за ползването на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че макар от събраните по делото гласни и писмени доказателства исковата претенция да е установена по категоричен начин, РС не е преценил правилно събраните доказателства и е достигнал до грешни изводи. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете.

Въззивна жалба е подадена и от З. П., Д. Х., Г. П., Д. С., В. С. и С. С. против горепосоченото решение по чл. 250 от ГПК, в частта, с която са отхвърлени исковете им против М. И. К., К. Н. К. и Т. Н. К. за заплащане на извършени подобрения в самостоятелен обект с идентификатор ***. Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Сочи се също така, че РС неправилно е счел, че разноските за извършените подобрения в съсобствения имот следва да се претендират солидарно от ответниците по насрещните искове. Излагат се подробни доводи за това защо отговорността за подобренията е разделна. Коментирани са събраните доказателства, като се обосновава извод, че отхвърлената искова претенция е изцяло доказана по основание и размер.

От З. П., Д. Х., Г. П., Д. С., В. С. и С. С. е подаден отговор на въззивната жалба от М.

И. К., К. Н. К. и Т. Н. К. , с който се поддържа, че решението в обжалваната от тях част е 1 правилно и законосъобразно.

Отговор е подаден и от М. И. К., К. Н. К. и Т. Н. К. , с който подадената от З. П., Д.

Х., Г. П., Д. С., В. С. и С. С. въззивна жалба се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 919/2016г. на РС- гр.Асеновград е образувано по искова молба от Н. К. К. / чийто наследници са М. И. К., К. Н. К. и Т. Н. К./ и М. И. К. против З. Г.

П., Д. В. Х., Г. В. П., К. Г. С. и Д. С. С., В. Д. С. и С. Д. С.. С постановеното по делото Решение № 112/14.03.2019г. е отхвърлен предявеният от Н. К. К. и М. И. К. иск за осъждане на З. Г. П., Д. В. Х. и Г. В. П. да им заплатят солидарно обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от тях ¼ ид.ч. от СОС 00702.511.* ведно с 1/3 ид.ч. от приземието, избата и съответните идеални части от общите части на сградата в размер на 2561,49 лева; Д. С. С., В. Д. С. и С. Д. С. да заплатят на ищците солидарно сумата от 2561,49лева- обезщетение за лишаване от ползването на припадащата се част от СОС ***.*; за осъждане З. Г. П., Д. С. С. и С. Д. С. да заплатят на ищците обещетение за лишаването им от ползването на припадащата им се ¼ ид.ч. от СОС ****, ведно с 1/3 ид.ч. от приземието, избата и съответните ид ч от общите части на сградата, евентуално за ползването на ¼ ид.ч. от цялата жилищна сграда от Василка ПопК. в размер от 1401,48 лева; за осъждане на З. Г. П., Д. В. Х. и Г. В. П. да заплатят на ищците за периода от 31.01.2015г. до 30.05.2016г. обезщетение за лишаване от ползването на обект 00702.511.*, ведно с 1/3 ид.ч. от приземието, избата и съответните ид.ч. от общите части на сградата, евентуално за ползването на припадащата им се ¼ ид.ч. от цялата жилищна сграда с идентификатор 00702.511.* в размер от 1160 лева, ведно със законната лихва от предявяване на исковете. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Д. С. С., В. Д. С. и С. Д. С. иск за осъждане на Н. К. К. и М. И. К. да заплатят извършени през периода 2012г.- 2013г. подобрения в процесните обекти на стойност общо 4643,50 лева, представляваща ¼ от разходите за подобренията, ведно със законната лихва от предявяване на иска.

Срещу така постановеното първоинстанционно решение са подадени въззивна жалба с вх.№ 5535/09.04.2019г. от жалбоподателите З. Г. П., Д. В. Х., Г. В. П., Д. С. С., В. Д. С., и С. Д. С. и насрещна въззивна жалба с вх.№ 6670/03.05.2019г. от жалбоподателите Н. К. и М.

К., находящи се на предната корица на гр.д.№ 919/2016г. на Районен съд- гр.Асеновград.

Междувременно на 10.04.2019г. по делото е подадена молба от З. Г. П., Д. В. Х. и Г. В. П. за допълване на Решение № 112/14.03.2019г., тъй като първоинстанционният съд пропуснал да се произнесе по предявените от тях насрещни искове за заплащане на подобренията в съсобствените на страните недвижими СОС с идентификатори 00702.511.* и 00702.511.* на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД. От ищците Н. К. и М. К. също е била подадена на 12.04.2019г. молба по чл.250 от ГПК за допълване на първоинстанционното решение по причина на това, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по исковите им претенции, съгласно депозирани по делото две уточняващи молби.

С Решение № 303/20.06.2019г. първоинстанционният съд е отхвърлил молбите на страните по чл.250 от ГПК поради това, че се е произнесъл по всички заявени от страните претенции .

2

Против решението на първоинстанционният съд, постановено в производството по чл.250 от ГПК, са подадени въззивни жалби и от двете насрещни страни, като е образувано в.гр.д.№ 1992/2019г. по описа на ОС-Пловдив. С решение № 310/05.03.2020г. въззивният съд е обезсили обжалваното допълнително решение и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по същество на спора.

С оглед даденото указание за разглеждане на делото от друг състав на РСгр.Асеновград, е образувано гр.д.№ 965/2020г. по описа на същия съд. Постановено е Решение № 260115/11.12.2020г, което е прогласено за нищожно с Решение от 260921/19.07.2021г. по възз.гр.д.№ 893/2021г. и делото е върнато на същия съд за произнасяне по молба с вх.№5641/10.04.2019г., подадена от З. Г. П., Д. В. Х. и Г. В. П., и молба с вх.№5771/12.04.2019г. , подадена от Н. К. и М. К. за допълване на Решение №112/14.03.2019г. по гр.д.№ 919/2016г. на РС-Асеновград.

В мотивната част на обжалваното по настоящето дело Решение №

260003/10.01.2022г. е описана изложената по- горе фактология. Отразено е също така, че с Решение № 112/14.03.2019г. исковите претенции са отхвърлени. Прието е, че са налице предпоставките по чл.250 от ГПК за допълване на посоченото решение, без обаче да са изложени мотиви за това какъв е предметът на основните и насрещните искове, по които липсва произнасяне с решението, чието допълване се иска. Съответно- липсват и мотиви по основателността на исковете в тази им част. Би могло евентуално да се приеме, че мотивите към Решение № 112/14.03.2019г. са валидни и по отношение на предмета на молбите за допълване на това решение, но не е изложена никаква обосновка в такъв смисъл. Липсва съпоставка и анализ на предмета на отхвърлените с основното решение искове и тези по молбите за допълването му, от които да става ясно, че фактическите и правни изводи по отношение на първите важат по отношение и на останалите. Липсата на мотиви е основание за обезсилване по обжалваното решение и връщане на делото за ново произнасяне по молбите за допълване на Решение № 112/14.03.2019г.. Доколкото на практика решаващият първоинстанционен съд не се е произнесъл по същество на спора, няма пречка делото да се върне за произнасяне от същия състав на съда.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 260003/10.01.2022г. по гр.д. № 965/2020г. на РС гр.Асеновград.

ВРЪЩА делото на същия състав на РС- гр.Асеновград за произнасяне по молба с вх.

№5641/10.04.2019г., подадена от З. Г. П., Д. В. Х. и Г. В. П., и молба с вх.

№5771/12.04.2019г., подадена от Н. К. и М. К. за допълване на Решение №112/14.03.2019г., постановено по гр.д.№ 919/2016г. по описа на РС-Асеновград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3