Решение № 96 от 03.02.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Бургас, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20212100101312 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ с Булстат 000695146, с адрес гр. София, ул.

„Панайот Волов“ № 2, представляван от председателя Сергей Цветанов Цветарски, против ОБЩИНА ПРИМОРСКО с Булстат 102164063, с адрес гр.

Приморско, ул. „3 март“ № 561, представляван от кмета Димитър Германов.

Ищецът предявява иск да бъде прието за установено по отношение на ответника, че поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес гр. Китен, ул.12, вид на територията - урбанизирана, отреден за къмпинг и мотел, с площ от 2541 кв.м, при съседи : поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***,

*** и ***, е държавна собственост по силата на закона, евентуално - на основание давностно владение.

Обстоятелства, на които се основава искът :

Ищецът твърди, че в качеството си на правоприемник на Централното статистическо управление е процесуален субституент на Държавата. Заявява, че към 1965г. недвижимият имот бил държавна собственост по силата на закона. С решение от 28.04.1965г. на ИК на Окръжен народен съвет - Бургас на праводателя на ищеца - ЦСУ било отстъпено право на строеж върху строително петно № 27а от комплекса „Атлиман“ край село Китен за изграждане на почивна база. Впоследствие му било предоставено и право на 1 ползване на основание чл.16, ал.1 от Закона за горите /отм./ върху строително петно с площ от 2,55 дка, представляващо отдел 21, подотдел 5, като имотът е част от Държавен горски фонд - лесопарк „Китен“. В посочения имот била изградена почивна база за летен отдих на служителите на ищеца. И към настоящия момент имотът се владее от ищеца и се ползва като почивна база на служителите му.

През 2002г. бил одобрен ПУП на община Приморско, по силата на който за процесния имот е отреден парцел II, за имот пл. № 311, в кв. 55 по плана на село Китен. Впоследствие със заповед № РД-18-94/ 21.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК имотът бил заснет с идентификатор ***, като бил съставен и акт за частна общинска собственост. През 2010г. ищецът получил отказ от кмета на Община Приморско да обработи подадена данъчна декларация, а през 2017г. му било отказано издаването на разрешение за монтиране и подмяна на съществуващо бунгало. Ищецът счита, че с тези си действия ответникът оспорва собствеността на Държавата и не позволява на ищеца да владее имота в пълен обем. Твърди, че процесният имот винаги е бил държавен, тъй като от 1965г. до сега се стопанисва и ползва от него и неговите праводатели, които го владеят за Държавата. При условията на евентуалност претендира, че имотът е частна държавна собственост по силата на изтекла в полза на Държавата придобивна давност, тъй като ищецът, в качеството си на държавен орган го владее за нея повече от 40 години. Уточнява, че за имота няма издаден акт за държавна собственост.

На основание чл.26, ал.4 от ГПК като главна страна в производството по делото е конституирана ДЪРЖАВАТА в качеството й на носител на материалното право, предмет на иска. На основание чл.31, ал.2 от ГПК се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез представителя си по пълномощие съгласно чл.32, т.4 от ГПК Областния управител на област Бургас.

С писмен отговор Държавата изразява становище за основателност на предявените искове. Сочи, че не е налице трансформация на единната до 1990г. държавна собственост в общинска такава, тъй ,като не е налице хипотезата на §7, ал.1, т.4 от ЗМСМА във връзка с чл.2, ал.1, т.1 и ал.2, 5 от ЗОбС, посочени като правно основание на издадения акт за частна общинска собственост.

Ответникът ОБЩИНА ПРИМОРСКО в преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че ищецът няма годно правно основание да държи процесния имот, нито частта, заета от поставените бунгала. Счита, че правото на строеж не е реализирано и е погасено по давност с изтичане на срока по чл.38 от ПДИ и чл.67 от ЗС, тъй като строителство на почивна станция не е реализирано. Заявява, че поземленият имот е частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОбС вр. с чл.2а от същия закон и чл.34, ал.1, предл. 3 ЗОбС, като е 2 преминал в негова собственост във връзка с решение № 248 на МС от 12.03.2001г. за административно – териториални промени в границите на общините Приморско и Царево, с което село Китен и неговото землище преминават към територията на община Приморско. Ответникът счита, че индиция за липсата на държавна собственост по отношение на процесния имот е начинът на учредяване на правото на строеж, което е станало в разрез с приложимия за това ред - съгласно чл.38 от ПДИ правото на построяване на сгради върху държавна земя се е отстъпвало само на кооперации, други обществени организации и частни лица, а предоставянето на имоти на учреждения се е извършвало от прекия ръководител – Министерски съвет, тъй като държавата не е могла да учредява право на строеж на себе си.

Твърди, че съгласно първия регулационен план от 1970г. зоната, в която попада процесният имот била устроена като озеленена площ за широко обществено ползване, както и за битово, спортно и комунално обслужване на населението. Позовава се на §6 от ПЗР на Закона за горите, съгласно който при посочените там предпоставки горски територии се смятат с променено предназначение, а функционалното им предназначение се определя от регулационния план, както и на § 7, ал.1, т.4 от ПЗР от ЗМСМА, съгласно който обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване преминават в собственост на общините. Като основание за собствеността си сочи евентуално и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС. Възразява още, че бунгалата по своята същност не представляват строежи и/или недвижими имоти. Те са незаконно изградени, без строителни книжа, без валидно учредено право на строеж - липсват доказателства праводателят на ищеца да е бил правосубектно лице. Оспорва и твърдението за изтекла в полза на държавата придобивна давност.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Делото е висящо за втори път пред настоящата инстанция, след като с решение № 60083/ 02.08.2021г. по гр.д. № 3632/ 2020г. на I г.о. на ВКС е обезсилено постановеното при първото разглеждане на делото съдебно решение. С мотивите на съдебния акт на касационната инстанция е прието, че ищецът има надлежна активна процесуална легитимация и на основание чл.14, ал.3 вр. ал.1 от Закона за държавната собственост във връзка с чл.26, ал.2 от ГПК може да действа като процесуален субституент на Държавата, предвид въведените твърдения за предоставено право на управление върху процесния имот.

