Решение № 260 от 16.06.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Плевен, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20254400500374 по описа за 2025 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК .

С решение на Плевенски Районен съд №418 от 01.04.2025г., постановено по гр.д.№7349/2024г.по описа на същия съд Л. Ц. Ш., ЕГН ********** от с.***, ул.*** №31 е осъден да заплаща на Ц. Л. Ш. , ЕГН **********, чрез неговия настойник Р. С. П.,ЕГН **********, двамата от гр.Плевен , ул.“***“ №12, месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.12.2024г. до настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното изплащане,като за разликата до 1500 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със същото решение на ПРС Л. Ц. Ш.,ЕГН ********** от с.***, ул.*** №31 е осъден да заплати на Ц. Л. Ш. ,ЕГН ********** чрез неговия настойник Р. С. П. , ЕГН **********, двамата от гр.Плевен ул.“***“ №12 издръжка за минало време за периода 18.12.2023 – 18.12.2024г. в размер на 3000 лева,като за разликата до 18 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С решението на ПРС Л. Ц. Ш. ,ЕГН ********** от с.***, ул.*** №31 е осъден да заплати на адвокат И. Ц. от АК Плевен разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 84,61 лева.

Със същото решение на ПРС Р. С. П., ЕГН **********, гр.Плевен 1 ул.“***“ №12 е осъдена да заплати на адвокат М. Б. от АК Плевен разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 415,38 лева.

С решението Л. Ц. Ш. ,ЕГН ********** от с.***, ул.*** №31 е осъден да заплати по сметка на РС Плевен разноски за държавна такса в размер на 552 лева.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Ц. Л.

Ш.,чрез неговата майка-настойник и законен представител Р. С. П. чрез адвокат И. Ц. от ПАК с вх.№10951/04.04.2025г.С тази въззивна жалба решението на ПРС се обжалва като неправилно,несправедливо и незаконосъобразно в частта,в която са отхвърлени предявените искове за издръжка.Изложени са доводи,че ответникът работи като международен шофьор ,че има месечен доход от 4 000лв,че същият е обещавал ,че ще се погрижи за сина си ,поради което майката на ищеца е направила всичко необходимо последният да бъде предсрочно условно освободен от гръцки затвор ,където е изтърпявал наказание.Оспорват се като неверни твърденията на ответника,че като шофьор получава възнаграждение в размер на минималната за страната работна заплата. Посочено е,че определената от ПРС издръжка в размер на 300лв.на месец е крайно недостатъчна ,тъй като се касае за болно момче,за което следва да се полагат грижи и разходите за лекарства са значителни.Изложени са подробни съображения в подкрепа на твърденията,че ответникът получава месечен доход като международен шофьор в размер на около 4 000лв. ПРС неправилно е определил и адв. възнаграждение на пълномощниците по реда на чл.38 ал.2 ЗА,като се излагат доводи,че спрямо ответника като международен шофьор не са били налице предпоставките на чл.38 ал.2 ЗА за осъществяване на безплатно процесуално представителство.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС в обжалваната му част,в която исковете за издръжка за отхвърлени ,като постанови друго,с което бъде определен по-висок размер на издръжката.Има искане решението на ПРС да бъде отменено и в частта ,в която майката и настойник Р. П. е осъдена да заплати адв.възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗА на пълномощника на другата страна.Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗА в полза на адвокат И. Ц. за въззивната инстанция.

В съдебното заседание на 04.06.2025г.пред ПОС въззивникът чрез своята майка и настойник Р. П. и чрез своя пълномощник адвокат И. Ц. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.Относно подадената въззивна жалба на другата страна адвокат Ц. изразява становище,че е неоснователна.

Въззиваемият по първата въззивна жалба Л. Ц. Ш.,чрез своя пълномощник адвокат М. Б. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК ,в който взема становище,че въззивната жалба е 2 неоснователна.Изложени са съображения в тази насока.Взето е становище,че преценката дали едно лице е материално затруднено по смисъла на чл.38 ал.2 ЗА или не я прави адвоката на база представените му доказателства,като се оспорват възраженията в жалбата в тази насока.В заключение моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

Срещу решението на ПРС е постъпила въззивна жалба и от ответника Л.

