Решение № 378 от 01.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. София, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора Стоил Георгиев Тойчев (АП-София) като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Наказателно дело за възобновяване № 20211000601092 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК , образувано e по искания на осъдения подсъдим А. В. М. за възобновяване на наказателното производство по нохд №13746/2010г. по описа на СРС и внохд №236/2020г. по описа на СГС.

В искането на А. В. М. се твърди, че е налице основанието за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, присъдата не е била проверена по касационен ред, при постановяването й са допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо.Вината на подсъдимия не е доказана по безспорен и категоричен начин, а при индивидуализацията на наказанието не са били съобразени наличен ли е умисъл, данните за личността, както и желанието на М. да се проведе съкратено съдебно следствие. Според защитника, поправянето му не е възможно единствено чрез изолирането му в затвор, напротив, то се явява явно несправедливо. Съдът е поставил на преден план единствено генералната превенция, като е пренебрегнал справедливостта, а наказанието е 1 справедливо, когато съдейства за постигане и на индивидуалната превенция.Не са съобразени данните за личността, продължителността на производството, процесуалното поведение, както и възстановяването на голяма част от причинените вреди, предприето доброволно, като се има предвид и че плащанията са продължили и след постановяване на осъдителната присъда.Иска се намаляване на наказанието, като се отложи същото по реда на чл.66, ал.1 от НК, като се определи справедлив размер на изпитателния срок.

В съдебно заседание защитникът на осъдения М. поддържа искането по съображенията, изложени в него, като добавя, че е налице хипотезата по чл.425, ал.1, т.4 от НПК, поради което иска съдът да възобнови делото и да измени въззивното решение на СГС по отношение на наказанието, като приложи разпоредбата на чл.66 от НК. Според защитника, съдът не е изложил съображения защо не е приложил разпоредбата на чл.66 от НК, според него са налице всички основания за това, осъденият е неосъждан, семеен, работи, с добри характеристични данни, това деяние е изолирано в живота му, има добро процесуално поведение, продължителния период, през който е разглеждано делото, се явява изключително смекчаващо вината обстоятелство, което не е отчетено от СГС, то следва да се вземе предвид при определяне на наказанието. Обстоятелството, че М. възстановява съставомерните вреди доброволно и осъзнато, независимо че са изтекли всички срокове по гражданското законодателство, въпреки осъждането, означава, че той има критично отношение към деянието и с осъзната убеденост продължава да репатрира вредите. Предвид всички тези съображения, за изпълнение целите на наказанието по чл.36 от НК, не е необходимо М. да изтърпи наказанието ефективно, това би го откъснало от семейството му и би му попречило да работи, за да възстановява паричните средства на пострадалите лица. Затова се иска на основани ечл.422, ал.2, т.5 от НПК възобновяване на наказателното производство, намаляване на наказанието и определяне на справедлив размер на същото с приложение на разпоредбата на чл.66 от НК за срок, необходим с оглед постигане целите на наказанието.

Осъденият поддържа писменото искане и становището на защитника си, изразява съжаление за извършеното и възнамерява да продължи до възстановяване на всички суми, независимо от срокове и давност. Моли 2 присъдата му да бъде изменена в условна, за да може да работи в чужбина и да изплаща сумите на пострадалите в кратки срокове.

Представителят на САП изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно, защото не са налице необходимите предпоставки за това.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по настоящото производство, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от легитимирана за това страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1 от НПК .

За да се произнесе по същество, настоящият състав взе в предвид следното:

С присъда от 21.02.2014г., постановена по нохд №13746/2010г. по описа на СРС А. В. М. е бил признат за виновен в това, че за периода от 01.06.2009г. до 28.08.2009г. в гр.София, е осъществил състав на престъплението по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като е извършил общо 84 деяния, осъществяващи състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у различни граждани, че поръчаната ПВЦ дограма по договори за поръчка, сключени от името на „Бютимекс“ЕООД, като дистрибутор на „Мултитех“ООД, ще бъде доставена и монтирана в домовете им, като още от момента на сключването на договорите е бил в обективна невъзможност за изпълнението им и с това причинил имотна вреда в големи размери, общо 104 301.62 лева. Наложено е наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години при първоначален общ затворнически режим, както и подсъдимият е бил осъден да заплати разноските по делото.

С решение №260158/16.11.2020г. по внохд №2036/2020г. СГС е изменил присъдата, като е намалил наложеното наказание от четири на две години и я отменил в частта, с която е определено наказанието да се търпи в затвор, в останалите части присъдата е била потвърдена.

