Решение № 184 от 21.02.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Пазарджик, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220101854 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове от ищеца Д. ИВ. Т. , ЕГН-********** от гр. Пазарджик,ул. „******, обл.Пазарджик, против ИВ. ИВ. Т., ЕГН********** от гр. Септември, ул. „*****, обл..Пазарджик, с цена на исковете – 3335.11 лева.

В подадената искова молба се твърди, че по силата на Запис на заповед с падеж 31.12.2020г., ИВ. ИВ. Т., дължи на ищеца сумата от 3 700 лева, от които му е върнал само 500 лева.

Твърди се, че ИВ. ИВ. Т. помолил ищеца да вземе на лизинг телефон на изплащане от „Глобъл” и да му го даде на него, защото на него не му давали телефон на изплащане, тъй като той нямал осигуровки и много пъти му отказвали да бъде одобрен за взимане на телефон на изплащане. Като имали уговорка, че лизингът към „Глобъл” ще бъде погасяван от него редовно. След получаването на телефона, ищецът му дал на него телефона и му предал всички документи с номер на сметка, за да бъдат погасявани сумите към Глобъл”, но след време, като бил потърсен от ЧСИ С. П. в гр.София, установил, че срещу ищецът е заведено изпълнително дело №20179210401245 и след получаване на писмото от ЧСИ, разбрал, че лизингът не се погасява от Иван. Ищецът твърди, че многократно ходил у тях и се срещал с него, 1 предоставил му всички документи от ЧСИ и изпълнителното дело, той обещал, че ще погаси лизинга, но той не погасил лизинга. Така ищецът бил принуден да вземе друг кредит, за да погаси задълженията към ЧСИ по лизинга. Работел в Кипър и всеки месец превеждал вноски по изпълнителното дело за телефона.

Твърди, че ответникът му подписал Запис на заповед, с която се задължил да му върне 3 700 /три хиляди и седемстотин/ лева за дължимата от него към ищеца сума, с дата на падеж 31.12.2020г. Твърди, че през месец май 2021г. ответникът се завърнал от Англия, където сега работи със семейството си и ищецът го помолил да му върне парите, като той от цялата сума по записа на заповед му дал само 500 лева и останало да му дължи 3 200 /три хиляди и двеста/ лева и като не му върнал сумата от 3 200 лева, ищецът подал жалба в полицията в гр.Септември, като преписката е с вх.№340002636/12.05.2021 г., но от полицията му казали да си търси правата по гражданскоправен път.

Твърди, че сумата, която длъжникът - ИВ. ИВ. Т., му е върнал е в размер на 500 /петстотин/ лева. Към момента ответникът му дължи 3 200 /три хиляди и двеста/ лева - главница.

Твърди, че от 01.01.2021 г. /тъй като падежът е бил на 31.12.2020г./ до 01.06.2021г. /датата на завеждане на настоящото дело/ длъжникът му дължи лихва върху остатъкът 3 200 лева от главницата, която лихва е в размер на 135,11 /сто тридесет и пет лева и единадесет стотинки/ лева. Твърди, че въпреки многократните му молби към длъжника да си изплати и останалата дължима сума, същият спрял да плаща дължимите от него суми, поради което за ищеца възникнал правен интерес от завеждане на настоящото дело.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника ИВ. ИВ. Т., да заплати на ищеца сумата в размер на 3200 лв. - главница и лихва от 01.01.2021 г. /тъй като падежът е бил на 31.12.2020г./ до 01.06.2021г. /датата на завеждане на настоящото дело/ в размер на 135,11 лева, както и лихва от постановяване на решението до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен 2 отговор от страна на ответника.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

От приетите по делото доказателства се установява, че задължението на ответника Т. произтича от Запис на заповед, издаден на дата 14.03.2019 г. за сумата от 3700.00 лева, с падеж 31.12.2020г. /заверен препис от посочената запис на заповед е приложен по делото/. Посоченият запис на заповед е бил предявен за плащане на ответника Т. на 31.12.2020г.

Видно от приложеното по делото писмо с №340000-2929 от 26.05.2021г., ищецът Т. е сезирал органите на МВР във връзка с неизпълнение задълженията на ответника, произтичащи от Запис на заповед, издаден на 14.03.2019 г. След извършена проверка по образуваната преписка е било установено от органите на МВР, че в случая се касае за неуредени финансови въпроси, като не са налице данни за извършено престъпление от общ характер.

В хода на производството по делото, съдът е допуснал извършването на съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението по която, на 14.03.2019г. подписаният издател ИВ. ИВ. Т., ЕГН-********** от гр.

Септември, ул. „*****, обл..Пазарджик е издал Запис на заповед в полза на Д.

ИВ. Т. , ЕГН-********** от гр. Пазарджик,ул. „******, обл.Пазарджик, с който се е задължил да заплати на Т. сумата от 3700.00лв. Падежната дата за плащане на сумата е 31.12.2020г. На 31.12.2020г. Т. е предявил за плащане издаденият в негова полза запис на заповед, а Т. го е приел. През месец май,2021г. Т. е погасил сумата от 500.00лв., което не се оспорва от ищцовата страна. Непогасената сума по Запис на заповед от 14.03.2019г. е в размер на 3200.00лв. Размерът на законната лихва върху сумата от 3200.00лв. за периода от 01.01.2021г. до 01.06.2021г. е 135.11лв.