Ц. Ш. ,чрез неговия пълномощник адвокат М. Б. от ПАК,с вх.№11786 от 14.04.2025г.,с която същото се обжалва в частта,в която исковете за издръжка са уважени.В обжалваната част са изложени доводи,че решението на ПРС е неправилно ,незаконосъобразно и необосновано,постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В тази въззивна жалба подробно са обсъдени представените по делото гласни и писмени доказателства,както и дадените обяснения по реда на чл.176 ГПК от Л. Ш..Посочено е,че съдът не е взел предвид ,че ищецът живее съвместно с другия родител-майката и негов настойник,която получава заплата като негов асистент в размер на 1 440лв.и пенсия в размер на 600лв. или общо 2040лв,като наема за жилището е в размер на 83,40лв.месечно за двамата,а за отоплението на домакинството на Ш. е отпускана сума в размер на 553,25лв.Изложени са доводи,че е недоказано твърдението в ИМ,че доходите на ищеца и неговата майка са недостатъчни за посрещане на техните нужди,като общо доходът на двамата е в размер на 2 831,13лв.Неправилни според въззивника са изводите на съда ,че според официалните данни на НСИ средната сума,нужна за издръжката на едно лице е 2 600лв.месечно.Посочени са данни,публикувани в сайта на НСИ за последното тримесечие на 2024г. Недоказано е твърдението в ИМ,че ежемесечно се дава сума за лекарства на ищеца в размер на 300лв.,а ако такива се приемат,същите се отпускат от здравната каса.Неправилно съдът е приел за доказан иска за претендираната издръжка за минало време в размер на 3 000лв.,като не е съобразил,че през 2024г.ответникът е дал всичките си спестявания в размер на 1 600лв.,на три пъти на майката на ищеца за задоволяване на неговите нужди.Няма доказателства в периода от м.декември 2024г.до м.октомври 2024г.ответникът да е реализирал доходи,тъй като същият е освободен от гръцки затвор през м.януари 2024г., а е започнал работа по трудов договор едва през м.октомври 2024г.с трудово възнаграждение в размер на 933лв.В заключение въззивникът по втората въззивна жалба моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС в обжалваните части като неправилно ,необосновано и незаконосъобразно и да постанови друго,с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебното заседание на 04.06.2025г.въззивникът по втората въззивна жалба Л. Ш. ,чрез своя пълномощник адвокат М. Б. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съдът да я уважи.По отношение въззивната жалба на другата страна е взето становище,че същата е неоснователна,като се поддържат съображенията,изложени в писмения отговор.

Въззиваемият по втората въззивна жалба- Ц. Ш.,чрез своята майка и настойник Р. П. чрез адвокат И. Ц. от ПАК е депозирал писмен отговор в 3 срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че същата е неоснователна.Изложени са подробни съображения в тази насока.

Окръжният съд като прецени изложените в двете жалби оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

И двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което са допустими.Разгледани по същество и двете въззивни жалби са

НЕСНОВАТЕЛНИ.

Обжалваното решение на РС Плевен е валидно и допустимо.С оглед постановените от ПОС две определения по реда на чл.267 ГПК,с които са оставени без уважение направените с първата въззивна жалба доказателствени искания,пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства,като Окръжният съд съобрази представените пред първата инстанция доказателства.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.139 СК във вр.с чл.140,ал.1,т.2 СК от поставения под пълно запрещение Ц. Л.

Ш.,представляван от неговата майка и настойник Р. С. П. ,чрез адвокат И. Ц. от ПАК срещу Л. Ц. Ш.,с който се претендира присъждане на издръжка в размер на 1 500лв.,считано от датата на завеждане на ИМ18.12.20245г.Предявен е и иск с правно основание чл.149 СК, с който се претендира присъждане на издръжка в същия размер 1 500лв.за една година назад,т.е.за периода 18.12.2023г.до 18.12.2024г.

Безспорно е с оглед представеното удостоверение за раждане на Ц. Л. Ш.

