Решение № 2753 от 11.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 4479/2023
- Вид
- Решение № 2753
- Подписан
- 11.06.2024
- В сила
- 14.10.2024
- Състав
- АНГЕЛ ФЕБОВ ПАВЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 2, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2753 гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20231110204479 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на П.
М. Д. (чрез процесуален представител) срещу НП № 22-4332-025531 от 09.12.2022 г., издадено от Д.Д.Д., началник сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. От страна на жалбоподателя (чрез процесуален представител) се иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения за нарушаване на процесуалните правила и се излагат конкретни фактически твърдения, от които се извежда липса на административно нарушение. Административнонаказващият орган на практика не излага становище.
По фактите:
От писмените – отчасти (виж по-долу!) - и от гласните (също виж по-долу!) доказателствени материали - освен оправомощаването на актосъставителя за съставяне на АУАН по ЗДвП, респективно оправомощаването на конкретния наказващ орган за издаване на НП по ЗДвП, с писмена заповед на министъра на вътрешните работи (подписана от въпросния министър), към датите на съставяне/издаване съответно на процесните АУАН и НП, както и освен това, че към процесната дата 26.11.2022 г. срещу въззивника (роден през 2000 г.) не е имало влезли в сила НП, издадени от орган на МВР за нарушаване на правилата за движението по пътищата – се установява описаното в НП (като препратка към АУАН); настоящата инстанция е такава по фактите и излага установената от нея фактическа обстановка посредством препращане (избягвайки преповтарянето) към съдържание, с което страните са 1 запознати.
Писмените сведения и възражение по преписката, респективно свидетелските показания, които доказателствени материали са в смисъл, че поднасянето се е случило заради атмосферните условия и изобщо, че не се е касаело за съзнателно поднасяне, не следва да бъдат кредитирани. Същите изхождат от заинтересованото в най-голяма степен от изхода на производството лице, респективно от негови близки лица. Приложените писмени доказателствени материали касателно метеорологичната обстановка не съдържат никакви еднозначни данни за това, че около 22:51 часа на 26.11.2022 г. в гр. София е имало конкретно заледявания (което предполага наличието на предварително мокра настилка, която впоследствие да се заледи), още по-малко, че на процесния пътен участък е имало заледяване и дори само навлажняване. Особено впечатление правят показанията на св. К.
(едно от лицата, излагащи версията в смисъл, че не се е касаело за съзнателно поднасяне), в които същият заявява, че в рамките на часа, през който този свидетел сочи, че самият той, жалбоподателят и техният приятел К. са били държани от полицаите на мястото на проверката, нито самите пътували в автомобила лица, нито полицаите, са отишли до мястото на поднасяне, за да разгледат пътната настилка; ако версията за случайно поднасяне отговаряше на истината, то абсолютно никаква логика не би имало в това жалбоподателят и/или неговите спътници/някой от неговите спътници да не обърне внимание на служителите на МВР върху мястото на поднасяне, за да се установи наличието на конкретната причина за поднасянето (например заледяване). От друга страна, в самия АУАН изрично е посочено, че пътната настилка е суха и без заледявания (никаква пречка не е налице служителите на МВР, осъществяващи пътен контрол, да са запознати с това обстоятелство и без да посетят заедно с жалбоподателя и/или неговите спътници конкретното място/конкретният участък на поднасяне след започване на процесната проверка). Така се стига до извода, че вяра по въпроса за това дали поднасянето се е дължало на съзнателно поведение или не следва да се даде именно на АУАН. За служителите, осъществяващи пътен контрол по професия, не е трудно еднозначно да бъде преценено дали се касае за съзнателно поднасяне или не. Решенията на административния съд в хода на производства по обжалване на съответната ЗППАМ са ирелевантни за настоящия процес, още повече имайки предвид това, че в съдебното производство по АПК поначало не се издирва обективната истина (за разлика от производствата, в които се прилага НПК, каквото е настоящото, съобразявайки чл. 84 от ЗАНН).
При това положение от правна страна материалният закон е приложен правилно (виж погоре!). При всяко положение не са налице съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН, респективно не са допуснати при съставянето на АУАН такива нарушения на процесуалните правила, които да не попадат в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Видно от уредбата по чл. 57 от ЗАНН, изрично отразяване на дейността по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН не се дължи от страна на наказващия орган. И в АУАН, и в НП, административното нарушение е описано подробно и далеч не само като повтаряне на съответния нормативен текст (в това число изрично е описано как жалбоподателят е осъществил демонстративна маневра, изразяваща 2 се в умишлено форсиране на двигателя, приплъзване на задвижващите колела и поднасяне, с което преднамерено се извежда автомобилът извън контрол, а това определено се явява използване на отворения за обществено ползване път /какъвто несъмнено се явява съответната улица по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП - път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението, което еднозначно следва от всички релевантни за този въпрос доказателствени материали, а е и служебно известно на съда/ не за цели в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари); това е дало възможност на жалбоподателя да упражни процесуалното си право на защита по същество, като изложи аргументи от фактическа страна срещу твърдението (обвинението) за съзнателно поднасяне (от самата проведена линия на защитата е очевидно, че обвинението е било напълно ясно). С други думи, след цялостна и служебна проверка съобразно чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН. При този изход на делото правно основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не е налице.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-4332-025531 от 09.12.2022 г., издадено от Д.Д.Д., началник сектор към ОПП – СДВР.
Не присъжда разноски в полза на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3