Съгласно чл.6, ал.1 и 2 от Закона за статистиката Националният статистически институт е юридическо лица със статут на държавна агенция и като такава на основание чл.47, ал.1 от ЗДА е на пряко подчинение на Министерския съвет. Не е спорно по делото, че ищецът Национален 3 статистически институт е правоприемник на Централното статистическо управление /ЦСУ/ към Министерския съвет, което е създадено с Постановление на Министерски съвет № 108/ 03.03.1953г. като държавен орган за ръководство на статистическата дейност в страната.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 28.04.1965г. по искане на ЦСУ и въз основа на предложение на началник отдел „Архитектура и благоустройство“ при Окръжен народен съвет – Бургас Изпълнителният комитет на Окръжният народен съвет, – Бургас е взел решение, с което дава право да се отстъпи право на строеж на ЦСУ върху строително петно № 27а от комплекса „Атлиман“ край село Китен за изграждане на почивна станция на черноморското крайбрежие. Със същото решение проектирането е възложено на ИПП „Главпроект“ – София. Не е спорно по делото, че разрешеното строителство не е реализирано. Ищецът твърди, че в този имот е изграден „Детски лагер за отдих и почивка“ – местност „Атлиман“, Китен, състоящ се от 7 дървени бунгала, които се експлоатират от изграждането им до момента. Наличието на бунгала в процесния поземлен имот не е спорно, както и обстоятелството, че те се използват за летен отдих на служителите на ищеца и праводателя му.

С указ № 2190/ 16.10.1981г. на Държавния съвет на НРБ село Китен е присъединено към село Приморско и образуват гр. Приморско. През 1991г. е възстановен самостоятелният статут на село Китен, което е отделено от град Приморско. През 2001г. землището на село Китен е отделено от община Царево и е включено в новообразуваната община Приморско, а с решение № 557/ 17.06.2005г. на Министерския съвет село Китен получава статут на град.

Заключението на вещото лице Мирчо Мавродиев по извършената съдебна техническа експертиза не установява идентичност на процесния актуален имот с идентификатор *** по КККР на град Китен с посоченото за осъществяване на право на строеж от ЦСУ строително петно № 27а в местността „Атлиман“. Актуалният имот с идентификатор *** с площ от 2541 кв.м е идентичен с имота, за който е издаден акт за частна общинска собственост № 214/ 01.06.2005г. на Община Приморско - имот пл.

№ 311, парцел II в кв.55 по кадастралния план на Китен от 2000г. с площ от 2551 кв.м. Вещото лице Мавродиев установява, че този имот за първи път е вкаран в регулация с идейно-застроителния план от 1970г., а по стария кадастрален план от 1960г. теренът е означен със знаци за гора и храсти. Със заповед № 496/ 25.10.2002г. е одобрен ПУП, по който за този терен е отреден имот пл. № 311. Посоченото за правото на строеж на ЦСУ строително петно № 27а е на запад от имот пл. № 311 /сега ***/, който по застроителния план попада между петна 16 и 17. За имот пл. № 311 в разписния лист от 2000г. първоначално като собственик е вписан Комитет за социологическа информация /КСИ/ - София, впоследствие е задраскан и е вписан „Промишлено строителство“ Холдинг ЕАД – София и „Заводски строежи“ АД – Марица – изток - с отбелязан АДС № 1103/ 02.07.1993г.

Областна администрация Бургас удостоверява, че от тази дата не съществува 4 акт с № 1103, а АДС № 1108/ 02.07.1993г. Видно от представения препис на акта, същият е издаден на основание чл.81, ал.4 от Наредбата за държавните имоти /НДИ/ за следния имот - почивна база на Държавна фирма „Промишлено строителство“ – София : 1. за „Промишлено строителство“ – масивна сграда на 2 етажа, построена 1964г., и 1 бр. масивна къща тип „Пазарджик“, построена 1985г.; 2. За „Заводски строежи“ – Марица – изток – 17 бр. масивни къщи тип „Пазарджик“, 3 бр. „22 кв.м“ и столова, построени 1985г.; както и дворно място за общо ползване с площ от 6630 кв.м. Съгласно акта имотът е съсобствен на Община Царево и ДФ „Промишлено строителство“, като правото на строеж е отстъпено на посочената ДФ с протокол № 18/ 27.09.1960г. и № 10/ 08.12.1980г. на ОНС – Бургас.

Приетото и неоспорено от страните заключение на вещите лица по извършената тройна съдебна техническа експертиза също не установява местоположението, границите и предназначението на процесното строително петно 27а от комплекс „Атлиман“ към датата на решението на ИК на ОНС – Бургас за отстъпване на право на строеж – 28.04.1965г. Не са открити действащи към този момент идейно-застроителен план или схеми за комплекс „Атлиман“. Не се установява също съответствие на строителните петна, посочени в последващите решенията на ИК на ОНС, с които е отстъпвано право на строеж на различни ведомства, с номерацията и местоположението на строителните петна по идейно-застроителния план от 1970г. Поради това не е възможен извод за идентичност на така посоченото строително петно 27а с процесния поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2541 кв.м по действащите КККР, одобрени със заповед № РД-18-94 от 19.12.2007 год. на изпълнителния директор на АГКК. Заключението на вещите лица, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните установява следните промени в идентификационните белези на процесния имот *** и в регулационния му статут :