3

В рамките на съдебния контрол по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК настоящият състав намира, че искането за възобновяване на наказателното производство е основателно по следните съображения:

Искането на осъдения М. е основано на твърдения, че са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, както и че наложеното му наказание е явно несправедливо, тъй като след като е намалил размера на наказанието „Лишаване от свобода“, второинстанционният съд не е изложил съображения защо не е приложил разпоредбата на чл.66 от НК, след като според са налице всички основания за това. По отношение на твърдяните нарушения на материалния и процесуален закон в писменото искане не са изложени доводи, те са напълно бланкетни, а пред съда те не се поддържат изрично. Доколкото при постановяване на първоинстанционния и второинстанционен съдебен акт съдилищата са спазили напълно процесуалния ред, като са постановили актове, съответстващи на закона като форма и съдържание, след като не са изложени подробни доводи в какво се състои незаконосъобразността, а и в съдебно заседание такива не се навеждат, доколкото в това производство са приложими правилата на касационния контрол, който изисква ясно посочване на касационното основание и данните, които го подкрепят, няма как да се изложат и съображения дали искането за възобновяване на това основание е основателно. По отношение твърдяната явна несправедливост на наказанието са изложени подробни доводи относно това наличието на това основание за възобновяване, при преценката на които може да се приеме следното: Първоинстанционният съд е определил подсъдимият да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, което втората инстанция е намалила на 2 години. За да намали размера на наказанието „Лишаване от свобода“, второинстанционният съд е приел, че на отегчаващите вината обстоятелства, които са били приети от първостепенния съд, а именно високата стойност на вредите, над съставомерната такава, както и множеството деяния и респективно пострадали от тях лица, могат да се противопоставят смекчаващите вината обстоятелства - чистото съдебно минало на М., семейната му ангажираност, процесуалното поведение, улеснило доказването в значителна степен, а също и предприетите действия по частично възстановяване на причинените с престъплението вреди. Настоящият състав намира, че не са били отчетени в 4 пълна степен като смекчаващи вината обстоятелства трудовата ангажираност на осъдения, добрите му характеристични данни, изминалият период от време от извършване на престъплението, както и че то е изолирано в живота му.

Продължителният период, през който е разглеждано делото, приключило близо 12 години след осъществяване на престъплението, през което време М. е имал качеството на обвиняем и подсъдим, действително се явява смекчаващо вината обстоятелство, което не е отчетено от СГС в пълна степен с аргумента, че тази продължителност би могла да смекчи наказанието, ако разглеждането на делото е забавено от водещите го органи, но не и когато заради фактическата и правна сложност, с оглед сложността на престъпната дейност, то е разглеждано в този период от време. Настоящият състав намира, че независимо от броя на свидетелите – 88, както и на броя на деянията /84/, след като е било дадено съгласие от подсъдимия производството да се проведе по реда на чл.371, т.1 от НПК, няма как продължителността на процеса да не смекчава отговорността, защото М. е направил всичко зависещо от него за провеждането на делото в разумен срок. Не може да се откаже смекчаване на положението му с оглед отсъствието му по време на провеждане на въззивната фаза на процеса, независимо че е бил в чужбина по това време, той не е загубил процесуалното качество на подсъдим за периода от февруари 2014г. до месец ноември 2020г. Затова преценката на продължителността на срока на разглеждане на делото е задължително да бъде направена, наред с другите относими обстоятелства, а отказът на второинстанционният съд да стори това е в нарушение на закона. Отказът от приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК до голяма степен означава, че при преценката дали да се отложи изтърпяването на наказанието и при определяна на размера на самото наказание, съдът е допуснал противоречие, доколкото след като е прието, че смекчаващите отговорността обстоятелства са значително повече от отегчаващите такива, смекчаващите вината са изцяло свързани с личността и процесуалното поведение на М., все пак е прието, че ако той не търпи ефективно наказанието, няма да се постигне целта по чл.36, свързана с личностното му поправяне. Настоящият състав намира, че обстоятелствата относно личността му са достатъчни, за да се приеме, че личната превенция би била напълно постижима и с отлагане на ефективното изтърпяване на наказанието именно защото съдебното му минало е чисто, от 2009г. до момента няма други криминални или противообществени прояви, 5 семеен е, работи, има изцяло положителни характеристични данни и доброволно е възстановил повече от една трета от причинените вреди от престъплението, без пострадалите да са водили против него някакви граждански производство и въпреки изтеклата петгодишна погасителна давност за предявяване на претенции. Не могат да се споделят изводите на второинстанционния съд, че поведението на подсъдимия е придало висока обществена опасност не само на престъплението, но и на неговия автор, затова поправянето му може да се осъществи само ако бъде изолиран в местата за лишаване от свобода, напротив, той вече е започнал корекция на поведението си, възстановявайки доброволно значителна част от вредите, така че освен личната превенция, с отлагане на изтърпяването би могла да се постигне и целта на генералната такава, без М. да пребивава в затвор, още повече, че именно поради работата си в чужбина той е успял да внася суми на пострадалите. Няма как да се счита, че престъпната дейност е останала без последствия с налагане на условно наказание и да се даде на обществото погрешен знак, че престъпна дейност с такива мащаби е останала без последствия за осъдения, защото наказанието се налага освен с цел реализиране на генералната превенция, за поправяне и превъзпитаване на дееца, който в този случай е сторил достатъчно, за да е безспорно, че тази цел до голяма степен е реализирана. Обстоятелството, че М. възстановява съставомерните вреди доброволно и осъзнато, независимо че са изтекли всички срокове по гражданското законодателство, действително означава, че той има критично отношение към деянието и е осъзнал напълно неговата тежест.