,ЕГН **********, че същият е роден на ***г.,като негови родители са страните по делото –майка Р. С. П. , ЕГН ********** и баща Л. Ц. Ш., ЕГН **********.

От представените по делото удостоверение с изх.№ГР- 124/24.11.2022г.и протокол №012/05.07.2019г.,издадени от Органа по настойничеството и попечителството при Община Плевен,безспорно е установено ,че с решение на Окръжен съд Плевен №218/31.05.2019г.по гр.д.№163/2019г.по описа на същия съд,влязло в сила на 22.06.2019г., ищецът Ц. Л. Ш., ЕГН ********** е поставен под пълно запрещение, а с решение на Органа по настойничеството и попечителство при Община Плевен,съгласно гореописания протокол ,на основание чл.173 ал.2 СК майката Р. С. П. е определена за негов настойник.

Към настоящия момент поставеният под пълно запрещение ищец е пълнолетен,навършил е 26 години. Не се спори между страните, че майката Р.

П. единствено полага непосредствените грижи по отглеждането на сина си Ц.

,като същата е и негов личен асистент.

От представеното ЕР на ТЕЛК №1050/05.03.2015г.,изд.от ТЕЛК,втори състав към „УМБАЛ д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен се установява, че на Ц.

Л. Ш. е призната 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ , пожизнено,с водеща диагноза:Тежка умствена изостаналост и посочено общо 4 заболяване -дълбока умствена изостаналост и синдром на Даун. В мотивите на посоченото ЕР на ТЕЛК е отразено,че Ц. Ш. е с невъзможност за самостоятелен живот,неусвоени никакви умения училищни и практически от елементарно естество,липсва говор и слух.Пред първата инстанция са представени множество доказателства-медицинска документация,от която е видно,че момчето има и други съпътстващи заболявания. Съгласно протокол №85/16.02.2005г.на медицинска комисия към клиниката УНГ в УМБАЛ Плевен , Ц. Ш. страда от практическа глухота на двете уши с минимална звукова перцепция и се нуждае от двустранно слухопротезиране с програмируем слухов апарат.От представеното медицинско направление от 20.04.2014г., издадено от детски невролог е видно,че Ц. Л. Ш. ,тогава на възраст 15 години е с диагноза Синдром на Даун и тежка умствена изостаналост,като има поведенчески отклонения-автоагресия.Представени са амбулаторни листи, издадени в периода 2018г. – 2021г.,от които се установява, че поставеното под запрещение лице страда и от други заболявания:подагра, плоскостъпие, ставни болки, оточен синдром,бъбречна недостатъчност,увреждане на отделителната система и други, като с оглед влошеното му състояние са му изписвани различни медикаменти.

По делото е изготвен социален доклад от ДСП Плевен,съгласно който Ц.

Л. Ш. е лице с увреждане със 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ и диагноза :Тежка умствена изостаналост, поради което притежава пожизнено ЕР на ТЕЛК,с дата на инвалидизиране ***г./ датата на раждане/. Посочено е,че лицето живее с майка си,която го е отгледала и в момента му е личен асистент.Според доклада Ц. Ш. получава пенсия в размер на 491,31лв.,а от ДСП получава месечна финансова подкрепа на основание чл.70,т.5 т ЗХУ в размер на 299,82лв.и се подпомага с целева помощ за отопление,като за сезон 2024/2025г.му е отпусната помощ за отопление в размер на 553,25лв. В доклада е отразено, че поради заболяванията си Ц. Ш. не е в състояние да се грижи сам за себе си, да ръководи действията и постъпките си, не може да се самообслужва, не може да води самостоятелен начин на живот и се нуждае от постоянен контрол, обгрижване и обслужване,като майка му полага непосредствените грижи за него,тя е и негов настойник,а от 30.08.2019г.е и негов личен асистент в механизма „Лична помощ“.При извършената проверка социалният работник не е осъществил среща с лицето по обективни причини, с оглед обстоятелството, че той не носи дрехи и на практика срещата не би могла да бъде проведена.Пред социалния работник майката е заявила,че средствата им за издръжка не са достатъчни.