В качеството си на свидетел по делото е била разпитана В. С. Т.а, която в депозираните пред съда показания потвърждава изложената в исковата молба фактическа обстановка. Съгласно показанията на св. Т.а, ищецът и ответникът били колеги, поддържали приятелски отношения. Тъй като 3 мобилният оператор „Глобул“ отказал на Т. да му предостави желаният от него мобилен телефон, ищецът Т. се съгласил да му помогне. По молба на Т., Т. кандидатствал пред мобилният оператор, бил одобрен и му бил предоставен съответният мобилен телефонен апарат на лизинг, който Т. от своя страна предоставил на Т.. Ответникът обещал на Т., че ще внася редовно дължимите лизингови вноски, но не изпълнил обещанието си. Впоследствие било образувано изпълнително дело срещу Т. за неплатените от Т. суми.

Страните се споразумели, че ответника дължи на ищеца сумата от 3700.00лв., като Т. издал в полза на Т. Запис на заповед от 14.03.2019 г. за сумата от 3700.00 лева, с падеж 31.12.2020г. Въпреки това, ответникът не погасил задълженията си към ищеца.

Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното: предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на процесния осъдителен иск.

От изложената от съда фактическа обстановка и приетите по делото доказателства се установява, че представеният запис на заповед съдържа всички изискуеми от разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити,редовна ценна книга е и удостоверява подлежащо на изпълнение (изискуемо) вземане срещу неговия издател.

Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието й. При редовен запис на заповед кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание на ценната книга,като е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си. В исковата молба и в хода на производството по делото, ищецът е навел твърдения и за наличието на облигационна връзка между страните, възникнала по гореописаният начин.

Горното води до извод,че в съответствие с правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, ищцовата страна по пътя на пълно главно доказване е установила наличието на съгласие за сделката с насрещната страна,така също и изплащане на процесната сума, а задължението за връщане на тази сума е обезпечено с редовен от външна страна менителничен ефект.

От друга страна, представеният запис на заповед съдържа всички изискуеми от разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити, редовна ценна книга е и удостоверява подлежащо на изпълнение (изискуемо) вземане срещу неговия 4 издател. Не би могло да се приеме, че записът е нищожен, понеже в него се съдържат всички изискуеми от закона реквизити.

Приетият по делото запис на заповед, от който ищецът извлича вземането си, отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание и е валиден. Съгласно чл. 535 ТЗ записът на заповед следва да съдържа: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащане; името на лицето, на което трябва да се плати; дата и място на издаване и подпис на издателя. По своята правна същност, записът на заповед е едностранно волеизявление, облечено в законоустановена писмена форма, с посочено в чл.

535 ТЗ съдържание. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите на ал. 2, 3 и 4. Процесният документ е наименован „запис на заповед“ и съдържа това словосъчетание в текста си, издателят е поел безусловно задължение да плати сумата в размер на 3700.00лв., от които страните не спорят, че са платени едва 500.00лв. на посоченото в документа лице, посочени са дата и място на издаване, както и място на плащане.

Падежът е уговорен на определен ден – 31.12.2020г. По несъмнен начин са индивидуализирани издателят и поемателят по ценната книга.

Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието й. При редовен запис на заповед кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание на ценната книга,като е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си.

Не би могло да се приеме че записът е нищожен, понеже в него не е конкретизирано място на плащане, а е било посочено единствено, че следва да бъде платено в гр.Пазарджик. Съгласно Решение № 21/04.07.2014г. на ВКС по гр.дело № 1348/2013г., законодателят не е дал определение за ”място на плащане” и ”място на издаване”, но очевидно приравнява съдържание, обозначаващо ”място на издаването, респ. плащането”, със съдържанието, обозначаващо ”местожителство” на лицето – издател, а ”местожителство” съгласно чл.7 /отм./ от ЗЛС и чл.19 ал.1 от Наредба за гражданското състояние /отм./ е населеното място, където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в регистрите на населението на 5 същото населено място. Приравняването на мястото на издаването и мястото на плащането с местожителството на издателя на записа на заповед, ясно сочи, че законодателят е имал предвид населеното място, без да са въведени допълнителни изисквания за индивидуализация на точния адрес в рамките на съответното селище. Към разбирането, че под ”място на плащането” и ”място на издаването” следва да се разбира само населеното място, където следва да се изпълни менителничното задължение и където е издаден записа на заповед, както и че в обхвата на тези реквизити не попадат индивидуализиращите данни от територията на съответното населено място – улица, номер на сграда, етаж, апартамент – се придържа и правната теория. Районният съд възприема тази теза, поради което намира, че за да е налице реквизит ”място на издаване”, респ. ”място на плащане” е достатъчно да е посочено само населеното място, какъвто е конкретният случай. В записа на заповед като място на издаване е посочен гр.Пазарджик, поради което този реквизит е налице. Мястото на плащане е отново в гр.Пазарджик и не е налице нередовност на записа на заповед.

От фактическа страна, не се спори между страните по делото, а горното се установява и от приетите по делото доказателства че по молба на ответника Т., ищецът е взел на лизинг телефон на изплащане от „Глобул”, който впоследствие е бил предаден във владение на ответника Т., ведно с всички документи с номер на сметка, за да бъдат погасявани сумите към Глобъл”, какъвто ангажимент е поел ответника пред ищеца- да погасява лизинговите вноски на ползвания от ответника телефон.